130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА АЛЕКСИЕВ – ОБЩЕСТВЕНИК, ПИСАТЕЛ, ПРОСВЕТИТЕЛ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА СТАРОБЪЛГАРСКА КНИЖНИНА, УЧАСТНИК В МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ

Пълното му име е Никола Алексиев Георгиев Бельов, а рождението му е в с. Белица, сега град, на 19 март 1889 г. и това се случва в семей­ството с революционни тра­диции и значими обществе­ни деятелности.

Учението си започва в Белица. По време на Илин­денско-Преображенското въстание от 1903 г. тук се развиват събития, които довеждат до опожаряване на селото и много жертви и издевателства от страна на турските власти поради участие на селото във въс­танието, което станало и причина семейството му да поеме бежанския път към Самоков, който вече е в сво­бодната част на страната.

В Самоков Никола Алекси­ев продължава учението си като постъпва в открития тук Американски колеж. Из­вън учението си се занима­ва с различни културни дей­ности. След учението си е в родното си Белица, където името му се свързва с осъ­ществяването на много кул­турни дейности. На 19 годи­ни е /1908/, когато написва устав в местното читалище, което по негово предложе­ние приема основания тук местен просветителски кръ­жок „Зора“, като общо двете институции се превръщат в Просветителско дружество „Зора“ с читалище.

Жаждата за повече знания през 1909 г. отвежда будния младеж в София. Софийски­ят университет „Св. Климент Охридски“ му отваря врати и в него взима висшето си об­разование по специалността Славянска филология.

В София е до пламване­то на Балканската война от 1912 г. Революционната тра­диция в семейството му не е отшумяла в кръвта му и още със започването на войната се включва като доброво­лец в Македоно-Одринското опълчение. Участието му по бойните полета е оценено с връчването му на голямото военно отличие орден „За храброст“ – I-ва степен.

След войните се отдава на просветителски дела. Започва като учител в Аме­риканския колеж в Са­моков, в кой­то вече е бил, но като уче­ник. След ня­колко години учителстване отново е в София, но не като студент, а като учител в IV-та смесе­на гимназия.

Разглежда ли се просве­тителската дейност на Никола Але­ксиев, то тя неминуемо се свързва и с неговото писателско и книжовно дело. А то е многообхват­но, сътворено с голямото оръжие – пе­рото. Още от учениче­ските си го­дини пише стихотворе­ния, проза и обследване на старата българска книжовност. Като учител в Самоков вижда част от стиховете си и в стихо­творен сборник под загла­вие „По стръмните пътеки“, в който възвеличава герои­зма на българския войник, но не възхвалява причината за героизма му – войната.

Никола Алексиев потапя перото в мастилница и в представяне на българския читател преводна литера­тура, главно от известни европейски поети. Насочва перото си и към описване на обследванията си на говори­мия език в разложко, като това съхранява в книгата си „Разложките говори“. В събитие на културната об­щественост в София се явя­ва негова драма „Маноил майстор“, която става попу­лярна постановка 1939 г. в театър „Сава Огнянов“.

След „Маноил майстор“ в ръцете на читателите му са и романите „В ония дни“ и „Пламнали небосклони“, в които отразява събития, свързани с освободителните борби в Пиринския край.

Много статии, поезия и други литературни материа­ли, сътворени от перото му, намират място в творческо сътрудничество с различни вестници и списания. Плод на дългогодишен труд е и книгата му „Старобългарска книжнина“, съдържаща цен­ни информации и за свети­те братя Крили и Методий, Черноризец Храбър и други стари книжовници. Продъл­жава да спомага и за разви­тието на читалището в Бели­ца, където негово дело става откриването към читалище­то на народен университет.

Белица, мястото на рож­дението му, става и място на последния му дом. Зем­ният му живот свършва на 29.XI.1957 г., увенчан с дела в ползу народу, които са и сега пример в служене на народ и отечество.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене