Свържете се с нас

Uncategorized

Кръстникът на „Фамилия Гейт“ топ полицай в Благоевград криел дъщеря си! Парадирал с влияние!

Публикувано

на

Дознателката Розалина Кьосева общувала с престъпника Владо Боклука, разследвали я от месеци, а според дсруга версия била негова тайна „съпруга“.

Зам.-шефът на полицията в Благоевград Георги Кьосев се опитвал да прикрие дъщеря си Розалина, която имала много близки отношения с криминален авторитет, познат в Югозапада като Владо Боклука, научи Топ Преса от свои източници. Щерката на топ полицая е дознател в местната полиция, срещу нея имало разработка от няколко месеца, но ченгетата все удряли на камък заради високия пост на таткото в системата на МВР.

Информаторите ни разкриха, че и срещу самия Георги Кьосев имало много жалби и сигнали, които потъвали незнайно къде. Топ Преса научи още, че когато Владо Боклука бил задържан, Розалина Кьосева му дала телефон, за да може бандитът да говори на воля от килията си. Такъв сигнал е бил подаден във „Вътрешна сигурност“, но проверка не била направена заради силното влияние на бащата, който парадирал с връзки с голям полицейски началник в София. Смята се, че Розалина е давала на приятеля си информация, която е свързана с разследването срещу него. В момента Боклука е в затвора, където излежава присъда за наркотици. За него има и издадена Европейска заповед за задържане в Гърция заради пласиране на фалшиви пари.

Снимки : lupa.bg

Открай време полицията в Благоевград е разделена на две групи с по три силни фигури вътре, като едните се опитват да натопят опонентите, че нарушават закона. Така с вражеска помощ сигналите срещу Кьосев достигнали до много високо ниво в София, което станало повод за провеждането на акцията.

„Задържаха го, но пак ще се измъкне, никой не вярва, че ще бъде в ареста за повече от няколко часа“, казаха пред сайта Lupa.bg запознати с положението в благоевградската полиция. Най-вероятно сега той ще бъде ползван само като свидетел. Това не е първа издънка на Георги Кьосев. Преди време зам.-шефът на МВР се забърка в скандал, като заплаши журналист, който отразяваше скандали в КАТ но в последствие същия журналист си наложи автоцензура и свали видеото и статиите срещу Кьосев.

Вчера обаче се случи немислимото – топ полицаят бе задържан в апартамента си в жк. „Еленово”. Пред медиите униформеният началник успя да каже само, че не знае какво се случва и ще сподели повече с медиите по-късно. Георги Кисьов бе отведен в сградата на областната дирекция за разпит.

Задържането е резултат от акцията, при която спецчасти на Вътрешното министерство влязоха в МВР-Благоевград заради връзките на дъщерята му Розалина със затворник от Бобов дол.

ТОП ПРЕСА ПРИПОМНЯ ЧЕ СКАНДАЛИТЕ ОКОЛО ГЕОРГИ КЬОСЕВ ТРЪГНАХА ОТ ВЕСТНИК БЛАГОЕВГРАДСКА ВЕСТ, А СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК 

коментара

Uncategorized

Ирина Паскалева: Искрено се надявам песента „Чия е тази земя?“ да достигне до много хора!

Публикувано

на

Г-жо Паскалева, Вие сте сред тазгодишните участници в конкурса „Пирин фолк”. С какво се занимавате и бихте ли се представили – с какво се свързват музикалните Ви участия досега?

– Досегашните ми участия са били свързани с Невро­копския ансамбъл за народ­ни песни и танци, с турнетата, които ансамбълът е поемал и с оркестъра, с който работя. От 1992 година съм част от ансамбъла.

– Известната народна песен „Чия е тази земя”, с която сте кандидатствали в конкурса, не е класирана, заради „много българско звучене”. Откъде се породи спорът в тазгодиш­ния конкурс за текста на пе­сента?

– Песента е патриотична – заглавието е „Чия е тази земя?”. Много хора мислят, че песента е народна, тя е толкова близка до тях, до­косва ги, но песента е авторска, текстът и музиката са на Елка Недкова – майката на една много даровита и известна българ­ска актриса и певица – Нона Йотова. Елка Недкова има и други такива патриотични текстове, свързани с България.

Още заглавието подсказва тематика­та, а текстът е: „Рила и Пирин и още Родо­па планина/Балкана стар да попитат/ Чия е тази земя? Чия е мъката черна/ от петвековни тегла?/ Чии са костите бели по урви и по била? Тази земя е на Гоце. Гоце и Даме и Тодор./ Тази земя е Македония, земя бун­товна, българска земя синов­на”… „Майка България пита: Има ли още земя/ С кръв на ге­рои пропита? Бащина, свидна земя”… Много е силна. В нея се пее за един от най-наболе­лите проблеми – и до ден-дне­шен. За съдбата на Македо­ния, за мъката на българския народ… Знае­те, че нашият край, Невро­копският, се е освободил от турско робство по време на Балканските войни. Ние до последно сме били под осман­ско иго. Може би за това тази тема все още е доста чувстви­телна. Има много хора, живи, които преразказват спомена за тези събития. Затова пе­сента е толкова силна.

– С коя песен ще участва­те на конкурса „Пирин фолк” тази година?

– Класирана съм, но с дру­га песен. Също много силна, много хубава гурбетчийска песен. По текст на Катя Киря­нова и музика и аранжимент на Александър Райчев. Загла­вието е „Разделени”, аз съм я представила като „Либе за път”, защото така започва първият куплет. Що се отна­ся до „Чия е тази земя?”, бях изпратила един демо запис и на нея. С най-добри чувства се обръщам към организато­рите на фестивала, но песен­та не беше допусната, защото „имала прекалено българско звучене”. И защото фестива­лът опитва да привлече и ма­кедонци, се изказаха предпо­ложения, че може това да не се понрави на тях. В текста на песента се говори за Македо­ния, за България, и тя беше отхвърлена. Мисля, че народ, който не познава, и не цени историята си, не е народ. Искрено се надявам тази песен по един или друг начин да се чуе от хората, да има достъп до по-широка публика. Исках да се явя точно с нея на фес­тивала, защото сцената е го­ляма и много хора щяха да я чуят. Тя е позната. Тя се пее и въпреки че е авторска, звучи така, че много хора мислят, че е народна.

Финалът на „Пирин фолк” е в началото на септември. Това ще бъде мое второ учас­тие. Миналата година участ­вах с песен на Кирил Христов и Запро Икономов и за моя изненада и моя радост, взех наградата на БНТ. Песента се оцени, надявам се тази годи­на също да постигна някакъв успех.

– Към коя музи­ка имате слабост?

– Имам слабост към ма­кедон­ската песен – песни­те от Пи­ринския край. Може би затова, че град Гоце Делчев е сгушен между Пирин и Родо­пите, също така обичам и ро­допската песен – много бога­та, много красива песен. Пее се от сърце и от душа, с пълно гърло.

– С какво се занимавате из­вън музиката?

– Завършила съм специ­ална педагогика и работя в дневен център в Гоце Делчев. Държах да има нещо музи­кално в моето образование и дипломната работа, която защитавах, беше на тема – музикалните занимания като предпоставка за групова сплотеност в условията на помощно училище. Благодаря на моя преподавател, че ме разбра и избрахме та­кава тема.

– Какво дава музи­ката на децата, с кои­то работите?

– Музикалната те­рапия е широко за­стъпена в нашата дейност. Музиката им действа много добре и ги успокоява. Осо­бено хиперактивните деца. Имаме специал­но оборудвана стая, в която им пускаме музика, тя ги успоко­ява, дава им покой и след това много по-лесно се работи и може да се надгражда и да се постигат резултати и успехи. Дневният център обхваща деца на въз­раст от 3 до 18 години.

– Има ли значение каква е музиката?

– Те сами подсказват кое ха­ресват. Има деца, които много обичат хороводни песни. Има други, които се успокояват от класическа. Те намират начин да ни кажат какво искат. Ко­гато работим продължително време с тях, ние изграждаме общ език и се разбираме пре­красно.

– Какво ви е дало участието в Неврокопския танцов ан­самбъл през годините?

