Фермерът Димитър Димов от симитлийското село Крупник: И с малка козеферма може да се върже една домашна икономика, но не и без добри грижи

Трудовата си реализация Димитър Димов от село Крупник, община Симитли, е вързал като военен и ми­ньор, но животът му още от детско години е свързан с домашно животновъдство, на което сега като пенси­онер му се отдава изцяло. Роден е 1964 г., има ферма от дългокосместа порода, типична за района на Мале­шевска планина. В това му начинание се включва и съ­пругата му Гроздена, а ко­гато могат и двете му вече създали си свои семейства дъщери Лидия и Сандра.

Голямата му радост вече са пък внучетата Димитър и Никол. Димитър намерил трудовата си реализация като военен и миньор, про­фесии различни от фермер­ството.

– Как се получи това?

– Ами не стана случайно. Гледането на домашна стока ми е така и по кръв. По вре­ме на моето детство и юно­шество все сме имали кози, някоя овца, прасе, кон, ко­кошки, а в по ранни години преди да имаме в Крупник кооперативно стопанство, тате и дядо и нататък още все сме били и със цяло ста­до.

– Вече си пенсионер, си създал ферма, не ти ли идва нагорно?

– Ами не. Всичко е някак си по-лесно, ако се прави с мерак, а аз от това не съм лишен, че имам го и в изли­шък.

– В днешно време лесно ли се прави ферма?

– Ами както е при всяко начало, не е без трудности.

Трябва да се осигурят животно, да им се създаде база, а за тези неща са нуж­ни и знаци, каквито са изми­слили преди много време финикийците.

– Ти на кой етап си с фер­мата?

– Моята ферма е вече ус­троена. Аз съм да го кажем по земеделски вече във времето не на саденето и копаенето, а на беритбите. Устроил съм се и с база и с нужните ми бройки животни.

– До колко животни са нужни за добра ферма?

– При нашите условия на планинско отглеждане ми­сля, че при доста грижи една ферма от 150 кози и пръчове може да осигури една добра икономика.

– От каква порода са ти козите?

– Е, това е основното, но не само аз, но и много като мене сме се хванали да въз­кресяваме дългокосместите кози тип Малешевски. Тези кози ги е имало преди годи­ни, но са били пред пълно изчезване. Малешевската коза е дивурка. По й е добре, когато се отглежда на сво­бодно пашуване. Е, не може да стои при лошо време и в обори и друга база, нужно е подсилване с концентрира­ни фуражи, сухо-ливадно и друго сено.

– Защо си се хванал с та­кава порода?

– Причината не е една. Първо това е и малко па­триотично, че се възкреся­ва една автохтонна порода не само в България, но и в Европа. Другата важна причина е, че тази порода и най-вече пръчовете са мно­го дългокосмести. Има жи­вотни, които са със косми до 70 см. И това ги прави много търсени. Всичко идва от голямата зараза в симит­лийско, а че и из разложко , пернишко и други места по кукерските игри. Тези кожи са най-подходящи за карна­вални костюми.

– И как върви примерно един добър пръч?

– Ами една прилича кожа на 7-8 годишен пръч никога няма да падне под 2 хил. лв., но имаме случаи на продаж­ба на кожи и за по 5-6 хил. лв. и най-важното тука, че тези, които купуват, изобщо не ги интересува месото, а само кожата.

– Ти имаш ли такъв кос­тюм?

– О, не само че си имам, но съм го и ползвал. Аз много години дори бях водач на кукерска група от близо 60 души в Крупник, с която на що празници сме били, на що прегледи и фестивали. Имаме си цяла колекция от грамоти и други от­личия. Но позаста­ряваме вече, пове­че съм не участник, а наблюдател. Но къщата ми не е без представители. За­местват ме зет ми Михаил и внучетата Димитър и Никол. Нашата група е ста­вала и национален първенец.

– Имаш ли пръчо­ве, така с които да се гордееш, да се по изфукаш?

– О, да ще кажа обаче за един Ка­липсо. Няколко пъти става нацио­нален първенец на изложението в Сли­вен, в м. Карандила в Стара планина. България няма­ше друг като него. Сега имам синове и внуци от него. Като него са-рога до 70 см. Косми – още по-дълги.

– Напоследък много се говори за получаване на субсидии. При теб как е?

– Сполай му на Господа и аз съм в играта. Всичко ни идва от това, че във нашия край, включващ симитлий­скоо, кресненско, сандански, петричко, разложко, гоцедел­чевско си основахме сдру­жение. Казва се асоциация за отглеждане и развъждане на дългокосмести кози (АОР­ДК). Имаме си управителен съвет, председател ние ви­дния фермер Тодор Тодоров. В асоциацията членуваме към 60 фермери. Ферма, коя­то е напълно изчистена само с кози от автохтонната Мале­шевска порода, се субсиди­ра с по 100 лв. на бройка от държавен фонд „Земеделие“ и това ни крепи всички. Ние сме доволни, но дано и тези, които плащат, да са доволни, че все пак изпълняваме и една патриотична задача – опазване на изчезващи жи­вотни.

Борислав Струмянов

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене