Легендата за бялата птица на България излязла за първи път от устата на Преподобна Стойна в Златолист!

„Голем е Космосът, но по него ще тръгнат ората, за добро ще е нема да ви е страх!”
„Ще дойде време, хората ще се изнесем да живеем в плаващи градове, а на небето ще грее втора луна. Кога – не питайте, само Бог горе високо решава, сега, днес, утре – кога той даде.”
Тези две пророчества са изречени от Преподобна Стойна, ясновидката, живяла преди и по времето на Ванга (1883-1933 г.), която също като петричката гадателка е имала свръхестествени способности да предвижда бъдещето. Първото й гадателство за полета на човек в Космоса е направено в началото на 20-и век и се сбъдва само няколко десетилетия след смъртта й. За второто нейните съвременници са категорични, че предстои, защото със своя живот тя нееднократно е доказвала силата на предсказанията си.

Самата Ванга, която е познавала Стойна и дори й е гостувала в храма в село Златолист, е признавала, че ясновидските й способности са по-силни от нейните. „Тая жена е светица, она целиот живот го е страдала като светица. Като ме гледаш мене, она е десет пъти по-голема от мене”, споделя Ванга. И добавя „яз пак апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо, ни месо е турала в устата, ни ракия, само водица и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала”.

Между двете има още една силна връзка – мястото, в което са живеели в триъгълника между Рупите, Катунци и Златолист, и което е с доказано силно позитивно енергийно излъчване, далеч по-благотворно от останалите региони в страната.

Днес, 80 години след смъртта на Стойна Димитрова, наречена от съвременниците й Преподобна, българи от цялата страна и зад граница идват в храма „Свет

и Георги”, където е живяла и където е лекувала до края на дните си.
Гадателката е родена на 9-и септември 1883 г. в село Златарево, Серско, сега на гръцка територия. Подобно на Ванга и Стойна е придобила свръхспособностите си като дете след болест от шарка, като много скоро след това над дома й пада мълния.

По време на междусъюзническата война семейството й се мести в мелнишкото село Златолист, по онова време Долна Сушица. Легендата разказва, че 16-годишна на сън й се явява Свети Георги, който й казал да копае в двора си, където тя намира икона с неговия лик. На това място е построен и параклис, в който тя остава до края на дните си. Той се намира в близост до храма „Свети Георги”, където гадателката безвъзмездно е приемала и лекувала хората. Въпреки че храмът е строен през 1857 г., местните хора твърдят, че той е издигнат върху църква от 7-и век.
И до днес се смята, че мястото притежава чудодейна сила, която лекува. Затова и храмът привлича хиляди поклоници. Освен църквичката в двора има кладенец и хилядолетен чинар, за които се говори, че притежават лечебно енергийно поле. По ствола на чинара може да се видят десетки листчета, върху които хората са написали своите желания с надеждата, че ще се сбъднат. Други пък нощуват в малкото параклисче, където по думите на очевидци са излекувани не е един и двама безнадеждни за медицината случаи.

И макар че църквата не е в туристическите маршрути, от близо и далеч идват поклонници, които оценяват невероятната природа, спокойствието и красотата на мелнишките скали.
Селото отстои на 200 километра от София. Единственият проблем е пътят от последното село Катунци до Златолист. Отсечката е от 7 километра, от които само 2 км са асфалтирани, останалият е черен път. Голям плюс обаче е изградена екопътека от Златолист до Мелник, която продължава до Роженския манастир.

За делата на сушинската светица са писали фолклористите Валентина Измирлиева и Петко Димитров, Жени Костадинова и внучката на светицата по сестрина линия Зоя Великова. По-късно за нея пишат още Румен Леонидов и Неда Андонова, по разкази на съвременници и техните наследници са описани различни случаи от житието на гадателката.

Ще завършим с още две от предсказанията на Преподобна Стойна, направени през 1933 г..
„Не чакайте помощ, ами грабвайте мотиките и по полята! Нема да е добро да чакате помощ отвън – отвън помагат, ама отвън ви и взимат: Който навреме се сети на труд, той е честит!”.
„Идете си по домовете, арни човеци, идете си, но да знаете – на нашата земя се е родила бела птица. От мъка се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който нашенец я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема сила, дека никой не я знае…Айде идете си, добри ора и се молете на Бога…”

Тома Харизанов

Вестник “ Топ Преса „