Свържете се с нас

Интервюта

ЕДИН ДОСТОЕН МЪЖ ОТ АБЛАНИЦА: Шеип, който показва верния път

Публикувано

на

Разговор за докторската професия, за болестите, изоставените села,изоставените ни баби и дядовци, животът им с болката, животът им със самотата. И колко висок е всъщност собственият ни праг на емпатия.

Шеип Панев е на 24 години и тази година му предстои дипло­миране като студент в МА. Част е от про­грамата “Забавно лято, грижовна есен“ – проект на BCause и фондация „Направи добро Александровска“. Тя стар­тира през 2015 , а той става част от нея през 2016. Ле­кари от МА заедно със ста­жанти медици (стипенди­анти на „Готови за успех“) обикалят села в България, в които рядко стъпва лекар и преглеждат безвъзмез­дно жителите им. В род­ното село на Шеип за един ден са дошли на преглед 200 души, разказва ни той. Бавно и премерено. Така говори иначе усмихнатото момче срещу нас. Не иска да изпусне нещо или да обърка дори малък детайл. Въпреки, че му предстои дипломиране, пътят му като лекар една сега за­почва. И ни се струва, че е верен.

– Шеип. За първи път чу­вам това име. Откъде про­излиза?

– Много хора го бъркат, казват го по всевъзможен начин – Шейп, някои Шийп. Лично аз не съм срещал друг човек с подобно име, освен дядо ми, който се е казвал така. Но не зная от­къде идва. Не е турско, нито българско, проверявал съм. Може би най-близкото, до което съм стигал, е арабско­то Шуайб, което означава „показваш верния път“.

– Защо избра медицина­та?

– Аз съм от Абланица, едно голямо село близо до Гоце Делчев. Там има и гимназия, която съм завършил. Не е имало момент в живота ми, в който да съм се чудил как­во ще работя един ден. Имал съм (и все още имам) инте­рес към историята. Дори освен медицина, кандидат­ствах и пра­во, просто за да видя колко съм подготвен. Но никога не съм ми­слел, че ще правя това. Записах ме­дицина.

– Никога ли не си съ­жалявал за избора си? Вече си на 24, а тепър­ва ще специализираш, де не говорим за тежките изпити и за една наистина не добре платена перспектива у нас.

– Мислел съм, че по мно­го по-различен начин би се развил животът ми, осо­бено като гледам мои съу­ченици, които вече сменят втора-трета работа, някои имат семейства, осигуряват си жилище… Имам приятел, който завърши компютърни науки, с доста прилични до­ходи е, което при нас няма как да се случи. А аз още не съм завършил (усмихва се). Но никога не съм съжалявал за избора си.

– Заинтригува ме програ­мата, от която си част. Раз­кажи повече за нея.

– Тя е съвместно на фон­дация BCause, където аз съм стипендиант по програмата „Готови за успех“ и фонда­ция „Направи добро Алек­сандровска“. “Забавно лято, грижовна есен“ е името на инициативата. Идеята е при тези прегледи лекарите да са от МА, а студентите, които им помагат, да са стипенди­антите медици от „Готови за успех“. Така за нас се осигу­рява и стаж, и опит.

– Как се организира по­добно посещение?

– Когато се определят кои места ще бъдат посетени, там отиват представители на фондацията и се срещат с кмета. Казват му какви ле­кари имат на разположение и питат от какви специали­сти има нужда населеното място. След това започва да се мисли за мястото, къ­дето могат да бъдат извър­шени тези прегледи, защото ортопедът и кардиологът например имат нужда от ку­шетка, фотьойл, а там няма много такива помещения – здравните служби са или малки, или полуразрушени. Най-често сме или в кмет­ството, където ни освобож­дават помещения, или в учи­лищата. Дори се натъкнах на част от едно кметство (там е била здравната служ­ба), където времето сякаш е спряло. Не зная дали сте по­падали на снимки от Припят след Чернобил – беше също­то. Аптечката дори беше за­редена, сякаш ще се ползва на другия ден, а не е пипана десетки години. Истински призрачно.

– Как хората в малките села разбират за вас? Това най-вероятно са възрастни хора, които нямат ФБ или нещо подобно.

