Свържете се с нас

Интервюта

Адвокат Албина Анева – Томова: Бих подкрепила всяко ново формирование на млади хора, които имат ясна визия!

Публикувано

на

Срещаме се с г-жа Албина Анева, за да я попитаме дали е вярно, че се връща в политиката.

– Не съвсем. Моето връщане в политиката е свързано с това да приключа досегашните си участия в политически формации. Оказа се, че не съм освободена от политическа партия „Движение 21“. Още през февруари 2017 година аз напуснах редиците на „Движение 21“. Депозирах си заявление с входящ номер и получих даже и удостоверение от лидерът на партията, затова че съгласно устава на партията съм освободена от „Движение 21“. Относно завръщането ми в политиката, аз трябва да съм коректна и най-малко да не фигурирам в никаква политическа партия. Съвсем случайно разбрах тази година/две години след като напуснах „Движение 21“/, че в регистъра на политическите партии в Софийски градски съд аз все още фигурирам като член на националното ръководство на „Движение 21“. Тоест не съм заличена от там.

Чия е грешката?

– Аз съм си подала заявлението. Имам документ, че съм освободена от там. Но към настоящият момент все още фигурирам в регистъра на политическите партии в „Движение 21“. За да ме заличи от там Софийски градски съд, трябва да бъде депозирано заявление от страна на политическата партия, затова че аз вече не съм член на това ръководство и изобщо не съм член на партията. Тъй като разбрах, че все още не съм заличена, това ме принуди да депозирам молба в Софийски градски съд. По силата на която да бъда заличена. Тъй като членството ми в „Движение 21“ е прекратено преди повече от две години. Очаквам през месец май да бъде насрочено открито съдебно заседание в Софийски градски съд по моя молба, за да бъде заличена от тази партия. Фактически дори и да имам желание, докато не бъда заличена, не мога да участвам в никоя формация…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

 

коментара

Интервюта

Цеката и неговото любимо Chevy El Camino

Публикувано

на

В поредицата We Built It гостува Ивайло Цветков – Цеката   където популярният благоевградски татуист разказва за своите американски коли и най-вече за любимото си  Chevrolet El Camino.

– Здравейте! Казвам се Ивайло – Цеката. Ще ви разкажа за моето хоби и моята страст към американските автомобили. В момента се намираме в студиото ми. Татуист съм от близо 20 години. Обичам да татуирам в Traditional American style, Old school Japan style. Това са ми предпочитанията. Обичам много американските коли. Може би най-вече ги обичам от старите филми от 80-те и 90-те години. Тогава съм гледал много красиви и хубави филми. Най-вероятно е от филмите и Rock’n’roll-а. Обичам да карам коли, които не се виждат всеки ден….

Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

В. Алексиева: „В дупнишката библиотека работят хора с възрожденски дух“

Публикувано

на

Г-жо Алексиева, забелязвам напоследък оживление в библиотеката при НЧ „Зора“. Почти винаги, когато идвам тук, има много хора. Има ли в действителност увеличение на посещаемостта при вас?

 

Да, ние наблюдаваме тази тенденция поне от около пет години. Днес, точно преди срещата ни, прочетох резултатите от едно социологическо проучване, което показва, че трайно расте интересът на хората към книги, театър, изложби, музеи, изобщо към култура. Това се отразява и при нас, в библиотеката. Нещо повече, вече има разлика не само в броя на читателите, но и в качеството на търсене на книги. Хората идват подготвени, информирани за определени автори, определени заглавия. Българинът вече иска по-високо качество на живот и според мен разбра, че това до голяма степен зависи и от досега му до култура. За много голяма част от нашите съграждани това включва посещението на библиотека, театър, музей, което е много хубава тенденция и още по-хубавото е, че тя не е нещо временно. Мисля, че се се развива, за което, разбира се, и ние полагаме не малко усилия. Нашата цел е библиотеката да се запази като консервативна институция, което го изисква нейния характер, но в същото време да бъде отворена към всичко ново. Стараем се и смятам, че успяваме да се адаптираме към новите тенденции и до голяма степен постигаме това благодарение на различните инициативи, благодарение на политиката, която налага нашата професионална библиотечна асоциация и най-вече благодарение на работата и усилията на библиотекарите. В нашата библиотека работят хора, които имат възрожденски дух и въпреки всякакви външни влияния, все още запазват разбирането, че работата в библиотека е мисия. Нашата мисия е да просвещаваме, възпитаваме и помагаме на цялото гражданство. Ние имаме, включително социална функция.

 

 

 

Успявате ли да отговорите на търсенето на всички свои читатели?

