ОТШЕЛНИКЪТ ОТ ЛЕЩЕН

„Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отли­чие, защото противоречи на моето решение от времето, далеч преди промените в България – да не приемам държавни отличия, незави­симо от това коя политиче­ска сила управлява страна­та.“

Това написа в открито пис­мо до Министерския съвет поетът Борис Христов.

Бе научил от медиите, че правителството е решило да го награди с орден „Кирил и Методий“ I степен – за заслу­ги в областта на културата.

И отново срути тишината, както го е правил винаги до­сега – ненатрапчиво и дели­катно.

Авторът на „Честен кръст“ никога не изневерява на себе си.

Още от средата на 70-те, когато прокънтя неговият първи „Вече­рен тромпет“: „Трябва да свиря в глуха­та вечер,/ до­като не дочуя към мене да иде/ гласът на хиляда тром­пета далечни./ Или на някой архангел не­видим. /Тряб­ва да свиря,/ трябва да сру­тя тишината – само викът да остане.“

Стиховете му предизви­каха истински фурор и го превърнаха в идол на младо­то поколение.

Поетът обаче прави изклю­чение за чисто литературни награди като престижния „Орфеев венец“.

Присъдиха му го мина­лата година по време на празници­те „Пловдив чете“.

Човекът, който от го­дини живее със семей­ството си в родопското село Лещен, Гоцеделчев­ско, тогава отговори на пожеланията така:

„Отдавна не съм този чо­век, написал книгите, които днес отличавате. Това е при­чината да се явявам пред вас като негов посредник.“

Борис Хри­стов никога не дава интервю­та.

Изглежда недостъпен и необщителен, както някога изглеждаше събратът му по перо Констан­тин Павлов.

Някои биха го нарекли от­шелник, който дири Бога. Но не е. От къща­та му, отвъд долината на Места, се виж­да Пирин.

„Живее там с жена си Да­рия – талантлива художнич­ка, с каракачанското куче Димчо, котарака Мачо и мно­го птици. И синигерите идват да кълват зрънца от протег­натите длани на стопаните. Къщата на Борис е пълна с музика. Неговите дискове, събирани от всички краища на света, са толкова много, че не знам дали е възможно изобщо да се изслушат. Там има графики, майсторски ко­панарски работи, снимки на глухарчета, които поетът е правил, ценни книги и семей­ната страст – събираните от поречието на Места чудати камъни, разноцветни и раз­новидни.

Борис със свредел им дъл­бае кръгли отвори и намест­ва в тях свещици в метална обвивка. И така камъкът се превръща в молитвен къс от земята“, написа преди годи­ни писателят Георги Данаи­лов, който живее в съседно­то село Ковачевица.

Веднъж Димчо се загубил и семейството го търсило повече от месец, накрая го намерили, препродаден ня­колко пъти.

Платили и си го върнали обратно, защото някой беше казал: „Ти ставаш отговорен за всичко, което си опито­мил“.

А пък Борис Христов беше писал: „Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, размест­ваш въздуха на цялата Вселе­на“.

Осан­ката и строгата хубост на поета почти не се проме­нят с годи­ните.

Вероятно за­щото дните му са пъл­ноценни, наситени и далеч от всяка градска скука, както разказват малцината, с кои­то понякога си пие виното.

Достатъчно е да хване тромпета, тамбурата, ня­коя от свирките, дудуците и тромбоните.

Съселяните му твърдят, че свири на всички тях и то май­сторски.

Неслучайно бе един от пър­вооткривателите на Ибряма.

„Крадецът се отказа да краде. Убиецът захвърли ножа. А аз какво да правя с думите?“, попита той и в „Чес­тен кръст“ се зарече да не пише повече стихове.

„Желая мир на твоя дом, поезио, и вярвам, че има кой да дострои високата ти сгра­да“.

Но това не бе раздяла из­общо със словото, с песента, с литературата.

Той сътвори антологиите „Веда словена“ и „Народни писмена“, които всеки бълга­рин би трябвало да прочете.

Повечето книги на Бо­рис Христов видяха бял свят след 1989 г. – повестите „Смърт­ни петна“, „Сляпото куче“ и „До­лината на обув­ките“, стихо­сбирките „Думи и графити“, „Крилете на ве­стителя“, „Думи върху други думи“, „Поезия“.

А фи­лмите „Смъртта на зае­ка“, „Съ­нувам музика“, „Лаби­ринти“, „Корабът“ са по него­ви сценарии.

Както и „Бащата на яйце­то“, в който деликатно ни на­помня: „Почукайте по него, но полека. Човекът все още е само яйце“.

Вестник “ Топ Преса „