– Средната възраст на пациентите ни е 70 години, въпреки че ни­кого не сме връщали. Задачата се падаше на самото кметство. Те правят на обикновени листове надписи къде и кога ще идват лекари или пък представители­те на фондацията носят плакати с информация кога, къде и какви лека­ри ще идват и с изрич­ната информация, че прегледите са безплат­ни, за да може хората да нямат притеснения и да дойдат колкото се може повече от тези, които имат нужда. И въпреки това няколко пъти идваха хора с направ­ление. Други пък след пре­гледа питаха колко струва, притесняват се. Въпреки ниските си доходи, питаха, искаха да платят за прегле­да.

– От какво страдат най-често тези хора?

– Възрастните хора стра­дат от самотата, от липсата на внимание. Но иначе, как­то навсякъде по света, на тази възраст най-разпрос­транени са заболяванията на сърдечно-съдовата сис­тема, ендокринологичните, включвам и диабета, и забо­ляванията на щитовидната жлеза. Често хората имат нужда и от офталмологи­чен преглед, тъй като това е една по-тясна специалност и в малките населени места или няма такъв лекар, или лекарят е само един.

– И как се решава този проблем? Все пак това да виждаш е важно нещо, дори и да не работиш на компю­тър.

– Или изобщо нямат очи­ла, или носят някакви, кои­то отдавна не отговарят на техния диоптер. Но те са намерили решение и си ку­пуват очила от магазините “Всичко по 1 лев”. Отиват там, пробват и ако виждат по-добре, ги взимат.

– Това не е много добре за очите, нали?

– Разбира се, има значе­ние какво е междузенично­то разстояние и много други неща, които не могат да се определят само с мерене на очила. Но така е най-евтино, бързо и лесно за тях. Така са намерили решение на този проблем.

– Лекарят, кметът и попът – това са били най-важните хора в селото едно време. Вече лекари в селата обаче няма. Какво правят хората, като ги заболи нещо?

– На местата, в които бя­хме, повечето хора са с мно­го висок праг на търпимост на болка. Когато ги боли нещо, те просто си казват: „Ще ми мине“. Високото кръвно за тях не е болест, не е непоносима болка, обик­новено не им пречи на еже­дневните дейности и не му обръщат внимание. Същото е и с диабета. Много хора над 70-годишна възраст за първи път на тези прегледи разбраха, че имат диабет. Търпят и чак когато започ­не силно да ги боли или да им пречи на ежедневната дейност, търсят медицинска помощ. За спешни състоя­ния се обаждат на Спешна помощ, с хроничните просто си живеят.

– Какъв процент от хора­та в селото идват на вашите прегледи, знаеш ли?

– В моето село, което е 3000 души, за един ден мина­ха 220 човека. Започнахме в 8,30 часа и преглеждахме до късно вечерта, до последния пациент, никого не сме връ­щали. А в по-малките села, от 50-70 човека, идваха 70 процента от жителите. Дори тези, които не знаеха пред­варително, по улиците, от уста на уста, от двор на двор научаваха за нас и идваха и те.

– На различните места в България хората имат ли по-специфични болести?

– В същото село, моето, хората предимно се занима­ват със земеделие и дори на по-късна възраст продължа­ват да правят това. Като ги питаш: „Какво работиш?“, те казват: „Нищо“, но всъщност имат двор, кокошки, крава или кон и това си е цело­дневно и нелеко занимание. Та, в това село имаха про­блеми с опорно-двигателна­та система, но това е почти навсякъде. Всички населени места имат нужда от психо­лог със сигурност. Артериал­ната хипертония и диабетът са най-широко разпростра­нени навсякъде. Направи ми впечатление, че в райо­ните около Кърджали, къде­то хората работят предимно на полето, имаха заболява­ния по очите, което е доби­ло гражданственост като „външно перде“, но всъщ­ност се нарича “птеригиум” и се причинява от прекомер­но излагане на механични дразнения – слънчеви лъчи, вятър с фини прахови части­ци, пясък… На Запад това е по-често срещано при сър­фистите, от хобито на хората, а тук се получава от ежедне­вието им, от труда им.

