Свържете се с нас

Таблоид

Разследват скандален неврокопчанин, свалял си гащите пред деца

Публикувано

на

СЪСЕДИ ДАДОХА НА ПРОКУРОР ЖЕЛЕЗАРЯ КОСТАДИН ПЕТЕЛОВ – СВАЛЯЛ СИ ГАЩИТЕ ПРЕД ДЕЦАТА ИМ!

Истинска драма се разиграва след съседните на улица „Полковник Борис Дрангов“ в град Гоце Делчев. Всички вдигат ръце от своя съсед Костадин Петелов, който последно време се вживява в ролята на местен районен кмет на квартала. Сега ще си кажете, че във всеки квартал има по един човек, който постоянно се заяжда с другите, но при случая с Петелов нещата минават в медицинска форма, може би, и се чувстваме длъжни да реагираме.

 

Срещу бившия железар Костадин Петелов в град Гоце Делчев, има десетки жалби, в това число и за отравяне на птици, тормоз над домашни животни и др. Преди дни обаче съюз от негови съседи депозирали жалба срещу Петелов, в която заявяват, че същия в манията си да ги тормози и репресира, сваля панталоните си и вее мъжкия си полов член дори пред децата им. Жалбата е депозирана пред прокуратурата с входящ номер 354 от тази година, но беше изпратено копие до нас.

„Пишейки настоящата жалба сигнал до Вас, искам да поднеса своите искрени извинения за това, че ще ви запозная с моя случай, който на първо четене изглежда трагикомичен, но моля за разбиране – положението става вече нетърпимо и създава болки и страдания, както на мен така и на цялото ми семейство. От години аз, родителите ми, децата ми, съпругата ми, сме подложени на системен тормоз от страна на нашите съседи и по зла съдба роднини семейство Костадин и Магдалена Петелови, живущи в град Гоце Делчев на улица „Полковник Борис Дрангов“ № 42. От години насам животът ни в собствения ни ,бащин дом се превърна в болезнено неприятен заради подмятания, обиди и действия срещу мен и семейството ми.

Дълго време, се чудихме какви действия да предприемема, но след съвет с юристи и хора познавачи на материята, реших да искам съдействие от Вас…“, пишат ни възмутените жертви на Петелов и продължават:„Уважаеми господин прокурор, този тормоз и този видим садизъм от страна на Костадин Петелов и съпругата му, минава в краен патологичен вариант. Само преди дни основна жертва на неговите набези срещу мен и семейството ми, станаха жертви и моите деца. Пред свидетели, посред бял ден, засичайки мен съпругата ми и двете ми деца пред дома ни, удавен в собствената си жлъч, Костадин Петелов редом с псувните и клетвите по нас, разкопча ципа на панталона си и извади половия си член. Размахвайки тази гнусотия пред семейството ми, Петелов заяви „ Ще ви направя да гладувате и ще ми ядете това…“ и размаха половия си член, което неотменено и напълно доказуемо си е публична проява на ексхибиционизъм, на която станахме жертва всички и най-вече моите деца. По случая съм ангажирал специалисти, за да помогнат да преодолеят стреса от случилото се.

Господин районен прокурор, напълно съм сериозен и уверен че в случая с личния ни конфликт със Костадин Петелов и неговата съпруга Магдалена, става дума за някакво психично разстройство, за психически проблеми…“

Нещо повече, по информация на вестник „Градът“ в дома на този човек, който стигна до ниво за ужас на своите съседи и съграждани, живеят и две деца, на които той е попечител.
Не е ли редно в хода на разследването срещу него да се извърши проверка при какви условия живеят и има ли причина за притеснение?

Вестник “ Градът “

коментара

Таблоид

Прогноза за времето – 19 май (неделя)

Публикувано

на

Днес ще бъде предимно слънчево, но в следобедните часове над планинските райони от Западна България ще се развие купеста облачност и на отделни места, главно в планините ще превали и прегърми. Ще духа до умерен югоизточен, в Източна България и по долината на Струма южен вятър. Температурите ще продължат да се повишават и максималните ще бъдат между 25° и 30°, в София около 26°. Това съобщи за агенция „Фокус“ дежурният синоптик Христо Христов от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Атмосферното налягане ще бъде малко по-ниско от средното за месеца. През деня слабо ще се понижи.

Времето за Гоце Делчев днес ще е с променлива облачност и максимална температура 27°.

Над Черноморието ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен южен вятър. Максимални температури между 23° и 26°. Температурата на морската вода е 15-16°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Над планините ще има разкъсана висока облачност, в следобедните часове купеста и на отделни места в Западна Стара планина и в Рила ще превали и прегърми. Ще духа силен юг-югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 20°, на 2000 метра – около 13°.

В понеделник в източната половина от страната ще духа южен вятър и температурите ще останат високи. Над Западна България в следобедните часове и до полунощ ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще превали краткотраен дъжд с гръмотевици. Възможни са градушки. През следващите дни въздушната маса над страната ще е неустойчива.

