Свържете се с нас

Интервюта

Отец Светослав Кючуков: Настроението е „радостнотъжно” а очакванията са за повече доброта и любов в отношенията на хората помежду им

Публикувано

на

Днес, седмица преди Разпети петък ви срещаме с Отец Светослав Кючуков, с който ще си поговорим за това, как се празнува Възкресение Христово – Великден – най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници.

Седмицата, (22-28 април) предхождаща Възкресение Христово се нарича Страстна или Велика и всеки ден от нея се нарича велик. За посрещането на Великден задължително се приготвят нови дрехи за всички в семейството. През тази седмица се извършва основно почистване на дома, двора и стопанските постройки, боядисват се яйца и се месят обредните хлябове, изместени напоследък от козунаците. Възкресение Христово е най-големият пролетен христиански празник. Той е подвижен, пада се от 4 април до 8 май, в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно новолуние. Неделният ден, Великден, е заключителен за целия обредно-магически цикъл от народни игри и поверия, започнал на Сирни заговезни. Великден е тържествен и представителен празник, честван три дни.

Велики понеделник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Велики вторник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Велика сряда, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Има поверие, че в навечерието на Велики четвъртък заровеното в земята имане проблясва като пламък. Магьосниците през тази нощ излюпват под мишниците си пилета-мамници, с чиято помощ крадат плодородието от чуждите ниви. За да се предпазят от магии, стопаните извършват редица предпазващи ритуали.

Велики четвъртък, Страстна седмица, Велики пости. Това е първият от седемте Велики четвъртъка, които се броят от Страстната седмица до Спасовден включително. През този ден, както и през другите Велики четвъртъци е забранена всякаква мъжка работа, а на жените е забранено да перат с бухалка и да тъкат. Ако тези забрани бъдат нарушени, има опасност от градушки и гръмотевици. Рано сутринта на Велики четвъртък жените боядисват великденските яйца. Водата, в която се приготвят растителните бои е “мълчана”, донесена от чисто момиче от три кладенци или три чешми. В старо време великденските яйца са боядисвани само в червен цвят. По-късно излизат на мода различно оцветените и рисувани яйца. Дори и днес първото боядисано яйце задължително е червено, като е запазено изискването да е снесено от черна кокошка. С него за здраве, се потъркват бузките и челцата на децата, слагат го в сито и го изнасят на двора, за да го види слънцето. Когато го приберат, го поставят до домашната икона, където престоява до следващата година или бива използвано по друг начин: за цяр или за отпъждане на градоносен облак. Много хора на Великден отговяват с него, като го разрязват на парченца, така че да има за всички, а черупките залепват над входната врата. Други пък на Гергьовден го заравят в средата на нивата, за да носи дъжд и да пази посевите от гръмотевици и градушки.

На Велики четвъртък се подновява квасът, с който ще се замесят обредните хлябове за празника; връзват се люлки, на които се люлеят моми и ергени за здраве.

Според народните вярвания на Велики четвъртък Господ „разпуска” умрелите и душите им остават на земята до Спасовден.

Велики петък, Страстна седмица, Велики пости. Или още – Разпети петък, смятан за един от 12-те лоши петъци срещу големите календарни празници, тачени за предпазване от болести, градушка и смърт.

Това са дни на строг пост и полово табу, защото се вярва, че дете, заченато на Велики петък или в един от 12-те лоши петъци през годината, ще се роди с недъг или белег. През тези дни е забранено на жените да работят с вълна – да предат, плетат, тъкат или шият, да си мият косите, а на мъжете – да се бръснат. От църква се донасят осветени, “Господюви” китки за лек.

През целия ден в знак на траур хората говорят тихо и се държат внимателно едни към други. Никой нетрябва да вика, да пее или да се отдава на каквото и да е веселие. Разпети петък е ден на траур и строг пост.

Как минава един ден на Отец Светослав?

– Различно. В най-общи черти дневния ми режим е идентичен с този на по-вечето хора. Сутрин водя децата на училище. След това на работа, след обед вземам децата, прибираме се в къщи, вечеряме подготвяме се за следващия ден, както виждате нищо различно. Хубавото е, че ежедневно се срещам с най-различни хора и по различни поводи – и радостни и тъжни. От всеки може да научиш нещо и на всеки може да дадеш нещо – доброта, надежда, радост…

Методи Байрактарски зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса и отец Светослав Кючуков

Наближава Великден или Възкресение Христово най-големият, най-светлият празник за православните християни. Какво е чувството и очакванията?

– Подготовката за Възкресение започва още месец преди Великия пост. Има четири подготвителни недели, в които освен режима на хранене чисто психически православните християни се готвят за самия пост.

Първата е Неделята на митаря и фарисея. Евангелския текст, четен на литургията ни описва разказа на Христос за двама юдеи, които влезли в храма да се помолят. Митарят, когото юдеите считали за по-черен и от дявола си отишъл вкъщи оправдан от Бог, защото бил смирен.