– Не е ли по-добре така да си живеят, без да знаят за болестите си? Ето, казваш, че средната възраст е 70, значи си живеят добре, ос­таряват…

– Доста от хората казваха, че не искат да се преглеж­дат, защото ще им намерим някоя болест и мисълта за нея ще ги убие. Живеят с този страх, но не осъзнават, че ако болестта се открие на по-ранен стадий, тя може да се лекува по-ефективно. Това е и целта на тези пре­гледи. Когато има нужда (тъй като не можем да оти­дем там с цялата апарату­ра и да извършваме ефек­тивно лечение, а пациентът има нужда от по-нататъшно лечение), му даваме данни къде и как да дойде, какво направление да си вземе, на кого да звънне. Много от хо­рата казваха, че няма как да дойдат тук, много от тях ни­кога не са идвали в София. За един 70-80 годишен човек, който не е пътувал много, не може да използва смартфон и GPS и не може да се ориен­тира в голям град, мисълта, че трябва да дойде в София на преглед, му причинява ис­тински стрес и тя може да го откаже от търсенето на ме­дицинска помощ. В едно от селата – Плетена, кметът на собствени разноски водеше хората тук на преглед.

– Кои са истински здрави­те хора по селата?

– По-здрави са хората, които извършват умерена физическа дейност – карат колело или обикалят по пла­нините.

– Спомена, че всички имат нужда от психолог.

– Със сигурност, но само един кмет за няколко села около Мездра поиска да има психолог с екипа ни. Първо­начално хората се притес­няваха, мислеха, че ако дой­дат при него, значи са луди. След това няколко души се престрашиха, а останалите, като видяха, минаха всички.

– Какво ги уморява най-много? Какво ги мъчи тези хора?

– Почти на сто процента всички имаха проблеми с опорно-двигателната систе­ма, както ти казах, заради тежкия физически труд, кой­то за тях е „Не правя нищо“, а всъщност е част от ежедне­вието. Един от асистентите ни, който е работил и във Франция, каза: „Български­ят болен е най-здравият бо­лен“, заради генното богат­ство, което ни е заложено. И наистина хората никак не са капризни към условията на живот, скромни и отрудени са, така е минал целият им живот. Това, което ги мъчи, е самотата и спомена за мяс­тото, за селото, което преди години е било живо, имало е млади хора, къщата е била пълна, а сега има пустеещи дворове, празни къщи, въз­растни хора… А и носталгия по младостта.

– Сигурно много ви се рад­ват, като отидете…

– Много ни се радват, за­щото в тези села, където ходим, няма много млади хора. Децата им са или в по-големите градове, или в чужбина. Идваха дори да си поговорят, да си поседят, да се оплачат, не бързаха да си тръгват. За тях лекарят не е просто медицинско лице, а някой, на когото могат всич­ко да кажат. На някои места, на които се върнахме, вече бяха подготвени и ни носе­ха кутия бонбони, терлици, подаръци, а за почивката ни бяха приготвили тиква с мед.

– Тази година завършваш, следва специализация. По­сле учене цял живот, ниска заплата и работа с хора, които са толкова бедни, че могат да ти донесат терли­ци – от сърце, но и защото нямат друго. Наистина ли искаш да останеш тук, а не да заминеш някъде, където ще бъдеш истински добре оценен и финансово?

– За извън България съм мисли толкова, доколкото да си повиша собствената квалификация. Аз малко или много съм задължен да се отплатя на хората, които са ми помогнали да стана лекар – близките ми, фон­дацията, преподавателите. Ако не заради друго нещо, се чувствам длъжен да оста­на и да помагам, както те на мен са помогнали.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса “

 

 

коментара

Градът

ЕКСКЛУЗИВНО! Кандидатът за евродепутат от ПП ГЕРБ Асим Адемов лице в лице с читателите! НЕ ПРОПУСКАЙТЕ! ЕКСКЛУЗИВНО!

Публикувано

на

Той е смел. Целеустремен. Кадърен и видимо няма какво да крие. Това е Асим Адемов – кандидат за евро депутат от ПП ГЕРБ. Той се осмели да отговори на читателите на Топ Преса, лице в лице и едно към едно – БЕЗ ЦЕНЗУРА. ВИЕ ПИТАТЕ АСИМ АДЕМОВ ОТГОВАРЯ:

1.Красимир Лазаров: Честно да си кажа, плашат ни с превръщането на Европа в една голяма обединена държава. Тип САЩ. С единна армия, с единна политика… Това ще ни обeзличи ли като нация, господин Адемов?

Превръщането в една голяма държава не е заплаха, а просто идея на някои политици. Но пък друга част яростно се противопоставя на тази идея и според мен в тя няма да се реализира на този етап. А единна политика все пак трябва да има, защото това е израз на солидарност, сплотеност, единност.

  1. Николина Червенкова : Едни евродепутати, говорят за „Европа на нациите“, други за „Европа на отечествата“, прави ли разлика господин Адемов при двете определения и за коя от двете каузи ще работи?

В контекста на евроскептицизма е трудно да се говори за повече Европа, Европа на нациите. На дневен ред е Европа, като семейство, като единство в многообразието. Безспорно нациите, които сформират това семейство са различни. Но всички са обединени около една идея – свобода на движение, пътуване, споделяне на опит, разширяване на хоризонта, икономически просперитет, инвестиции – това е днес Европейският съюз. Чрез членството си в ЕС, България има шанс да доразвие националния си потенциал, да бъде отечеството, в което младите искат да живеят и да отглеждат децата си, отечеството на традиции и ценности. А нашата родина има едни от най-старите традиции, най-красивата природа

  1. Владимир Колев : Гледах го, по телевизията Асим Адемов. В едно интервю каза, че са научил дори да „се пере“. Питам го сериозно ли го говореше това? Нека обясни при какви ситуации се е прал?

За съжаление в последно време живея далеч от дома – работата изисква да съм дълги периоди извън дома си – в чужбина или някъде по страната. И тъй като освен всичко друго, трябва да се грижа и за личната си хигиена, неволята ме научи да си пускам пералнята и да си гладя дрехите.

  1. Галя Вълкова: Симпатизирам на Асим Адемов. Спомням си се как се опълчи на Ахмед Башев и ДПС. Надявам се не е забравил тези времена, работи ли по въпроса да спаси родния гърменски край от феодалщината на ДПС. Как се осмели да се опълчи срещу ДПС?

Една кампания отдадена изцяло на лични срещи с хората!

Аз никога не съм бил член на ДПС. Което не означава, че да си член на тази партия е престъпление. Но е недопустимо да се отнема правото на всеки един от нас да има собствени убеждения, мнение, позиция и да избира в коя партия да членува. Нещо, което ДПС дълго време не го допускаше в общините, в които управляваше. И когато си позволиха да ме уволнят от работа заади моите политически убеждения реагирах мигновено и се опълчих срещу тази феодалщина. И ще продължавам да отстоявам тази своя позиция – всеки да има свобода на избор, право на мнение, свободно да изразява политическите си убеждения.

  1. Юлиян Соколов: Поет съм. Какво ще направи за българската култура? Може ли българските творци да бъдат признати в Европа?

По отношение на културата проведох две инициативи в сградата на ЕП, едната беше на наши сънародници от Босилеград, Сърбия. Другата инициатива бе отбелязване на 1-ви ноември, денят на народните будители, където изложихме картини на ученици от българското училище в Брюксел. За културата на българския гражданин развих кампанията „Да опознаем ЕС“, чрез която аз и екипът ми се грижим за информираността на най-младите. За последните две години от мандата си като евродепутат наследих комисиите на българския евродепутат Мария Габриел и членувах съответно в комисията по граждански права, свободи и вътрешен ред, комисията по външни работи и комисията по човешки права. Паралелно с това успях да развия и няколко инициативи в сферата на образованието и нескромно бих казал че за малко време постигнахме много. Ако гражданите отново ни гласуват доверие и аз продължа да бъда български представител в Европейския Парламент, планирам да работя в комисията по култура и образование, където ще развия по-широко дейността си в сферата на културата.

  1. Живко Пламенов: Каква Европа? Европейския съюз ще се разпадне, той какво мисли за това? Нека каже за Брезкзит и всички тайни около него които знае.

Заради нарастващия евроскептицизъм, наистина отстрани, може би изглежда, че европейската идея е уронена. Но на практика това не е така – Брекзит припомни и продължава да припомня на всички ни защо европейското семейство е най-доброто. Брекзит помогна на милиони граждани да се запитат защо е по добре да си вътре, отколкото вън. А относно тайните – няма тайни. Медите отразяват неизменно и навременно цялата информация по процеса на излизане на Великобритания от Съюза. Тайна е все още за британските институции как ще се справят с кашата, която забъркаха.

  1. Владислав Василев: Как приема че в момента, той като кандидат на ГЕРБ, работи за бъдещето на партията си, едновременно с това че се бори и за място в европарламента? Как ще коментира, бъдещето на ГЕРБ и скандалите които удариха ГЕРБ последно време?

