Кой и защо бе проводник на грозните действияв църквата в Петрич навръх националния празник?

Денят е 3-ти март, ден за почит, денят, в който България отбелязва 141 години свобода. Ден, в който всички би трябвало да сведем глави и да благодарим на онези, които са извоювали свободата ни.

Когато отбелязваме годишнините от Освобождението на България и отдаваме заслужена почит на загиналите руски войници, паднали на бойното поле за Свободата на българския народ, обикновено на преден план излизат политическите, военните и дипломатическите усилия и фактори за създаването на Третата българска държава.

Безспорно е, че Руско-турската освободителна война от 1877-1879 година е финалното събитие, което допринася за политическото освобождение на България и за международното признаване на българската държава. По-малко внимание в историческите анализи и оценки се отделя на ролята на духовните фактори и на заслугите на Българската църква за формирането на националната традиция и самосъзнанието на българите като модерна европейска нация, която израства и достига сама до достойнството на свободна нация чрез вековна и упорита борба за отстояване на своята културна идентичност и за възраждане на своите духовни и политически традиции.

И на фона на всичко това, днес в една църква, в град Петрич се случи нещо, което трудно ще възприемем, трудно ще обясним. Скандал и грозни крясъци огласиха храма, заради въдворяването на новия архиерейски наместник отец Павел. Преди дни неврокопският митрополит Серафим смени 75-г. наместник отец Ангел Кочев.

Днес, в деня на Националния празник на България, започна служба, по време на служението в храма нахлуха над 50 петричани, започнаха да дърпат и блъскат свещениците и да крещят: “Недостоен” и „Мафия“.

Защо се случи това? Кой бе проводник на тези грозни сцени и действия?
Моето лично мнение е, че това се случва като следствие на действията на една партия, на политици, които се опитаха да „яхнат“ хорското недоволство и решиха да се намесят в работата на църквата. Позицията, с която преди дни излязоха кмет, депутат, зам.областен и председател на ОбС-Петрич се превърна в своебразен проводник на онова, което се случи днес в храма. Тези хора явно са решили, че властта, която е в ръцете им в момента им дава право да се разпореждат с църквата, а това аз наричам самозабравяне.

Политиката няма място в църквата! Политиците трбва да уважават църквата, вярата и религията, а не да провокират грозни викове в храма! Време е да сведат глави и да спрат с популизма, защото резултата, който „постигнаха“ е срамен!

Със своя човешки потенциал православната църква била най-голямата обществена организация у нас – така поне твърдят богословите. За останалите това е по-скоро желана хипотеза, отколкото действителност. Защото сега нито църквата е запазила своята стройна организираност, нито обществото я възприема като обществен инструмент, чиито духовни и социални ценности то може да осъзнае и приеме. Да не говорим, че всяка „голяма обществена организация“ у нас би трябвало да се радва и на подкрепата на държавата…

В православна България политиците се сещат за църквата, обикновено когато дойде време за избори – тогава повечето от тях се юрват по църквите да даряват икони и така да демонстрират пред електората голямата си съпричастност към традиционната за българина православна вяра. Доберат ли се до властта, политиците бързо забравят щедрите си обещания за подкрепа на православната църква и започват умели спекулации с удобния за тях синод или както в този случай- за да „яхнат“ вълната, за да се харесат на хората.

Изтъркана от повтаряне, но не и лишена от дълбокия си смисъл, е истината, че сега обществото ни, изпаднало в икономическа криза и застрашено от духовно деградиране, все повече има нужда от своите традиционни ценности, сред които е и църквата.

Така вече не прави впечатление, че единствената позиция на държавните власти към православната църква се подчинява на спекулациите и тоталното неуважение. И докато пред Ватикана и католическата църква на Запад българските политици благоговеят, защото и там бил ключът ни към НАТО, православните свещеници остават в техните очи „расоносците с омазаните бради“, а православната църква – „консервативна“ и „назадничава“ организация, която не може да привлече съвременния българин. Нищо, че само преди век – един век, именно такъв „расоносец“ – митрополит Климент, се опълчи срещу опитите на Фердинанд за уния с католиците, като изрече пророческите думи – „Има православие, има я и България!“.
„След падането на комунизма на Изток, сега единственият наш враг там остана православната църква“ – думите са на известния политолог Збигнев Бжежински, казани в тесните кръгове на висшата администрация на Съединените щати. Дали няма да се окаже, че българските държавници и политици също мислят така?!

АТАКИТЕ СРЕЩУ ДУХОВНИКА ОТ ПЕТРИЧ ЗАПОЧВАТ, СЛЕД КАТО ОСВЕТЯВА КЪЩАТА НА ПРОРОЧИЦАТА

„Така не се постъпва! Обиден съм! Дойдоха в канцеларията на архиерейството и ме изгониха. Връчиха ми заповедта, смениха бравите, всичко. Запазих спокойствие. Какво да направя. Знам, че има едно око, което вижда отгоре.“

Така коментира случващото се в Петрич изгоненият свещеник Ангел Кочев.
На 26 февруари вечерта със заповед на Неврокопския митрополит Серафим духовникът е освободен от длъжност. На негово място е въдворен енорийският свещеник отец Павел. Новината покосява духовника като гръм от ясно небе. За 50 години служба той не е наказван нито един път. Получавал е само похвали.

„Нека нещата да са ясни, искам истината да излезе наяве. Има си църковен ред. Никого не мога да осъждам. Всеки сам отговаря за действията си. В тази ситуация всеки си показва истинското лице“, лаконичен е отец Ангел.

Новината бързо се разпространява в околията и Петрич въстава. Местните си искат обратно свещеника и организират дори подписка в негова защита. Навръх националния ни празник 3 март напрежението ескалира. Местните миряни пренасят протеста си в двора на църквата „Света Богородица“, където отец Павел води празничната служба. Стига се почти до бой, докато християните скандират „Недостоен“ и „Мафия“.

„Не бях там по това време, но чух какво се е случило. Виждам, че има недоволство. Явно има защо да се случва това. Нещата не са случайни. Призовавам за достойни действия, без ексцесии. Трябва да се молим“, допълва духовникът.

За Ангел Кочев казват, че е роден да служи на църквата. Деца, които той кръщава, спират да плачат в ръцете му, възрастни хора нееднократно са доверявали болките си пред него. Никого не е върнал, нищо лошо не се е чуло за него.

Това е вторият опит свещеникът да бъде отстранен от длъжност. На Благовещение през 2014 г. отецът освети къщата на баба Ванга в местността Рупите след дългогодишния й ремонт и тежки съдебни дела с нейни родственици. Църквата винаги е отричала пророчицата и не гледа с добро око на хората, свързани по някакъв начин с нея. Тогава петричани отново събраха подписка в подкрепа на отец Ангел и успяха да го спасят.

„Явно оттам тръгнаха нещата. Но не знам какво лошо съм направил. Бил съм по работа там, като представител на хората. Дори в момента там има свещеник. Защо аз да не мога да ходя? Нещо не е наред“, споделя още духовникът.

Вестник “ Топ Преса „