Здравословно с Цветелина Хаджиева: Хранителното разстройство – път към бягство или път на идентифициране

Изключително много са теориите, които се опитват да дадат еднозначен отговор на въпроса каква е причината за появата на хранителните разстройства. Не са малко авторите, които разглеждат техния дълбинен произход, коренящ се в изтласкана в безсъзнанието травма от детството или в несправедливата социална роля, която заема лика на жената още от незапомнени времена. Смята се, че потиснатата женственост у жената от обществените и религиозни догми, нейното безправие в миналите векове и малкото права (или безправие), с което се е ползвала са обезличили нейната женствена същност и истинска роля в живота.

Потисничеството, в което е живяла в тъмните векове на нейното обезличаване и незачитане, днес ескалира в отчаян опит да се надигне, да се покаже такава каквато е, да докаже своята значимост и сила. Но този опит понякога остава безуспешен, защото въпреки усилията си, тя, жената, носи отпечатъка на миналото, в което винаги е била заклеймявана като слабата, като тази която е трябвало безропотно да се подчинява на всички и на всичко.

Така, осъществявайки своя силен порив на идентификация тя често се изгубва в необразимостта и безвремието на хранителното разстройство. По този начин разглежда ролята на жената френската авторка Лепой, която отдава повече от три десетилетия от живота си в изследване на женската същност от миналото до сега. И наистина, женският образ е изключително значим със своето присъствие- с раждането, отглеждането и възпитанието на всяко ново поколение, което продължава човешкия род. Тя е тази, която неминуемо я съпровожда през целия й живот редуване на физическа и емоционална болка.

Жената, е същата тази, която е дарена (наказана) с изключително изразена чувствителност, която прелива в многообразен и широк диапазон от бързо сменящи се чувства и емоции. Тя носи най-тежкия товар – онзи емоционален товар, които изисква толкова много енергия, усилия, ресурси от нейна страна, като съвсем естествено е и да настъпи момент, в който жената се изчерпва, на прага на силите си е, но въпреки всичко трябва да продължи за благото на човечеството…. Това е една от основните причини много автори да обръщат поглед и да влагат от творческата си енергия за изучаване на женската същност. Не случайно от незапомнени древни време жената е възпявана в поезията; изобразявана като най-красивото създание в изобразителното изкуство; извайвана, като носител на най-прекрасните форми в скулптурното майсторство. И въпреки това от как свят светува тя търси признание, тя търси идентификация….

Ето защо, същите тези автори търсят корените на болестта в проваления опит и в същото време неспирен стремеж на жената да се открие, да намери своето място, да се изравни напълно с мъжа…. Много са различни търсенията в желанието да се даде еднозначен отговор на причината за хранителните разстройства, но до този момент такъв категоричен отговор няма. И въпреки това, основни причини за появата на хранително разстройство се смятат следните фактори:
Генетични фактори;
Психологически фактори;
Социо-културно влияние.
Хранителните разстройства са сериозни ментални нарушения, придружени от редица физически и когнитивни промени, които могат да доведат до летален изход. Процентът на смъртност при хранителните нарушения е най-висок от всички психиатрични заболявания – 12 пъти по-висок. Въпреки сериозността на проблема много малко се говори за превенция. В повечето случай за болестта се говори едва когато стане осезателен факт, който всеки би забелязал. И дори тогава търсенето на помощ и нейното оказване съответно, трудно се прилагат.

Въпреки че своевременните и адекватни мерки са от жизнена необходимост и важност за бързото възстановяване от хранително разстройство, както и рецидивирането ще е сведено до минимум. И все пак, може ли да се предотврати развитието на хранително разстройство? Изследвания в областта на клиничната психология сочат, че специфичните индивидуални фактори могат да окажат защитна роля в борбата с хранителните разстройства. Така наречените защитни фактори могат да се разделят на: индивидуални, семейни и социо-културни. Индивидуални защитни фактори: Високо самочувствие; позитивна представа за тялото; критично отношение спрямо налаганите медийни образи; емоционално благополучие; образователни постижения; добри социални умения, позволяващи успешното справяне с множеството социални роли; умения за ефективно справяне в конфликтни ситуации.

Семейни защитни фактори: принадлежност към семейство, в което не се подчертава прекалено теглото и физическата привлекателност; редовно хранене с присъствието на всички членове на семейството. Социо-културни защитни фактори: принадлежност към култура, която е приела различни стандарти за форма и размер на тялото; участие в спортни и други сфери, където не се подчертава значението на физическата слабост, като форма и размер; структури, осъществяващи социална помощ и взаимоотношения, където теглото и физическия вид не са от особено значение. Другата индивидуална помощ, която страдащите от хранителни разстройства могат да окажат върху себе си, по думите на д-р Неш, това е самосъстраданието. Начин, по който човек да приеме себе си, да се вслуша в собствения си вътрешен глас, да преживее по-дълбоко на съзнателно ниво своето страдание. Индивидуални и твърде различни могат да бъдат стратегиите за оказване на помощ и самопомощ на страдащ от хранително разстройство, но едно е сигурно – такава трябва да се приложи неминуемо!