Авторитет и признание в едно!

Аз съм горд, че съм част от отбора на ГЕРБ, не само на европейско, но и национално ниво. Скандалите са неприятни, в голяма степен се дължат на фалшивите новини, но за една част и ние имаме вина. Това, което ни различава от другите е, че се пречистваме, взимаме си поука и продължаваме напред. А този, който е виновен – си отива.

  1. Щирлян Шиндов: Защо да гласувам за него а не за Елена Йончева например?

Защото аз съм част от една партия, която променя България, която работи за нейния просперитет, има авторитет в Европейския Съюз. Защо за мен – защото съм посветил живота си на образованието и ще продължавам да работя за младите, за нашите деца и тяхното бъдеще. Водя позитивна кампания, не обиждам и не клеветя опонентите си. Не използвам лъжи, не обещавам повече, от това което мога.

  1. Красимир Птеров : По колко пари ще раздават на изборите или няма такова нещо и той не е чувал за това.

Чувал съм за всякакви порочни схеми за печелене на гласове, включително и за раздаване на пари. Но категорично казвам, че никога не съм разчитал на такива способи. Няма и да разчитам. Аз разчитам на прекия контакт с хората, да застана пред тях очи в очи и да ги убедя в правотата, на това което правя.

  1. Илия Джагълов : И друго го питайте, колко работни места откриха Герб?

В последните няколко години – все повече. Само за последния месец Премиерът откри заводи в Хасково, Димитровград, Кърджали, Враца, Русе. Икономическата ситуация в България се подобрява значително последните няколко години. Това от своя страна води до привличане на все по-сериозни инвестиции от чужбина, което неминуемо довежда до разкриването на нови работни места, увеличаване на работната заплата, повече приходи за бюджета на страната.

  1. Краси Караилиев : Г.Адемов нали лани обещтахте да вастановите в С.Осиково Училищтето кво стана кото щте го санирате празно ли щте баде!!!!

Училището в с. Осиково е открито, след като беше закрито. Може би това е единственото училище, открито след многото закрити преди управлението на ГЕРБ – не знам да има друг подобен пример. В момента има отпуснати 170 000 лв за саниране, ремонт на покрива и 20 000 лв за изграждане на спортна площадка.

  1. Муса Исмаил: Питаите го колко хора прогониха Бели роби по чужбина!

Не сме прогонвали никого на сила, но това е големият смисъл на ЕС – да се чувстваме европейци във всяка една от 28-те страни, да работим, където искаме, да учим, където искаме и да си градим живота. Но можем да цитираме за справка, че за миналата година статистиката показва, че броят на връщащите се в България е по-голям от броят на заминаващите. Тоест това е показател, че икономиката се развива добре, новите работни места гарантират и по-високи доходи и това е притегателно за младите хора, които искат да се върнат и да се реализират в България.

  1. Силата е в екипа!Николай Арнаудов : Искам да го попитам не се ли свени да се кандидатира от името на ГЕРБ като държавата се тресе от скандалните злоупотреби с еврофондове и парични средства от бюджета?

Не, не се свеня. Но да не забравяме, че злоупотреба с еврофондове и парични средства има във всяка една от страните членки на ЕС за съжаление. Но отново ще повторя, че разликата между ГЕРБ и другите партии, е че ние не търпим подобни злоупотреби и всеки си носи наказанието за нарушаване на закона. При нас има отстранени министри, зам.-министри, депутати. А дали вие си спомняте друга партия, която поема отговорност по този начин?

  1. Иван Стоянов : Какво да го питаме!? Всичко ,което ни интересува го видяхме в десетгодишното управление на комунистите от ГЕРБ.

Десетгодишното управление е най-успешният период от развитието на страната след 1990г. Фактът, че имаме сключено споразумение със Съюза на репресираните от комунизма показва, че ГЕРБ няма общо с комунистите и този режим, ГЕРБ всъщност е партията, която държи вече 10 години комунистите далече от властта след всички поразии, които направиха с правителствата на Луканов, Беров, Виденов, Орешарски.

  1. Адел Кишишева : Питам го. Какво направи лично той, като евродепутат. Да даде нещо като проверка, да му видим дейността.

Допринесох за информираността на най-младите членове на нашето общество чрез постоянните ми обиколки из страната, част от кампанията „Да опознаем ЕС“. По време на обиколките из училищата в най-малките и големите региони на България представях дейността на Европейския Парламент и функциите на евродепутатите.

