Страховит лъв от метал на Заева поляна трябвало да пази Благоевград

Лъв вместо кръст в местността Заева поляна над Благоевград. Днес това звучи невероятно, но не и преди малко повече от 30 години. По онова време, 1985-1986 година, е обявен конкурс за изграждането на паметник на Майка България на Заева поляна, там, където сега се извисява 33-метровият християнски символ. Подават се много проекти. Майка България в проекта на, може би, най-добрия ни скулптор професор Любомир Далчев е изобразена като жена с трите си деца – Мизия, Тракия и Македония, като едното e в ръцете й, а другите две – в краката й.

Един от проектите обаче е доста ексцентричен – предвижда на Заева поляна да се извисява огромен метален лъв. И това не е някаква шега. Става въпрос за мегаломански проект, който да изобразява в цялата му мощ и сила царя на животните. Той е едно от многото предложения в средата на 80-те години на миналия век. Проектът е за направата на невиждан дотогава лъв, направен от метал, с колосални размери.

„Представете си колко голяма композиция трябваше да се сътвори, щом като в опашката му бе предвидено да има ескалатор, а в търбуха му да има музейна експозиция. С ескалатора се влизаше в стомаха на лъва. Но това си беше голяма измишльотина, резултат от някаква мегаломания на автора му. С тези размери лъвът беше някакъв кошмар, такъв лъв щеше да е стрес за децата. Затова тази идея беше подмината. А и щеше да струва много скъпо”, връща се назад в спомените си благоевградският архитект Костадин Сандев.

Друга неосъществена идея от онези години е изграждането на седалков лифт от плажа до бъдещия паметник на Майка България на Заева поляна, който така и не е построен. Само на хартия остава и идеята за паметника на Майка България.

Вече 6 години осветеният през лятото на 2013 година кръст на Заева поляна закриля Благоевград. Християнският символ е част от Мемориалния комплекс „Памет и вяра”, близо до него е и параклисът „Свети дух”. С усилията на общината се реализира идеята на благоевградчанката Надка Васева над града да се извиси кръст, който да е негов символ и закрилник. Тя така и не успя да види как се сбъдва мечтата й. Местността Заева поляна винаги е била предпочитано място за разходки, за почивка и за усамотение. Почти всички туристи, които посещават града, се отбиват в Мемориалния комплекс, за да видят християнския символ сред зеленината на природата и да се любуват на прекрасната панорама към областния център на Пиринско.
Архитект Сандев разказва и за коня, символ на Благоевград, който е изграден на южния вход на града, откъм Сандански и Петрич. Той е по проект на големия ни скулптор професор Иван Нешев. Целта на тогавашната комунистическа власт е скулптурата да е готова преди идването на дипломатическия корпус в областния център на Пиринско на 25 и 26 юни юни 1987 година. Затова възлагането за направата на коня е директно, конкурс не е обявяван. Защо точно кон? Заради древногръцката легенда за летящия крилат кон, но най-вече заради герба на Благоевград, в който е изобразено това животно.

„Конят бе избран като символ на победите, конската опашка е била знаме на прабългарите. Скулптурата бе обогатена, като са добавени други елементи – крила, колела. Паметникът е интересен с това, че има особена конструкция, целият е конзолен, той е върху метална траверса, забита в голяма бетонна основа и стърчи във въздуха, не се подпира никъде на друго място. Беше докаран на части от леярната в София и се монтира тук”, разкрива архитект Костадин Сандев.
През тези над 30 години металният летящ кон е обект на посегателства, от него са свалени доста елементи, всичко това доведе до загубата на част от въздействието на монумента. Липсват колела, както е части от колесницата, които са откраднати.

Паметникът е добре приет навремето за разлика от други паметници, които са спорни и събуждат дори негативни емоции. „Имаш идея и горе да се направят паметници, на Антените край село Бело поле, но не се реализираха. Искаха по този начин да се подчертаят двата входа към града. Спомням си, че край Бело поле беше монтирана една чешма, която беше за Десетия конгрес на БКП, но се разшири пътят и беше ликвидирана. След това се направи един проект за колосален паметник на това място, но не се реализира”, допълва архитект Сандев.

Мария Благоева

Вестник “ Топ Преса „