– На първо място – много истински приятелства, прове­рени във времето. Там съм по­вече от 19, вече 20 години. До ден-днешен съм в прекрасни отношения с тези, които вече не са част от ансамбъла по една или друга причина. Ос­вен всичко друго – турнетата са обогатили нашия свят: сре­щаме се с много и различни култури на всяко едно турне. Ходим на големи фестивали – един от най-големите беше този в Египет, град Исмайлия, където имаше 42 групи от много и различни държави. От тези 42 групи, Неврокоп­ският ансамбъл за народни песни и танци и ансамбълът от Словакия бяха отличени с първи награди.

– Колко песни имате във вашия репертоар?

– Не съм ги броила. Песни­те са на Запро Икономов, на Кирил Христов, на местни автори, творци, които са част от Неврокопския ансамбъл. Техните произведения са ста­вали част от репертоара на ансамбъла – по този начин аз съм стигала до тях.

– Има ли предаване на традиция от по-възрастни­те участници в ансамбъла на по-младите?

– Да, така е – и до ден-дне­шен се готвят школи, които дават попълнения за „голе­мия” ансамбъл, както се из­разяват децата. Има школи по тамбура, има школи, които подготвят танцьори, певци, които след това преминават в Неврокопския ансамбъл. Там разучават програмата на ансамбъла, за да може да излязат веднага на сцена. В момента ансамбълът се ръко­води от ръково­дителите на от­делните школи – Петър Аврамов, Тодор Цветков, Петър Карамфи­лов. До скоро ръ­ководи­телят на ансамбъ­ла бе Запро Икономов, човек, който е направил много и дал много на ансамбъла. Човек, който е събрал много голям репертоар от целия регион, човек с богата душа, който е направил много за ансамбъ­ла.

– Как се приемат на учас­тията ви песни, като тази, за която говорим – „с българско звучене”?

– Песните се обичат от всич­ки. Дори от българомохаме­даните. Хора, които са доста изстрадали и чувствителни на тази тема, ги възприемат и за­пяват заедно с нас.

– Какво искате да постигне­те в музиката?

– Иска ми се да науча хора­та да ценят фолклора. Да се вслушват не само в музиката, но и в текста на песента. По някакъв начин да се откъснат малко по малко от тази музи­ка, която в момента е най-раз­пространена и най-лесно се възприема от младото поко­ление. Която за мен не е об­разователна и възпитателна. Знаете за какво говоря. Иска ми се да се обърнат към фолк­лора.

– Голяма ли е конкуренция­та в музикалните среди и има ли много млади изпълнители?

– Да. Има млади изпълните­ли. Още веднъж изказвам мо­ята голяма надежда тези мла­ди изпълнители да си останат във фолклора и да не залитат в други влияния. Има много талантливи изпълнители, и в Пиринската, и в Шопската, и в Добруджа – навсякъде. Напоследък има и много му­зикални канали – всеки има възможност да покаже това, което твори.

ВИЗИТКА

Ирина Паскалева е родена в гр. Гоце Делчев. Завършва средното си образование в родния град, след което защи­тава Магистратура в ЮЗУ „Н. Рилски” гр. Благоевград, пе­дагогически профил. Работи по специалността си в родния град и участва активно в кул­турния му живот.

Вестник “ Градът “

коментара

Продължете с четенето

Uncategorized

Планината не пожалва безразсъдните

Публикувано

на

25-годишен българин загина в гръцката планина Олимп.

Мартин Киров е на излет с приятели, когато се подхлъзва и полита фатално от високи скали. Лекарите в южната ни съседка се опитват да го спасят, но той издъхва в болницата.

„Инцидентът е възникнал по време на преход в планината по едно от трасетата, наречено Куфто, оценено с висока трудност. Бил е с малка група от българи – планинари. Впоследствие решават да посетят въпросното място. Нещастният случай възникнал при невнимание и подхлъзване“, разясни консулът на България в Солун Румен Лозанов.

Веднага след случилото се българин от групата е подал сигнал към гръцката планинска служба, обясни още Лозанов. След мащабна спасителна операция Киров е откаран в изключително тежко състояние до Военната болница в Солун. Там е починал въпреки усилията на лекарите.

Черната статистика сочи, че през последните години зачестяват случаите на нелепа смърт на туристи в планината.

