Братя Попстоилови с принос във фолклористиката, езиковедството, историята и книжовността

140 години от рождението на Христо Попстоилов (1879-1908)

150 години от рождението на Антон Попстоилов (1869-1928)

Съдбата рядко обвързва двама братя с еднакви житейски деяния, както е сторила с братята Антон и Христо Попстоилови /Никови/. И двамата са посветили голяма част от житейството си в областта на фолклора, етнографията, литературната критика, езикознанието и книжовността.
Потомци са на стар род в село Лешко /сега в Благоевградска община/ в семейство на свещеник Стоил Ников и Цвета Никова. По-големият брат Антон Попстоилов е роден 1869 г. Основно образование завършва в Дупница. Получава добро образование в Солунската българска мъжка гимназия. В 1890 година завършва с втория випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия. След това за три години е учител в Прилеп, а след учителстването завършва славянска филология във Висшето училище в София в 1897. За една година (1897 – 1898) е учител в Солунската българска мъжка гимназия. В следващата година е директор на Битолската българска класическа гимназия, а след това за две години (1899 – 1901) е директор на Солунската българска девическа гимназия. Едновременно от 1899 до 1903 учителства в Солунската българска мъжка гимназия. От 1903 до 1904 година е директор на Одринската българска мъжка гимназия и на петокласното девическо училище.

От Одрин Попстоилов отива в Сяр /Серес/, където е директор на Серското българско педагогическо училище за три години (1904 – 1907). В следващите две години (1907 – 1909) се завръща в Солун като директор на Солунската българска мъжка и търговската гимназия. След това отново е директор за една година (1909 – 1910) в Одринската българска мъжка гимназия.
От Одрин се мести в Цариград, където от 1910 до 1913 е главен екзархийски училищен инспектор. В следващите 5 години работи като уредник в Народния етнографски музей в София, където от 1918 до 1921 е директор. След това отново е уредник там до смъртта си в 1928 година. Между 1915 и 1918 г. е етнограф към Втора българска армия и обикаля Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Научните интереси на Антон Попстоилов са многостранни и чрез тях става член на Българската академия на науките /БАН/, член е и на Краковската академия на науките в Полша.
Перото му незасъхва. До сега са установени над 260 негови труда. Обнародва фолклорни материали в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Известни негови издания са „Сборник за народни български уморетворения“, „Известия на Народния етнографски музей“, „Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни“.

В книжовни издания прави редица обследвания на селища, сред които са „Описание на Царево“, „Бележки за Малешевска област“, „Село Лешко“, „Село Зарево“. Проследява житейските пътища на много родолюбци в трудове, сред които са „Из дейността на Неофит Бозвели“, „Български книжовници от Македония“, „Фолклорният сборник на Раковски“.
Перото му засъхва със смъртта му на 9 август 1928 г. в София.

Не по-малко заслуги към книжовността, етнографията, езикознанието и фолклористиката има и брат му Христо Попстоилов. Той също е роден в с. Лешко в 1969 г., десет години след брат си Антон, а има участта да свърши земните си дни на 6 май 1908 г., 20 години преди брат си.
През 1888 – 1889 г. постъпва в първо отделение на училището в Лешко при учителя Костадин Бояджиев от Горна Джумая /Благоевград/. В 1892 г. завършва четвърто отделение при учителя Смилен Димитров от село Падеш. Завършва първи клас в Горна Джумая. На 14-годишна възраст е назначен за учител в село Бучино, където преподава до 1895 г. В този период започва да записва народни песни, гатанки, пословици и други народни творби. През 1895 г. заминава при брат си Антон в София, където учи в Софийската мъжка гимназия. Завършва в 1901 г. След това постъпва в Софийския университет като студент по славянска филология при Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и Александър Теодоров-Балан. Като студент обнародва фолклорни и езикови материали. В 1904 година издава „Горноджумайски говор“, а в 1905 гоБратя Попстоилови с принос във фолклористиката, езиковедството,историята и книжовността140 години от рождението на Христо Попстоилов (1879-1908)150 години от рождението на Антон Попстоилов (1869-1928)дина „Дейност на Венелина по българския фолклор“ и други. Завършва през 1905 г. и по предложение на Историко-филологическия факултет на Софийския университет Министерство на народното просвещение му отпуска стипендия за специализация по славянска филология във Виенския университет. Защитава докторска дисертация през ноември 1907 г. на тема „Класификация и стилистични обяснения на българските народни гатанки“ при проф. Ватрослав Ягич. Това е първият научен труд върху българските гатанки, публикуван посмъртно в 1914 година. След завръщането си в България е назначен за учител по немски език в Пловдивската мъжка гимназия. Използва псевдонима Хайдушки. Пише в цариградския вестник „Вести“ и в списанията „Българска сбирка“, „Училищен преглед“, „Славянски глас“, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и други.

111 години вече са изминали от смъртта на Христо Попстоилов и 91 години от смъртта на брат му Антон, но техните дела в науката, езикознанието, фолклористиката, етнографията и книжовността и сега не са загубили значение и са чисти извори за учени, историци, краеведи, които чрез корените на миналото откриват същността на настоящето.