Във вторник от запад на изток ще премине атмосферно смущение. На места ще превали и прегърми. Вятърът ще се ориентира от запад-северозапад, до умерен. Дневните температури ще бъдат малко по-ниски.

В сряда вероятността за валежи е малка, ще е почти тихо, с повече слънце.

На 19.05.2019 слънцето ще изгрее в 06:01 часа и ще залезе в 20:46 часа. Продължителност на деня 14:45 часа.

На 19.05.2019 луната ще изгрее в 21:25 часа и ще залезе в 06:35 часа. Осветеност на диска в 0h UT 100 %. Фаза на луната: пълнолуние.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Учителка: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа

Публикувано

на

Да преподаваме на учениците е последната ни грижа, разказва бивша учителка, пожелала анонимност.

Въпреки, че вече не работи в сферата на образованието, госпожата иска да остане анонимна, тъй като съпругът й също е преподавател. Читателката ни иска да разкаже какво е да си учител в Перник, както и в България.

Ето дословно нейното писмо:

“Всеки ден отивах на работа с напрежение, че трябва да свърша куп задачи, свързани с документи, отсъствия, нанасяне на оценки, оформяне на успех, трябваше да провеждам разговори с родители, да обяснявам на директора колко ученици съм вербувала за училището (за да не се закрият или смесват паралелки, а и за да не ме уволнят). Трябваше да остана за извънучилищна дейност, да организирам мероприятия, да чистя след учениците си, да пиша протоколи и обяснения защо съм наказала някой ученик, защо моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки.

Разбира се, че за директора аз съм виновна. “Виновна” съм заради своята обективност – да отчета неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която реално заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава съответно потупване по рамото.

Да преподаваме на учениците ни е последната ни грижа в училище. И не защото не искаме, а защото не ни остават физически и психически сили “да се раздадем”. А от друга страна съм раздвоена и озадачена. Какво поколение ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават авторитети, деца, които не искат да четат, които си мислят, че ако имаш “кинти” не е нужно да си грамотен и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина.

Деца, чиито родители вместо да им се карат за лошите им постъпки и мързел, идват и се карат с учителя защо ги е наказал. Деца, които незнайно как и защо се озоваха на по-високо ниво в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е позволено, защото ако си тръгнат, училището ще обеднее с почти 2000 лв. от бюджета си за ученик.

Децата-спонсори, на които искаш или не, в разрез със собствения си морал, трябва да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и никога няма да научат.

И за какво е всичко това? За да съществуват сградите за сметка на духовно обезличеното ни потомство?
За какво са ни всичките тези училища, поглъщащи огромен ресурс за издръжка, след като в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за образование е това? Що за “ниво”? Няма ли най-после всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат нивото на обучение, хем да направят нещо повече от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми директори? За сметка на децата, заради които ви има и заради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато собствените ви деца не учат в училищата, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет училища, но тези пет да отговарят на европейския стандарт? И да имат разнообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.

Нима не може вместо за поддръжка,част от бюджета да отива за училищни автобуси, които да карат децата до едно училище? Учителите пак ще преподават, защото и в голямо училище ще има място за тях. И ще имат стимула и амбицията за това. Защото едно е да говориш пред пет деца, друго пред тридесет например. Но не всички ще сте директори вече, нали?

Делегираните бюджети превърнаха учителя в просяк, който обикаля от врата на врата за да търси деца за училището, в което работи.

Вместо да подготви материала, който трябва да преподаде за следващия ден. Разликата между нас и клошарите на практика е никаква. Никой не иска да бъде учител и много скоро може тази професия да изчезне. И на кому е нужна след като децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои колеги. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим, след като те знаят повече от нас? Трябва подход, креативност, трябва да им е хубаво в училище, да идват с желание и да се чувстват полезни.

Децата ни деградират: По вина на родителите си, които не са им дали елементарно възпитание, по вина на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по вина на директорите, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили елементарни правила и ценности. По вина на обществото ни, което се тресе от битови скандали и няма време да погледне бъдещето. Дори и да стане едва ли не убийство в училище, никой няма да бъде изключен. И това децата много добре го знаят и правят каквото си искат, докъдето им позволява личната съвест.

А колко би било по- добре и за самите родители да знаят, че има едно училище, в което има сигурност и дисциплина и от което детето им или ще излезе обучено или ще бъде изключено.

Та нали за това пращаме децата си – да научат нещо, не просто защото така трябва?

Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да искаме не само високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: директори, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това поколение, защото искаме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крака. Защото трябва всеки за себе си да поеме отговорност. Защото искам да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълвам формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови ученици и в конкуренция с колегите си. Ние сме един отбор, хора и трябва да го осъзнаем.

Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и точно ние трябва да кажем, че не всичко опира до пари, че да си учител е призвание. И ние трябва да си извоюваме възможността да можем да се почувстваме призвани.

С надежда за по-добро бъдеще: една бивша учителка от Перник

Източник: zapernik

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