Георги Мутафчиев от Банско –дигитален предприемач, зрелостник и горд българин

Едно момче от Банско е младо и много амбициозно. Едно момче от Банско учи в Езиковата гимназия в Благо­евград упорито. Едно момче от Банско няма граници…

Георги Мутафчев е пример, който трябва да си го даваме на празници като Трети март, защото едно момче от Бан­ско повишава в пъти нацио­налното ни самочувствие, че можем, че трябва, че пости­гаме.

Той е зрелостник, който носи раница с учебници и лаптоп. От учебниците учи, а от лаптопа работи. Не е чуд­но, че днешните „деца“ от­давна изкарват пари, но при Георги е чудно как това ста­ва… с лаптопа.

В свят, в който телефоните се докосват, книгите също, Георги е избрал професия, която да го свързва с всяка точка на земята, а той да е в междучасие в Благоевград.

Георги е интелигентен, носи много позитивна емоция и е някак си „детето чудо“ – хем може, хем знае, хем учи, хем работи. Той е стимул за оне­зи отегчени от живота млади хора, казващи: „В България нищо не става!“.

Навръх Национал­ния ни празник едно момче от старо Бан­ско разказва за мо­дерната професия на дигитален пред­приемач.

– В днешно време изключително мно­го са чуждите думи, които навлязоха за­едно с „чуждите“ професии. Не е но­вост, но е по-необик­новена професията, която ти си избрал – тази на дигиталния предприемач. Какво означава това? Какво предприемаш ти дигитално?

– В световен мащаб, не от­скоро, всеки един развиващ се бизнес стига до неизбежна среща с високите технологии. Това е една идеална възмож­ност за хора, занимаващи се с ИТ, да предоставят услуги, кои­то да бъдат използвани впо­следствие от бизнеса, както и от потребителите. Дигиталното предприемачество не може да се определи като нещо специ­фично, по-скоро като един по­средник между бизнеса и ИТ. В моята работа се занимавам предимно с изпълнението на специфични уеб услуги, предим­но свързани с разработка на уеб приложения, маркетингови кампании, но често и с бизнес планиране и бизнес execution.

– Кога и как се зароди тази идея у теб да започнеш да се занимаваш с предприема­чество?

– Преди 3 години започнах да навлизам по-сериозно в сфе­рата на ИТ, като участията ми в разнообразни дигитални фо­руми и обучения ме направиха, така да се каже, грамотен. Вина­ги съм чувствал в себе си жела­ние за създаване на иновации, но не съм бил сигурен в какъв формат тези иновации биха могли да бъдат реално дейст­ващи и приложими в бизнеса. В крайна сметка установих, че по­вечето иновативни идеи, които имам, са пряко свързани с ИТ и всъщност преди около 2 години започнах работа по първия ми предприемачески проект.

– Кое в началото бе най-труд­но за теб?

– Може би най-голямата труд­

ност, която срещнах в началото, беше да успея да установя съ­гласие с клиента, относно начи­на, по който съответната услуга ще бъде извършена. За един млад човек, личната инициати­ва и въображението са движещ фактор, когато става въпрос за извършването на дадена услу­га, но на професионално ниво, виждането на клиента е на пър­во място, защото все пак той ще употребява разработката и тя трябва да бъде максимално съобразена с нуждите му.

– И говорейки за трудности, не е невъзможно да работиш докато учиш. Ясно е, че много твои съученици поемат профе­сии като сервитьори, бармани и консултанти в магазини, за да се подпомагат, а понякога и да се издържат. Ти си избрал нещо по-нестандартно, което опира до твоя лаптоп. Как ми­нава ежедневието ти между работата и професията?

– Най-напред държа да от­бележа, че е наистина похвал­но, когато ученици съумеят да съчетаят ученето с някакъв вид работа, независимо каква. В моя случай съчетанието на училище и работа е добре офор­мено в хода на време­то. Ста­рая се да об­ръщам внима­ние и на двете дейнос­ти. По прин­цип, ежедне­вието ми е плани­рано, като се старая да отсея най-ва­жните ангажи­менти в работа­та и в училище и да структури­рам седмична програма, която да води до изпълнение на зада­чите и на двата фронта. Разби­ра се, остава и свободно време, което предпочитам да прекар­вам с близки хора.

– На прага си на завършва­нето. Отново ще дам пример с твоите връстници – те чертаят планове за бъдещето – в кой университет и каква работа ще работят. Ти вече имаш профе­сия, с нея ли се представяш в следващите години – универ­ситет + предприемачество?

– Въпреки че се занимавам едва от 2 години с предприема­чество, вече чувствам вътреш­на сигурност, че това е професи­ята, с която ще се занимавам и в бъдеще. Сама­та специалност, която възнаме­рявам да след­вам в универ­ситета, е пряко насочена към предприема­чеството и сил­но разчитам тя да обогати моя­та визия за бъ­дещо развитие и да допринесе за успешната ми кариера на предприемач.