 

До голяма степен успяваме, но затова трябва най-вече да се купуват нови книги. Затова една от основните ни цели е именно обновяването на фонда. Но това не става безразборно, а след сериозно проучване, особено на колегата Наталия Павлова от отдел „Обработка“. Защото ние имаме своя политика на комплектуване, наблюдаваме състава на нашите читатели и съобразно техните искания и това, което смятаме, че би издигнало нивото на библиотеката. Подпомагат ни българските автори. Те през последните 10 години станаха много и като имена, но и като качество на издаваната литературата. Така че ние сме облагодетелствани и откъм издателската продукция. Издава се и прекрасна преводна литература. Това нас много ни улеснява, но и ни затруднява, защото от това разнообразие се опитваме да изберем авторите, които са подходящи точно за нашата библиотека и за нашите читатели. Защото, мога да кажа, че вече не може да се говори общо за библиотеките. Всяка библиотека си е с конкретните проблеми, с конкретния облик и трябва да се подхожда към читателите прецизно и след наблюдение и проучване на техните интереси, което при нас е утвърдено и се прави вече години наред. Разбира се, винаги може да се желае повече. Затова миналата година по наше настояване средствата за нова литература бяха двойно завишени.  Над 3 300 лв. бяха отделени за тази цел от средства на читалище „Зора“. Освен това ние поддържаме и доста заглавия от периодичния печат. Абонаментът за вестници и списания струва близо 2000 лв. Искам специално да обърна внимание, че нашата библиотека от много години е със статут на читалищна, но гражданите на Дупница помнят времето, когато това беше Градската библиотека. Писателите в автографите в книгите, които ни подаряват, все още се обръщат към нас с названието „Градска библиотека“. И нашата функция е именно на градската и дори бих казала, на общинската библиотека на Дупница. Ние обаче нямаме собствен бюджет, а разчитаме изцяло на бюджета на читалището.

 

Смятате, че по-добре би било този статут да се промени и да се отделите като самостоятелна институция?

 

Не. Статутът не е важен, важно е отношението на гражданите, на местната власт, на работещите в библиотеката. Слава Богу, получихме разбиране и по наше настояване се осъществи увеличението на средствата за нови книги. Но все пак, разбирате, че не може напълно да се задоволят всички търсения, особено в днешно време, когато книгите са много скъпи, а държавната политика не помогна за облекчаването на издателската дейност. Така ние сме оставени да се справяме сами и със закупуването на скъпа литература и с безкрайно много друга работа. Защото целите на една библиотека не включват само нови книги. Ние искаме да сме автоматизирана библиотека и вече при нас процесите се автоматизират –  имаме автоматизирана обработка на книги, автоматизирано обслужване на читателите. Съответно софтуера, компютрите и други средства са закупени пак само с читалищни средства. Ние не можем да изоставаме от времето и от водещите библиотеки в нашата страна, в които даже голяма част от литературата вече е дигитализирана. За всичко това са необходими финансови средства.

 

Казвате, че библиотекарите пазят възрожденския дух и разбирането на професията като мисия. А получавате ли необходимото отношение и признание от страна на местната власт и обществеността?

 

Ние сме доволни , че нашите читатели ни обичат и уважават. Доказателства за това намираме ежедневно, защото те непрекъснато ни благодарят. Това е най-важната оценка за нас. Колкото до местната власт, надявам се, че ни оценяват. А ако желаят, управляващите могат и да ни помогнат. Или най-малкото могат просто да дойдат да видят какво работим ние, да се разходят из библиотеката, може да поостанат час-два, за да проследят процесите на работа,  пътя на книгата. Ето това пожелавам да се случи близките години. Защото мисля, че тогава, когато човек опознае естеството на една работа, той може да се изказва компетентно и може да помогне. Ако не познава естеството на дадена работа, той  и да иска, не може рационално да помогне.

 

А бизнесът сеща ли се за градската библиотека? Имате ли спонсори и дарители?

 

Преди години имаше такава тенденция, която се насърчаваше и от Министерството на културата –  да търсим спонсори за абонамент и за закупуване на нова литература. Ходили сме, търсили сме, но за нас това  беше един доста унизителен процес. Слава Богу, добре, че сега можем да си позволим обновяване на фонда със собствени средства. Спомням си, че имахме едно дарение от българка в чужбина, която ни подпомогна с парични средства. А иначе дарения от граждани на Дупница имаме много. Те ни подаряват личните си библиотеки, както и библиотеки на свои роднини. Разбрах, че някои колеги не приемат такива книги, защото обработката и картотекирането им наистина коства много труд. Въпреки това и независимо че повечето от тези дарения са на литература, издадена преди 2000 година, ние ги приемаме. От една страна за нас това е добре, тъй като така подменяме и физически остарелите книги. От друга страна, ние имаме нужда от нова литература. Такава, макар и по-рядко, също получаваме като дарения от граждани. Те идват с чантите тук, оставят ги, не искат да си казват имената, не искат никакви свидетелства за дарения, просто оставят ни ги и си тръгват, за което ние сме им много благодарни.