Повдигнах, оказа се, много належащ въпрос в образователната система – комуникацията. Вярвам, че не само в образованието, но и в политиката, а и във всички сфери на обществото комуникацията е ключов фактор за развитието и просперитета. Когато няма комуникация, няма разбиране, няма развитие и съответно няма добри резултати. Трябва да работим в посока подобряване на комуникацията между учителите и родителите, за да могат заедно да постигнат най-доброто за младото поколение.

Вярвам, че спомогнах гласа ни в ЕС да бъде чут. Възползвах се от всяка възможност да се изкажа пред колегите си евродепутати в пленарна зала, а и пред цяла Европа, за да защитя интересите на България, да изкажа нашата гледна точка.

Посрещнах десетки посетителски групи в Брюксел, където ги запознах от близо с работата на Парламента, с работата на нашите депутати, със залите в които заседаваме. В днешно време се наблюдава феноменът „евроскептицизъм“. Вярвам, че в сърцето на този проблем се крие всъщност лоша комуникация. Оказа се, че хиляди граждани на Великобритания не разбират и не осъзнават какво е да си член на ЕС и какви са предимствата от това. И точно това неразбиране доведе до днешното развитие на нещата – Брекзит е неизбежен, и от него всички ще излезем губещи. Затова не пропускам възможност да посрещна нови посетители в Брюксел, за да се запознаят от близо с работата с работата на ЕП, с нашата работа като евродепутати и да зададат всички въпроси, които имат към нас. Разбира се от петък до неделя всяка седмица съм в различни региони на страната ни за срещи с хората. Като цяло едно от най-големите ми постижения за последните две години е че успях да съвместя напрегнатата работна седмица в ЕП с контакта с хората и вярвам, че това има положителен ефект.

  1. Муса Дрил: Само напред господин Адемов! Аз знам за какво ще гласувам за Вас, отговорете на другите – защо ГЕРБ е партията а вие нашия кандидат!

Семейните ценности – основна кауза!

Благодаря за подкрепата, г-н Дрил! Сигурен съм, че много хора мислят като Вас. И това ни дава увереност, че ще спечелим изборите! ГЕРБ е най-проевропейската партия в България, единствената партия, която допринася с реални резултати за икономическия растеж на страната. И при трите правителства на ГЕРБ доходите на хората растат постоянно, отчитаме, че все пак не с тези темпове, с които хората искат. Но да не забравяме за ниската база, от която тръгнахме преди 12 години след всичките поразии наследени от управлението на БСП. Да не забряваме все пак, че при тяхното управление средната заплата беше достигнала 4 долара, а днес е над 1000 лв.

  1. Елисавета Козарска: боли ме за българския учител. Господин Адемов е приел да работи за доброто бъдеще българския учители образованието ни, знаем че ще продължи да го прави. Нека сподели обаче какви са пречките в работата му, има ли лобистки интереси и закони в тази посока?

Основната пречка е незаинтересоваността на голяма част от родителите към училищния живот на своите деца – лошата комуникация с училището, което допринася за уронване на престижа и авторитета на българския учител и демонстрирането на недоверие към него. И мисля, че законите, които се приемат, само затвърждават един от основните приоритети на правителството на Бойко Борисов – относно образованието.

  1. Тодор Тодоров: Европа задължи България до три години да приеме закона за частния фалит. Евродепутатът е мост между държавата и Европа, ще помогне ли този закон да стане факт и да се регулира деребейството на банките и ЧСИ – тата!

С колегите ми от ГЕРБ работим в посока да отпаднат т. нар. „вечни длъжници“. И тази директива ще спомогне да се регулират взаимоотношенията между банките и длъжниците.

  1. Вълк Хаш : Какво не би направил като евродепутат?

Не бих злепоставил името на България, не бих работил срещу националния интерес. Не бих поставил себе си над закона. Не бих прекъснал връзката си с хората, родния край, диалога.

  1. Ивка Стойчева: Може ли един евродепутат да помогне преборването на корупцията в България? Какво мисли за държавните субсидии на партиите?

Срещу корупцията трябва да се борят не само политиците, но и всеки един гражданин. За да има корумпиран управленец има гражданин, който го подкупва. Проблемът не е само във властта, проблемът е морален и се корени в отношението към порочната практика на всеки един, независимо дали е евродепутат, управляващ или гражданин.