Последният фатален инцидент е от 6 януари тази година. Мъж на средна възраст от Карлово загина на път за връх Ботев. Той е бил опитен планинар, но се е подхлъзнал и паднал в пропаст. Инцидентът се случва в началото на Тарзановата пътека, на 40 минути път от хижа „Рай“. Хижарят се опитва да го предупреди, че е много опасно, но загиналият не се вслушва в съветите и тръгва. Планинари обясняват, че това е лятна пътека и през зимата преминаването й е изключително рисковано. Загиналият мъж е вървял заедно със свой приятел, който се е върнал в хижата.

През 2018 г., отново на фаталния 6 януари, млад мъж загина при опит да се качи от хижа „Вихрен“ до връх Вихрен в Пирин. Мъжът е бил с водач и още един турист. Тримата вървели по ръба на Джамджиевите скали, когато младежът се е подхлъзнал и паднал. Спасителите уточняват, че не става дума за лавина, а туристите най-вероятно са били добре подготвени с екипировка. Метеорологичните условия също са били благоприятни. Въпреки това се стига до зловещото политане в пропастта.

През есента на същата година спасители откриха тялото на загинал турист в Рила. Става дума за мъж на 54 години, който получава инфаркт.

До починалия достига екип от 7 спасители от Дупница. Групата, с която той се е изкачвал, е тръгнала по обратния път заради студеното време, без да дочака спасителите и да се включи в пренасянето на тялото.

Турист беше изоставен от групата си и при друг случай, който за щастие приключва с щастлив край. През юли м.г. в района на Седемте Рилски езера 12 скаути от Белгия тръгват на разходка. Едно от момчетата пада и си удря сериозно коляното. С него остава едно момче, а останалите 10 души продължили пътя си. По думи на спасителя Божидар Джокин, участвал в операцията в планината, двамата са бедствали, а температурата била около 3-4 градуса, тъй като са се намирали на височина от 2600 м, прехвърчал е и сняг.

„Ние сме изумени как една скаутска организация, претендираща за другарска помощ и за взаимопомощ, да изостави свой приятел да бедства“, каза тогава Джокин.

През последните години са десетки и случаите, при които сноубордисти загинаха в планината. В почти всички случаи те карат извън пистите, с което предизвикват лавини и това води до тяхната смърт.

Безспорно един от най-ужасяващите случаи се разиграва край популярните Крушунски водопади, които се намират до едноименното ловешко село. Преди четири години 45-годишната Катя и нейният британски спътник загинаха, след като камъни се срутиха върху тях. Те бяха затрупани от близо 200 кубични метра скална маса. Спасителите търсиха телата им 48 часа, но чудото да ги открият живи така и не се случи.

Мъжът и жената са били под скалите. Друга жена ги е снимала, когато всичко започва. „Нямаме идея защо се случи. Три години по-рано имаше подобен инцидент, когато друга скала падна“, разказват местни хора. Тогава Катя остави две деца – на 20 и 16 години, както и съпруът й Антъни Матю на 64 г. Тя е живеела над 14 години в английската столица Лондон.

Съвети за излети

– Тръгвайте рано, за да завършите прехода по светло;

– Информирайте се за особености на маршрута – спускане и опасни зони;

– Не пропускайте да вземете санитарна торбичка с най-необходимите лекарствени препарати и превързочни материали, добре подбрани кремове за лице с висок фактор на защита от слънчевото греене, специалните високопланински очила, които ще защитят очите ви от ултравиолетовото лъчение, карта и компас, фенерче с резервни крушки и батерии. Също така резервни топли дрехи и обувки, предпазно фолио (найлон) в случай на принудителен бивак и калорични подсилващи храни (бонбони, шоколад и др.)

Сложете в раницата си храна и лекарства

– Тръгвайте на път само ако сте здрави;

– Не се движете сами в планината;

– Не бързайте излишно и почивайте така, че след излета да почувствате приятна умора, без мускулна треска. Постепенно увеличавайте натоварването и надморската височина;

– Обявете графика на движение пред вашите близки. Съобщете го в поделенията на Планинската спасителна служба. Регистрирайте се в хижите по маршрута.

Вестник “ Топ Преса“

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

ПОПУЛЯРНИ