– Не мога да не запитам – мислиш ли за чужбина и къде се намираш след, да речем, 4 години – толкова, колкото трае един бакалавър?

– България. Тук се чувствам на моето място и при положе­ние, че вече съм дал ход на моя­та кариера, лично предпочитам да про­дължа да над­граж­дам, откол­кото да започна отна­чало. Чуждес­тран­ните универ­ситети представляват интерес за мен като възможност за спе­циализация, придобиване на нов опит и съответно източник

 

на вдъхновение и идеи. След 4 години вероятно ще съм съу­мял да реализирам голяма част от проектите, по които в момен­та работя и ще имам достатъч­на независимост, която да ми позволи да продължа да експе­риментирам с новаторски идеи.

– Разликата между теб и дванадесетокласниците е в лаптопа, с който ти буквално си вършиш работата. Как те гледат отстрани – „Браво, пич, действай“ или пък „Тоя пък на къв се прай?!“

– „Разни хора – разни иде­али“. Младото общество в днешно време е изключително пъстро, поради факта, че всеки има свободен достъп до значи­телни количества разнородна информация и успява да открие неща, които го интересуват, не­зависимо дали са смятани за нестандартни. В моя случай бих казал, че по-голямата част от моите познати подкрепят дей­ностите, с които се занимавам, защото ги намират за перспек­тивни и интересни. В крайна сметка, винаги някой остава недоволен, но при наличието на подобни случаи се стремя да не влизам в конфронтация, а по-скоро да опитам да извлека градивна критика.

– А мнението на учителите?

– Моето мнение е, че всеки един учител се радва, когато види, че някой от учениците му постига успехи. Щастлив съм, че съм възпитаник на Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоя­нов“ в Благоевград, защото учи­телският състав там е наистина на високо ниво и подкрепя уче­ниците си в техните начинания, независимо дали те са пряко свързани с учебния процес или не.

– Кога е твоето време за по­чивка?

– Когато усетя претоварване, просто спирам. За един млад човек е важно да контролира наличната си енергия и да я разпределя разумно. Често по­чивката ми се изразява в изли­зане с приятели, каране на ски, което е последвано от потапяне в някой топъл минерален ба­сейн.

– С какви хора се „срещаш“ (може би виртуално) в профе­сията си? Какво научи от тях?

– Имам невероятната въз­можност да бъда във връзка с известни и успели предпри­емачи от много различни дър­жави. При всяка една среща с подобна личност, най-малкото се зареждам с мотивация и по­зитивна енергия. Хората, с които работя, са изключи­телно интелигентни и често са на разположение, когато имам нужда от съвет или съответно помощ. Позна­вам шефове на големи компании, преподаватели в престижни университети, както и голям брой новато­ри. Хубавото при контакта с подобни личности е, че чо­век разбира, че и те са хора, понеже почти във всеки случай те са изключително земни и отзивчиви.

– Колко е дълъг пътят от Банско до Западна Евро­па и САЩ, където основно професиите са средоточени в технологиите?

– В днешно време този път може да бъде измерен в едно кликване на мишката. Дигита­лизацията позволява на човек да има постоянна връзка с хора от целия свят, което убива зна­чението на хилядите километри разстояние. Днешният свят се нуждае от новатори и предприе­мачи и затова често пъти се случ­ва дадени проекти да наберат ви­сока скорост в своето развитие и да навлязат в глобални пазари, които наистина са респектиращи.

– Какви са стъпките към ус­пешното живеене и работа на един млад човек?

– Според мен най-важния елемент за успеха е мотива­цията. Младите хора имат въз­можност да експериментират почти с всичко, което им дава възможността по-лесно да открият дейностите, които ги удовлетворяват и ги поддържат мотивирани. Важно е човек да се забавлява и да бъде отгово­рен към своите задължения. В подобен случай работата не се усеща като напрежение и успе­хът е гарантиран.

– Какво би казал на онези твои сънародници, които кате­горично твърдят „В тая държа­ва нищо не става“?

– За съжаление, мечтите на голям брой млади хора в Бъл­гария са пряко обвързани с т. нар. „сив сектор“, поради реду­цираните усилия, които човек трябва да положи, за да получи финансова независимост. Бъл­гария лежи в ръцете на младите хора и затова основна задача трябва да бъде преформати­рането на начините, по които младите хора се превръщат в зрели и отговорни личности. България се нуждае от добри примери, защото те не са малко, но някак си остават в сянка. На финала искам да кажа, че бъл­гарите трябва да се научат да действат, вместо да чакат и да се надяват и постепенно „ще“ да се превърне в „е“.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене