Свържете се с нас

Култура

Пренасяне мощите на св. Патриарх Никифор Цариградски честваме днес

Публикувано

на

Пренасяне на честните мощи на светия наш отец Никифор, патриарх Цариградски

Великият Божий архиерей – свети Никифор, патриарх Цариградски, – заради благочестивото почитане на светите икони, бил свален от своята катедра от злочестивия цар Лъв Арменец и заточен на остров Проконис.

Проконис – остров в Мраморно море, който днес се нарича „Мармара“. По времето на иконоборческите смутове на този остров били изпращани на заточение много от изповедниците на православната вяра. Бел.ред.

Тук той прекарал в заточение тринадесет години, през които често търпял поругаване и издевателства над себе си. А след като се преставил в Господа, бил погребан при храма на свети мъченик Теодор в създадения от самия него манастир.

Свети Никифор отначало бил сановник при двора на императрица Ирина и още като мирянин умело защитавал почитането на светите икони на VII Вселенски събор. В царуването на император Никифор, в 806 година, той бил възведен на патриаршеския престол и управлявал Църквата 9 години, след което бил заточен на остров Проконис. Починал на 2 юни 828 година, като до самата си смърт не престанал чрез своите писания да свидетелства за истината и да изобличава иконоборците. Паметта му се празнува на 2 юни. Бел.ред.

След няколко години – след смъртта на злочестивите царе Лъв Арменец, Михаил Валвос и неговия син Теофил – скиптърът на гръцкото царство преминал в ръцете на благочестивата царица Теодора, която управлявала царството заедно със своя малолетен син Михаил.

Император Лъв Арменец царувал от 813 до 820 г.; Михаил II Валвос (Заекливият) царувал от 820 до 829 г.; Теофил царувал от 829 до 842 г. Император Михаил III (842-867) бил четиригодишен, когато встъпил на престола и затова до 855 г. държавата била управлявана от майка му – светата царица Теодора. Бел.ред.

Били починали също и Константинополските лъжепатриарси Теодот Каситер, Теодор Спатарокандилат, след това – Антоний Касимат, и накрая – Йоан, по прозвище Аний*, който бил изкусен в словесните хитросплетения. Йоан бил свален от патриаршеския престол от благочестиви хора, тъй като бил незаконно поставен на него.

Тези патриарси управлявали Църквата в периода от 815 до 842 година. Бел.ред.

След това Константинополската катедра заел Методий, който възстановил почитането на иконите в светата Църква. Тогава били върнати в Цариград от остров Проконис и честните мощи на Христовия изповедник – патриарх Никифор.

Светейшият патриарх Методий съветвал императрица Теодора така:

– Не подобава най-добрият от патриарсите – Никифор, който беше изгонен от престола заради православието, и досега – след смъртта си – да се намира в изгнание. Неговото свято тяло трябва да се върне при неговия престол. Защото ние няма да бъдем свободни от грях, ако оставим неговите мощи в заточение, а напротив – ще изглежда така, че като че ли одобряваме неговото изгнание и считаме низвержението му за справедливо. Знаем, че Иосифовото коляно се сподобило с благословение за това, че след четиристотин години пренесло костите на своя праотец от Египет в Ханаанската земя (Бит. 50:25; Изх. 13:19). А ние – синовете на благочестието – нима ще допуснем още дълго да отсъстват мощите на нашия отец, който със своето божествено учение ни е възпитал в правоверието? Сам този царски град, един от най-славните под небето, очаква и жадува да приеме честните останки на своя пастир и е готов да ги пази с благоговение у себе си. Да се възвесели отново невестата Църква за своя жених! Когато той беше жив, Църквата се лиши от него поради царската несправедливост. Нека сега тя да приеме, по заповед на пастирелюбивата царица, неговото упокоено в Господа тяло. Благочестива царице, нали виждаш как народът, когото ти утвърди в правоверието, гори от желание отново да чуе духом, макар и мъртъв, своя пастир. Ако при народа бъдат донесени поне останките му, той ще го приеме все едно че е жив и ще пази мощите му като безценно съкровище.

Христолюбивата царица Теодора веднага се съгласила с думите на светейшия патриарх и казала:

– Това ще е полезно и за нашите души, а и името ни ще се поменава и ще се прослави в следващите поколения.

Тогава, без да се бави, светейшият патриарх взел със себе си презвитери и монаси и съпроводен от множество народ, заминал за остров Проконис.

Като дошъл в манастира на светия мъченик Теодор, патриархът открил ковчега на свети Никифор и всички видели, че честното тяло, което било погребано преди деветнадесет години, напълно се е съхранило. Без да се забелязва дори и следа от тление, то изпускало дивно благоухание.

