Какво не знаем още за миналото и настоящето на Мелник?

Мелник е сгушен в Пирин планина и се намира на 20 километра от Сандански. Мелник е най-малкия град в България с едва 250 жители и с многобройни запазени стари къщи почти всяка от които сега е хотел. През града минава Мелнишката река – точно по централната и единствена улица. Градчето е обградено в долина от великолепни и внушителни земни пирамиди – Мелнишките пирамиди. То е обявено за културно-исторически резерват и за град- музей. От скоро на Мелнишките пирамиди по подобие на шоуто “Звук и светлина” в Търново в летните вечери, когато има най-много туристи може да се види интересен светлинно звуков спектакъл.
Според археолозите тук е имало селище още през тракийската епоха като районът е бил обитаван от тракийското племе Mелди, чийто потомък е Спартак. По-късно по поречието на река Струма се заселват славяни и те дават името Мелник на селището. То идва от старинното славянско има мел – бяла глина, креда, с което се означават скалите, сред които е раз положен градът. В годините Мелник се присъединява към българската държава и придобива важно стратегическо значение. Добрата му естествена защита и разположение спомагат за бързото му издигане като един от граничните постове на българската държава при границата й с Византия. Затова Мелник е ограден със силна отбранителна крепост.

Мелник е в разцвета си, когато деспот Алексий Слав, потомък на българската царска династия, превръща града в столица на самостоятелно феодално княжество. Построяват се редица църкви и манастири, закипява търговията, производството на памук и тютюн. Великолепното мелнишко вино, получавано от специален сорт лозя, донесени чак от Сирия, прочува града из целия свят. От това време е Славовата крепост , римският мост, старата турска баня, както и останките на няколко църкви в близост до Кордопуловата къща.

След падането под османско владичество селището постепенно запада. По времето на Българското Възраждане Мелник е бил важен икономически и духовен център с над 25 000 жители, около 1 300 къщи и повече от 70 църкви. Старинните мелнишки домове впечатляват с богатата си архитектура и с уникалните си изби.

Днес тук живеят едва 250 човека, а от църквите е останала само една действаща – Св. Николай Чудотворец намираща се във високата част на града.

В града има и малък парк с паметник на Яне Сандански.

От старите къщи най – известна сред всички е Кордопуловата къща, която има венециански таван, изографисан от ръката на дебърски майстор, и изба с огромни винени каци, в която и днес се прави и съхранява вино.

Пашовата къща със своите резбовани тавани днес също е превърната в исторически музей, в който видяхме камбани още от времето на деспот Слав, а Болярската къща с кулата е най-старата запазена къща в България.

Ние отседнахме в хотел- механа Болярка- много приятно местенце – хем хубав хотел, хем вкусна кухня.

Там прекарахме два чудесни дена на спокойствие.

Ваня Георгиева

Вестник “ Топ Преса “