Динкови – с принос в българското възраждане

180 години от рождението на Георги Динков – Динка­та. Родовият корен на род Динкови е в село Държи­лово, воденско. Като родо­началник е известен Динко Държилович. Като дейци – възрожденци и с принос в книжовността, просвеще­ние, църковни дела и учас­тие в борбите за национално освобождение се изявяват синовете на Динко Държи­лович – Киряк и Константин Динкови.

Първородният от братята – Киряк Динков, е роден в началото на 19 век и доживява до 1877 г. Полу­чава висше образование в Атина. Солун е мястото, къ­дето се установява да живее и там името му се открива с много родолюбни дела, едно от които е откриване на пе­чатница и книжарница за учебници. Работи в тукашно­то просвещение като надзи­рател на Българското деви­ческо училище и като член на Солунската българска община.

Поддържа връзки с Димитър Миладинов и Ге­орги Савараковски, разпрос­транява във в-к „Дунавски лебед“. Увлича се по фолкло­ра и записва много народни песни. Не е известно кога е роден точно и другият брат Константин Динков – Дин­ката, който също е с висше образование. Първоначално се занимава с търговия в Атина, но в последствие се преселва в Солун и работи в подкрепа на брат си Киряк по работата на печатницата и книжарницата.

Има честа да е първия председател на уч­редената в Солун българска община. Ревностен защит­ник е на самостоятелността на Българската православна църка, за което му повлия­ват брадатата Константин и Димитър Миладинови, Па­вел Божигробски и Герорги Савараковски. Името му се открива и като сътрудник на вестник Български лебед, автор е на книгата „Враче­ския молитви“, събирал е народни творения, хаджия е след посещение на Божи гроб. Почива 1890 г.

Константин Динков – Дин­ката има дъщеря Славка и син Георги. Синът Георги Динков – Динката е роден 1839 г. в Солун. Светско об­раование взема в Солун, а духовно има от богослов­ското училище на остров Халки. Продължава обу­чението си в Смоленската гимназия в Москва, където е изпратен по настояване на руския учен и дипломата А. Рачински. След учението си живее в Цариград и поема задълженията на секретар на големия църковен деец и възрожденец Стефан Бо­гориди. Кореспондира си по различно родолюбни дела с Димитър Миладинов и Сте­фан Веркович, работи и в областта на народното твор­чество. При опит да се вклю­чи в първата легия на Георги Раковски в Белград, е арес­туван от турските власти и излежава година време из затворите в София, Видин и Цариград.

След освобождението за­почва работа като писар в търговската кантора на ви­дните братя Добревич в Ца­риград. 1866 г. бележи едно от забележителните му дела в просвещението – със сес­тра му Славка Динкова пое­мат инициативата и откриват българско училище в Солун, в което Славка е учителка до смъртта си и е известна и като съдподнимка на в-к Македония на Петко Рачев Славейков. Жизненият път на Георги Динков – Динката е продължение като учител в първото светско училище в село Загоричане, костурско, където освен учителските му задачи се занимава и с рево­люционни дела. Заподозрян е от турските власти и за да не бъде арестуван и отведен отново в затвора, се пресел­ва в Атина, където почива 1876 г.

И в Атина, а всякъде, къде­то е живял и работил, не са му били чужди културата и бита на населението и е сред ревностните събирачи на ет­нографскйи и етнографски материали, много от които са включени в топографиче­ски и етнографически очерк „Македонии“ на Стефан Вер­кович. Така род Динкови / Държилови/ се вписва в българското възраждане с принос просвещение, кни­жовност, църковни, револю­ционни и други дела.

Вестник “ Топ Преса „