ВИНАРНА МЕДИ ВАЛИ И ВИНЕНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ

Есента дойде и ние решихме да я посрещнем на хубаво място. Всяка есен я свързвам с гроздобер и вино. Като деца също ни изкарваха да понаберем и ние грозде. Не мога да кажа, че бе най-приятното преживяване. Но пък се трудехме и бе възпитаващо. Но този уикенд решихме да не берем грозде, а да се запознаем с „последствията“ от брането, някъде към Благоевград. Във винарна Меди Вали, която избрахме за това пътуване, се застояхме 5 часа. По собствено желание, не сме били вързани да сортираме грозде, въпреки че бихме се включили, но решихме да не бавим по-голямата група, с която бяхме.

И така, пристигнахме в Меди Вали на обяд и се отправихме направо към залата за дегустации, където милата Роси (Росица Атанасова, техният винен екскурзовод) ни очакваше и ни настани на кафе, докато обясни всичко за дегустираните вина на друга група посетители. Доста натоварено бе в този ден – все пак времето навън е студено и влажно, а и кипи гроздобер и няма нищо по-интересно от това да се вмъкнеш в някоя винарна. Но да пристъпим към по-интересното, статия за кафе ще направим по-нататък. А и не можем да изпием толкова кафе, колкото вино

Сортирането на гроздето

В доста хладния септемврийски ден знаехме, че е деня за гроздобера на Мерло (в случая 22 септември) и началото на преработката на гроздето. Като малките деца се засилихме първо да опитаме от удивително малките, но вкусни зрънца, защото досега не ни се беше случвало да вкусим чист винен сорт грозде. Ами – все си е грозде – вкусно и сочно, и разликата с десертните май е само в големината на зърната и семките. Докато похапвахме, гледахме как от касетките мерлото отива на сортировъчната маса и гроздето се почиства от всякакви листа и други дребни замърсители, които иначе може да повредят виното.

Много автентично преживяване, наистина – едно е да обикаляш и да ти показват само бурета и метални ферментатори, но съвсем друго е да виждаш как малките зрънца грозде тръгват по пътя си към бурето и бутилките. Е, разбира се на нас и всичко останало ни е много интересно, затова продължихме към отделението с ферментаторите на виното.

Интересните неща, които не знаем за Меди Вали

На пръв поглед това отделение винаги изглежда малко скучно, но важно е кой те води из него и какво ти разказва. Та Роси се оказа отличен познавач на технологията в Меди Вали и ни разясни най-различни интересни неща. Например, че винарната не работи на пълен капацитет съвсем умишлено, защото искат да се фокусират върху малко, но качествено производство.

 

Голяма част от лозята им са техни, но изкупуват и от външни, контролирани,  производители. Пред избата можете да се насладите на гледката на около 10 декара лозя, някои съвсем млади. Сториха ни се малко, но се оказа, че било много трудно да си купиш земя точно там и затова масивите им са разположени на още няколко други места.

Експериментите и розовия траминер

Нашата групичка много се смя и дълго време повтаря термина мацерация, който за енолозите сигурно е тривиален, но за лаиците е много забавен заради звученето си.  Роси ни обясни търпеливо какво е студена мацерация и как технолозите на Меди Вали решили да преобърнат изцяло технологията за правене на траминер, като вместо да изгонят набързо люспите и семките на гроздето, както обикновено се прави с белите вина, те решили да ги държат 48 часа, т.нар. студена мацерация, за да пуснат още вкусове и цвят. И така направили розовия траминер – A Good Year Traminer Pink, който веднага стана любим на Андрей .

За нас думата розово води до голяма радост по отношение на виното – фенове сме на розето и всичко друго с розовеникав цвят. А траминер е от любимите ни бели сортове, та бяхме в пълна еуфория, че ще можем да пробваме нещо такова.

Меди Вали и наследството на траките

Но представата за една винарска изба никога не се свързва с ферментаторите и всички са нетърпеливи да видят бъчвите, та скоро се отправихме към тях. Преди да стигнете до същинската изба минавате през малък, но много приятен кът. В него можете да намерите реплики на изображения от Казанлъшката гробница, както и проби от почвите в България.

И тук стигнахме до името на Меди Вали. Винарната всъщност е кръстена в чест на древното тракийско племе Меди. Те били известни както с легендарния си представител Спартак, така и с развитото си винарство и лозарство и култа към виното. Тракийското племе било войнствено и непокорно. Било извоювало независимостта си от Одриското царство. Медите населявали средното поречие на река Струма. Най-вероятно някъде в района, където се намира винарната.

И сега към избата и бъчвите

Вече нямахме търпение да стигнем до края на тунела, където ни очакваше избата с десетките наредени новички дъбови бъчви, всичките от френски дъб и на не повече от 5 години възраст. Тук всяка година се купува нова партида бъчви, в които се слага най-качественото вино и отлежава точно 12 месеца. Буренцата, които веднъж са служили на винарната, се използват за останалите серии. Това, че се пълнят за втори път, в никакъв случай не се води недостатък, но си е някаква подробност от технологията и не сме много запознати с нея.

Но знаем, че след 4-5 години най-много всички бъчви отиват за украса или за подарък на клиенти, които са големи фенове, да си ги ползват както намерят за добре. Нашата групичка, като видни кифли, прекарахме доста време в избата, най-вече да се снимаме с бъчвите и другите приятни елементи от украсата. Там долу също има зала за дегустации и сигурно е много приятно да се опитва вино с изглед на бъчви.

Все още може да си позволим да пием вино, което е набор на дъщеря ни. Да видим до кога. Тук намерихме бъчва неин набор.

Вината на Меди Вали

Но ние се върнахме горе в основната зала за дегустации, където вече ни чакаше масата с хапки и изглед към лозята и планината. А малката Ани се беше наспала и трябваше да поиграе. Много ни беше трудно да изберем от кои вина да опитаме. Не, че не можеше от всяко едно, но трябваше и някой да шофира после, за съжаление в Меди Вали си нямат хотел.

Началото бе ясно – розовия траминер, с който всички се съгласихме, че е превъзходен. Той е от базовата серия вина на Меди Вали – A Good Year. След това се прехвърлихме към серията Excentric Incanto – средния клас на Меди Вали, в която вината са може би най-интересни. Та в тази ексцентрична серия интересното е, че едно вино се прави по няколко различни технологии.

Така вионието, което пробвахме, е направено по три различни технологии. Една част е ферментирала в дъбови бъчви, друга в иноксови контейнери, но после част от нея е отлежавала в бъчви, други не. Въпреки странната схема, накрая продуктът бе чудесен. Розето, от същата серия, също бе чудесно – то е от Мерло, Каберне Совиньон, Сира и Мелник 55, които са брани в различни дни, а сокът е смесен преди ферментацията.

Разбира се, бяхме нетърпеливи да опитаме и червените вина, и започнахме с най-новото попълнение в каталога на избата – Excentric Incanto Melnik. Изцяло от емблематичния за долината на струма сорт Мелник 55, отгледан в района на Мелник. Накрая стигнахме и до най-високия клас – серията Incanto, където опитахме прекрасната Сира (или кой както му е удобно да я нарича).

Мимето и виното

И така на сладки приказки се оказа, че сме прекарали цели 5 часа в Меди Вали. Дори не ни се тръгваше, но все пак и това трябваше да се случи. Вечерта продължихме с бутилка Мавруд, защото и този сорт ни е много на сърце, и след това посещение вече сме станали още по-претенциозни към вината, нищо, че изобщо не минаваме за специалисти. Но пък важното е че всичко много ни хареса и ни бе много приятно, и сигурно ще минаваме често, когато сме в района.

Благодарности на Роси за подробните разяснения и огромното търпение да ни приеме и прекара с нас толкова време!

Вестник “ Топ Преса „