Субсидиите трябва да си останат, защото ако ги няма държавните субсидии ще се появят такива под масата, с неясен произход, което ще направи партиите много по-зависими от нечисти интереси.

  1. Аврам Янков : Европа се разпада. Брекзит. Полша, проблеми с Унгария… Бъдещето е сиво за какво да го избираме?

Европа се намира в труден период, но в никакъв случай това няма да доведе до разпад. Напротив – Брекзит затвърди убеждението, че ЕС е нужен мирен проект и съвсем друг е въпросът дали въобще Брекзит ще се случи – защото дори самите британци започват да разбират, че ще са по-сигурни и по-стабилни в Съюза, отколкото извън него.

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

ЦВЕТЕЛИНА УЗУНОВА: ПРЕДСТОЯТ ИЗБОРИ С НЯКОЛКО ВЪПРОСИТЕЛНИ

Публикувано

на

Цветелина Узунова е журналист и пиар консултант с богат опит в политиката. Специално за ТОП ПРЕСА тя коментира предстоящите избори за Европейски парламент.

 Г-жо Узунова, какво според Вас ще се случи на изборите за ЕП в неделя?

Най-важното е повече хора да отидат да гласуват. Последните проучвания сочат, че около 25% от българските граждани имат колебания. Дано партиите успеят в последната предизборна седмица да мотивират избирателите да отидат до урните.

Проблемът е, че хората не смятат тези избори за важни, не мислите ли?

Така е. Брюксел им се струва далече. В обществото има разпространено мнение, че евродепутатите нищо не правят, само взимат едни невиждани за българските условия заплати. Тоест някой отива там, за да си уреди личната кариера и благосъстояние. За жалост, в тази кампания не чухме много послания, които да убедят избирателите, че тези избори са не по-малко важни от местните или парламентарните. Все още европейските теми не са в ежедневието ни. И това също има своето обяснение. Хората се борят всеки ден за хляба си. Мислят как да платят сметките, образованието на децата, да помогнат на възрастните си родители. Европейските теми наистина са далеч от тях. Но пак казвам- това не бива да ги отблъсква и да оставят правото си на глас неизползвано. Ние сме в ЕС вече 12 години. За да сме равноправни партньори, трябва активно да участваме във вземането на решения в Брюксел. Още повече, че всяка една стратегия или директива от там пряко засяга живота тук и решенията на национално ниво. Това се видя сега много ясно покрай разкритията за къщите за гости и еврофондовете. Ако обществото не се интересува какво се случва в ЕС и не настоява за силен контрол тук, такива практики ще процъфтяват.

Според Вас, какви ще са резултатите?

Мисля, че в момента няма социолог или пиар експерт, който със сигурност да каже каква ще бъде подредбата на партиите в неделя вечерта. Следя всички проучвания, но те са доста противоречиви. Едни дават превес на ГЕРБ, други на БСП. Очевидно едната въпросителна ще бъде коя от двете партии ще надделее и най-вече с колко. Новините, че разликата между тях е стопена до процент със сигурност ще мобилизира ядрата и на двете партии. Тоест и двете имат интерес от подобни прогнози. Третото място винаги е ясно –не виждам някаква промяна в традиционния процент, който ДПС печели. Доколко ще се задържат там занапред е въпрос, по който ще разсъждаваме вероятно преди парламентарните избори. Другата интересна битка ще е за четвъртото и петото място. Според социолозите, ВОЛЯ твърдо измества ВМРО и става четвърта политическа сила. Много назад остават НФСБ и Атака. Малката управленска коалиция логично загуби доверието на хората след разпада си за тези избори и постоянната публична размяна на остри реплики между лидерите им.

Това значи ли, че ще има предсрочни парламентарни избори, ако ОП продължават да се карат?

По-скоро няма да има. Те ще се държат до последно заедно в управлението и ще подкрепят ГЕРБ, защото са наясно, че следващ път вероятно няма да има. Предполагам дори, че преди парламентарните избори те ще бъдат яростни опоненти едни на други, защото всеки ще гледа да спасява партията си и да се измъкне от общата отговорност за действията на ОП в това правителство. Което обаче не би се приело никак добре от хората. В този смисъл ВОЛЯ има всички шансове да расте още и да консолидира патриотичния вот.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