Втората е Неделята на Блудния син. По-малкият син в едно семейство поискал от баща си полагащият му се дял от наследството и заминал за чужда страна, където го пропилял. За да не умре от глад започнал работа – пасял свине при невероятно тежки условия – стигал дори до там, че ял от храната на прасетата за да преживява някак си, но се осъзнал, разкаял се за предишния си грешен живот и се върнал при баща си, който го посрещнал с радост и любов. Месопустната неделя ни предлага темата за Страшния съд – припомня ни Страшния съд, на който ще дадем отговор за делата си. Това е последният ден преди поста, в който се позволява да се яде месо ( Месни заговезни). Мотото на Сиропустната неделя е прошката – цялата седмица се нарича седмица на прошката – да дадем и получим прошка. Великия пост ни призовава да придобием и запазим за колкото е възможно по-дълго време покаянието у нас. Покаянието не е еднократен процес, а начин на живот – желанието да се покаеш за греховете си и да поправиш живота си. Да придобиеш в себе си стремеж към съвършенство. В делничните дни на целия Велик пост богослуженията и обстановката в храма са тъжни, покайни. В събота и неделя – радостни и светли, защото предвкусваме от радостта на Възкресението. Великия пост приключва с две радостни събития – възкресение на Лазар и Цветница – вход Господен в Йерусалим. Идва Страстната седмица – седмицата на страданията. В богослужението се възпоменават последните събитията от земния живот на Господа – предаването, Тайната вечеря, арестуването, осъждането, разпъването и смъртта на Христа. Възкресението ни примирява с Бога и осиновява. Раят вече е отключен за праведниците и е цел за нас. Така, че в контекста на всичко това настроението е „радостнотъжно” а очакванията са за повече доброта и любов в отношенията на хората помежду им…

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Интервюта

Д-р Владислав Улевинов: „Имам много идеи за възраждането на болницата с мисъл за здравето на хората“ /СНИМКИ/

Публикувано

на

Д-р Владислав Улевинов е новият мениджър на МБАЛ „Иван Скендеров“ в град Гоце Делчев.  Работил е дълги години в УМБАЛ „Александровска“ – София, в Специализираната болница по белодробни болести „Света София“ като детски пулмолог, а от 2016 г. до момента – в болница „Уни хоспитъл“ в град Панагюрище, като завеждащ детска пулмология. Притежава сертификат за високо специализирана дейност в областта на интервенционалната пулмология, или т.нар. бронхоскопски процедури.

След решение на Общинския съвет в Гоце Делчев д–р Улевинов приема предизвикателството да оглави болница „Иван Скендеров“, която обслужва 4 общини – Гоце Делчев, Сатовча, Хаджидимово и Гърмен.  „По принцип съм оптимист, но реалист. Има тежко наследство, което спохожда всеки един мениджър, особено в началото. Аз съм  тук и съм  приел това предизвикателство неслучайно. С общи усилия, и с помощта на принципала – община Гоце Делчев – мисля че ще се  справим със сложността на този проблем“ – казва новият управител на болничното заведение. Д–р Улевинов посочи кои ще бъдат акцентите в работата му.  Ще се оптимизира състоянието на болницата, като най-напред ще се направи финансов отчет за определен период от време –ще се провери от къде изтичат основните потоци.

Ще се разшири обема на дейности в ключови клинични и терапевтични дейности като гастроентерология, ортопедия и травматология, а също и кардиология. Този обем ще се разшири със запазването на наличния човешки фактор. Медикът предвижда съвместна работа с институциите, за  да започне генерирането на собствен приход. „На този етап не смятам да има закриване на отделения, а напротив – стремежът ми е да запазя работещите структури, да подобрим показателите, да разширим обема на дейностите“ – каза д-р Увелинов. В своята управленска програма той е заложил профилактични прегледи в ключови  терапевтични области. На ротационен принцип кардиолози от столични университетски болници ще преглеждат на място хората по определен график. „Като съпричастен към най–малките пациенти имам  специална програма, която ще се усети още със старта на новата учебна година. В детски градини и училища ще направим поредица от профилактични прегледи, с цел превенция и диагностика на някои социално значими заболявания“ – сподели в интервю за Радио Благоевград д-р Владислав Улевинов./bnr.bg/

Разговор  с д-р Владислав Улевинов

коментара

Продължете с четенето

Благоевградска ВЕСТ

Георги Корчев: Кметът Камбитов и екипът му си вършат работата чудесно…

Публикувано

на

Георги Корчев е новият председател на Комисията по здравеопазване в ОбС-Благоевград. Срещаме се в ресторанта на хотел „Хавана“, който се намира в кв. Струмско.

Ти си популярен в Благоевград, още преди да станеш общински съветник. Имаш хотел. Идват ли при теб хора, които знаят, че си общински съветник и да отправят лични молби?

– Да. Имал съм такива случаи. Познати, приятели, случайни хора с различни молби. Молби свързани с бита. Където мога и имам възможност съм помагал. Опитвам се да бъда полезен на хората.

Какво ти е мнението за цирка, който се случва понякога в общински съвет? Очаква се там да са сериозни хора, хора които мислят за доброто на града, но понякога виждаме как личното надделява и се превръща в цирк.

– Паднаха много ниско страстите на някои хора, така да го кажем. Това не е нужно. Хора, които са обществени личности, популярни личности падат на много ниско ниво. Не говорим за проблеми и реални неща, а говорим за глупости. Глупости, които на никой не са полезни и нужни.

Ако имаше магическа пръчка, какво би направил? Кое ще е първото нещо, което би променил в Благоевград? Кое не ти харесва, кое те дразни?

– Аз първо правя една самокритика върху себе си. Най-лесно е да се критикува. Аз не критикувам. Мога да ти кажа хубавите неща в Благоевград. Работи се. Правят се нещата. Трудно е наистина и най-лесно ще бъде да се критикува. Хубаво е да гледаме позитивно на нещата. Ето например това което прави г-н Камбитов, той доказа, че е най-успешния кмет на Благоевград. Милее за града направи много и това се вижда от много хора. Не е важно кой от коя партия е. Камбитов направи много неща, които ще останат много след него. Тук не мога да не отбележа и това което направи и прави Христина Шопова – зам.-кмет по култура и хуманитарни дейности. Успеха на Francofolies не може да бъде отречен, а и всички други неща които се правят. Благоевград е №1 в много отношения…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

ПОПУЛЯРНИ