 

Споменахте, че всяка библиотека си има свой облик. Какъв е обликът на нашата библиотека?

 

Нашата библиотека има облика на една достойна 160-годишна културна институция. Ние се гордеем с голям и ценен фонд. Разполагаме с фонд от  121 старопечатни книги, професионално обработен от бившия главен библиотекар Снежана Дикова, който ние надлежно продължаваме да съхраняваме. Защото освен да обновяваме фонда, ние трябва и да съхраняваме ценната литература, а и да я обновяваме. И до момента фондът със старопечатни книги (от периода след Освобождението до 1944г.) продължава да се обновява. Такива книги откриваме сред даренията от граждани, за които вече споменах. Така ние непрекъснато повишаваме стойността на нашата библиотека, защото можем да се похвалим както с нови книги, така и с ценни старопечатни издания.

 

Какво четат дупничани? Какви са техните предпочитания според вашите наблюдения?

 

В жанрово отношение предпочитанията на дупничани са най-разнообразни – от строго научна литература, каквато ние много ограничено комплектуваме, през класиците в българската и чуждата литература до най-леките развлекателни четива, с които хората искат да изкарат леко свободното си време.

 

Расте ли интересът към българската литература?

 

Да, изключително голям интерес. Тази тенденция започна преди 6-7 години, набра скорост, а сега категорично може да се каже, че българската литература е предпочитана. Авторите са познати, хората са информирани за всяко ново заглавие и търсенето е голямо. Ние пък имаме възможност буквално няколко дни до една седмица от деня на издаването да ги купим и предоставим на читателите си.

 

По едно време имаше масов интерес към книгите на здравна тематика, както и такива за себепознание и тези от типа „как да забогатеем“, „как да сбъднем мечтите си“ и други щуротии. Съществува ли още тази тенденция?

 

Да, така беше, но този момент отмина. Пак се търсят, особено тези от категория „Психология“, но сега забелязвам, че много се търсят биографични книги на успели политици и други общественици от нашето съвремие. Търсят се биографиите на Макрон, Бойко Борисов, Стефан Данаилов и други, които напоследък бяха издадени. Има подчертан интерес към лидерите на днешния ден. Има обаче и много голям интерес към историческите книги. Благодарение на автори като Милен Русков, Георги Божинов, които върнаха интереса към историята. Всъщност, този интерес може би никога не се е губил напълно, но сега историята е поднесена по нов начин и може би хората имат любопитство към новата интерпретация. Стефан Цанев също е сред много четените автори – неговите „Български хроники“ не спират да се четат. Така че, много интересни и много положителни тенденции и процеси се развиват и си заслужава да бъдат изследвани.

 

 

 

Следващият ми въпрос може да прозвучи реторично предвид всеобщото мнение, но все пак любопитно ми е какви са Вашите наблюдения. Младите хора четат ли?

 

Нормално е да има отлив на млади хора от библиотеките, защото времето е друго. Те четат, но четат по друг начин и с други средства. Сега много от подрастващите четат от интернет, търсят други по-кратки форми на информиране. Ние не бива да ги обвиняваме, а трябва да се стараем да ги привличаме като допълваме традиционните форми със съвременните. Разбира се, те вече никога няма да бъдат толкова многобройни, колкото бяха през годините, през които нямаше интернет. Между другото обновяването на детската литература е сред приоритетите ни. Това, което ние се стараем да правим, е да привлечем с различни инициативи в библиотеката най-малките деца. Стараем се да направим връзка с тях и когато те дойдат за първи път в библиотеката, да ги насочим към хубава книга, която да им предизвика интереса. След това с общи усилия –  и на родителите, и на училището, може би ще се види ефекта. Защото това усилие е съвместно. Не може да бъде усилие на само една институция. Изключвам в момента държавата, която сравнително малко помага, но знам, че училището прави много, защото виждам усилията на учителите, с които работим съвместно.

 

А какво четат подрастващите?

 

Четат българските класици, приказките продължават да са най-търсени от по-малките, а тийнеджърите вече търсят най-новите автори. Искат да четат и за техни кумири. Ето например Криско написа книга за себе си.  Аз не приемам това критично. Прочетох книгата и смятам, че така или иначе той е любимец на много тийнеджъри и до голяма степен може да ги насочи и в правилна посока. Така че гледаме да не слагаме табута и ограничения. В момента най-много усилия полагаме да издирим автори и заглавия, както на българския, така и на световния пазар, с които да уцелим предпочитанията на т. нар. поколение Z. Имаме една групичка от много активни читатели в тийнейджърска възраст, които ни помагат с подбора на новите заглавия. За най-малките пък се стараем да организираме повече срещи с детски писатели.

Вестник “ Топ Преса“

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