ЕДИН ГОЦЕДЕЛЧЕВЕЦ СРЕД ПЕРЛИТЕ НА ХУРГАДА

Повече от пет години в България се редуват дъждовни и студени про­летните месеци март и април. Затова най-удач­ното решение да се спа­сиш от меланхоличното настроение е да си избе­реш да почиваш на някоя южна тропична дестинация. Така аз правя вече трета го­дина. Преди две години през март се пекох на екватори­алните Малдивски острови в Индийския океан. Но пътя със самолета дотам е напра­во убийствен – повече от осем часа. Затова миналата година през април напра­вих едноседмична почивка през април на Червено море – курорта Шарм ел Шейх, който се намира на Синай­ския полуостров – малката азиатска част на Египет. На Червено море. Толкова бях впечатлен от прекрасното море, че пак си го избрах и за този април, но този път бях в Курорта Хургада, който е в африкан­ската те­ритория на Египет. Цената за седемдневна почивка ол ин­клузив в петзвезден хотел, включая самолетните би­лети излиза 1000 лева. Са­мостоятелната ми стая стру­ваше само още 100 лева. Гарантирано е, че на нашето Черноморие е по-скъпо.

Излитаме от летище в Со­фия в 8 часа сутринта при 2 градуса температура. След по-малко от три часа каца­ме на летището в Хургада на 28 градуса температура. По­срещна ни обаче фал-старт – силни ветрове, последен ден на едноседмична пясъч­на буря! Следобяд тя утихна, а на другия ден нямаше и по­мен от нея.

От целия са­молет – 134 българи, избра­ли да почиват в курорта Ху­ргада, имаше пет автобуса на туроператорската фирма, които ни за­карва­ха в избра­ните хотели. В на­шия ав­тобус имаше 38 ту­ристи, кои­то ни оста­виха в пет хо­тела. В избра­ния от мен хо­телски ком­плекс – „Али Баба“ слязо­хме само шестима.

Влизаме в един комплекс, чийто хотелски капацитет е 1 500 гости и представлява един малък рай с всички екстри. Бъл­гарското представителство бяхме само ние – шести­мата. Отвсякъде се чуваше руска, немска, английска, френска, чешка и полска реч.

На другия ден ни предсто­еше без­платна екскурзия с автобус в самия град Хургада. Екскурзовод­ката ни информира, че той има 130 хиляди жители. Пър­во посетихме най-голямата представителна джамия на града. Мъжете трябваше само да си свалим обувките, за които имаше специални гардероби, но жените трябваше да влязат и да се обле­кат в дълги роби и да сложат шамии на главите си.

След това посетихме най-голямата коптска църк­ва. Интересно е, че в Египет живеят християни, наречени копти. Те са наследници на древните останали да жи­веят в Египет войници на Александър Македонски. Коптите представляват 10 процента от 100 милионното население на страната. Ин­тересно е, че от тези 100 ми­лиона – 20 процента живеят в столицата Кайро. Коптско­то християнство се различа­ва и от православието и от католицизма. Те вярват в Бог, вярват в посланията на Исус Христос. Но нещо ги до­ближава до исляма. Те при­знават Исус като пророк, но не го приемат за Божи син, както мюсюлманите при­знават Мохамед за пророк, но отчитат неговата напъл­но човешка същност. Също така коптите се обрязват, което правят мюсюлманите и евреите, но не и католици и източноправославни. По едно отношение египетски­те християни си приличат с католиците – в църквите им липсват икони, а широко са разпространени витражите – църковна стъклопис.

Самият град Хурга­да е тотален еквивалент на столицата Кайро, коя­то разгледах през минало­годишното ми посещение на Египет. Диаме­трална проти­воположност между богат­ство и ужасна бедност. Като цяло бедните квартали на Хургада на­помнят нашите цигански гета – софийския Филиповци и пловдивския Столипино­во. Мъжете и жените носят дълги роби, а краката са с чехли на бос крак.

Прибираме се в хотелския комплекс. Току-що на другия ден в Бъл­гария бяха сменили зимното часово време с лятно. В Еги­пет обаче, както и в Турция, отдавна са преминали на едногодишно часово вре­ме – това е нашето зимно. На другия ден започва една приказна почивка. Нямаш време да посетиш всички екстри на „Али Баба“ – три ресторанта, четири бара, огромна плажна ивица, ог­ромен вътрешен басейн, огромен аква парк. Целият персонал говори английски, руски и немски език и е из­ключително любезен. Кух­нята е изключително богата като меню и много обилна. Кафе, безалкохолни напитки и натурални сокове можеш да си вземаш от машините нон-стоп. От баровете също така непрекъснато може да си вземеш уиски, водка или узо.

Една седмица в комплекса минава като сън. В него има допълнителни екстри за за­купуване. Едната, която ми направи голямо впечатле­ние бе един художник, който в едно малко ателие снима­ше желаещите клиенти с фо­тоапарат и срещу 20 долара на другия ден им предоста­вя графична рисунка. Гледах как рисува графика от сним­ка. Бях поразен! Уникален талант! Започнах разговор с него (на английски почна, но по-добре стана, като пре­минахме на руски). Като разбра, че съм българин, се разчувства. Имал дядо, чий­то брат бил женен за българ­ка. Предложи да ми направи графичен портрет, снима ме и каза да отида да го взема на другата вечер. Отидох, приготвен с 20 долара, но той ми каза, че това е пода­рък за мен! Останах много развълнуван – при толкова много мои приятели худож­ници, за пръв път ме рисуват и то в чужбина, пък и без пари!

„Али Баба“ ни разтвори своя Сезам, но само за сед­мица! Настана време да се приберем и от 35-градусова почивка кацнахме на дъж­довен 10-градусов софийски следобед! Да, наистина е така – чудесата са кратко­временни!

Вестник “ Топ Преса „