След като извършил всенощно бдение и Божествена литургия, свети Методий влязъл в гробницата и като прегърнал и се поклонил на честните мощи на свети Никифор, му казал, сякаш че е жив:

– Преблажени отче, който във всичко се уподоби на св. Йоан Златоуст! Защото ти понесе същите трудове като него и претърпя същите скърби. Подобно на свети Йоан, ти изобличаваше с дръзновеното си слово беззаконието, несправедливо беше прогонен, и ето – вече повече от тридесет години, – отначало жив, а после и след смъртта си, ти се намираш в заточение. А сега дари нас, твоите възлюбени синове, с присъствието си и се върни при нас в своята страна. Твоят народ, който те обича, ще те приеме, както и преди – с радост. Безбожният цар, който незаконно те изгони от Църквата, прие достойно за делата си наказание – лиши се и от царството, и от самия си живот. А сега благочестивите царе те възвръщат, като да си жив, в твоята църква. Заедно с мен те, като христолюбиви нейни синове, очистиха Църквата от еретическите скверноти и възвърнаха нейното благолепие, каквото имаше тя и преди, благодарение на твоите трудове. Погледни на събралите се тук твои чеда; всички те дойдоха от по-близките градове, а останалите, които живеят далеч оттук, с нетърпение те очакват. Не ги оставяй скърбящи и осиротели! Нека твоят град да приеме мощите ти като най-скъпоценен дар! Защото с тях той ще се възвеличи и украси неизмеримо повече, отколкото с всякакви царски съкровища.

Светейшият патриарх Методий повдигнал мощите на светията и ги поставил в нов ковчег, след което събралото се свято множество от клирици и народ, с псалмопения пренесло мощите в кораба. Вдигнали платната и скоро пристигнали в Цариград.

А благочестивата царица Теодора и сина й Михаил, заедно с целия синклит, клир и с множество народ, изпълнени с неизказана радост, излезли на пристанището със запалени свещи, кадила и с песнопения, за да посрещнат честните мощи на своя свят патриарх Никифор. Като приели неговите свети останки, те най-напред ги понесли в съборната църква „Света София“, откъдето патриарх Никифор бил изгонен.

Пренасянето на светите мощи станало в тринадесетия ден на месец март – на същия ден, в който свети Никифор бил прогонен от зловерния цар.

Когато настъпила вечерта, в църквата „Света София“ било извършено всенощно бдение, а на сутринта честните мощи били пренесени в храма на светите Апостоли и положени там с благоговение. Тогава било постановено и празнуването на паметта на Христовия изповедник Никифор – за слава на Христа, нашия Бог, Когото славим заедно с Отца и Светия Дух. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) насв. Димитрий Ростовски.

коментара

Култура

Днес Православната църква почита паметта на преподобни Захария

Публикувано

на

Той бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани.

Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност. На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил: „Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии“. А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал: „Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.“ Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.

Днес имен ден празнуват всички с имената Зарко, Захари, Захарина и Хари.

Житие на Св. Артемон, еп. Селевкийски

Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил възпитан. Той водел благочестив живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото учение. Веднъж свети апостол Павел дошъл в Селевкия, където сред гражданите, подобно на светилник, който не може да се укрие, блестял с добрите си дела Артемон. Понеже бил утвърден в Христовата вяра и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети апостол Павел го определил за пастир и учител, ръкоположил го за първи епископ на Селевкия Писидийска. Блаженият Артемон ръководил добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на спасение. За вдовици, сираци и бедни бил незаменим покровител, чудотворен лечител на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и починал в дълбока старост.

В памет на преподобния отец Иаков Изповедник

Преподобният Иаков Изповедник живял по времето на нечестивия византийски император Лъв Арменец, който възобновил иконоборческата ерес, отхвърлена от светите отци на седмия вселенски събор, и погубил мнозина заради благоговейно почитане на светите икони. Иаков бил сред учениците на свети Теодор Студит, от когото черпим сведенията за него. Заради иконите свети Теодор бил заточен, а мнозина от учениците му били подложени на мъчения. Блаженият Иаков също бил заловен и изтезаван. След убийството на нечестивия император Христовите изповедници излезли на свобода. Свети Иаков успял да се прибере с последни сили в Студийския манастир и скоро починал. Тялото му било погребано с чест. Блаженият Ипатий, който изпълнявал задълженията на игумен вместо своя наставник, уведомил с писмо за смъртта му свети Теодор, който се връщал от заточението и временно се намирал в Крискентовата обител.

В отговор преподобният Теодор му написал следното: „Не без сърдечна болка, но не и без душевна радост, сине мой, получихме от тебе известието за кончината на нашия възлюбен брат, Христовия изповедник Иаков. Ние съжаляваме за него като за син, и то такъв, когото заради греховете си аз не съм достоен да нарека син. Радваме се за вечния живот, който му е приготвил Господ. И се радваме не само ние, за които той е дивно украшение, но и цялата Църква. Помисли си само за какъв го смяташе ти – за изповедник, мъченик и светец. Той се бореше мъжествено срещу плътските желания, като пазеше тялото си чисто от похоти, употребяваше най-проста храна и подчиняваше плътта си на разумната душа. Спеше толкова малко, че тия, които го гледаха, се чудеха как е още здрав. Обичаше, доколкото му позволява времето, да възнася мислите си към Бога и потъваше в богомислие до забрава. Когато идваше на себе си, биваше изпълнен с Божествена любов. Не мислете, че заради нечия угода говоря така, свидетели са ми Бог и наставникът на Иаков – Йоан, който ми е разказвал за него онова, което по-рано не знаех. Така той се стремеше да се приучи към постнически живот. Що се отнася до това, колко време е прекарал в подвизите на изповедничество и колко големи са били тези подвизи, те са явни и за ангелите, и за хората. Непоколебимо и свидно сърце, той завърши своя подвиг безбоязнено, като Божий воин. Слугите на неговите мъчители го покрили с рани, превърнали в рана гърдите и раменете му, изцеждали кръвта му, натрошили тялото му и го оставили захвърлен на земята. Той не издал и звук на нетърпение, но понесъл до края угодните на Бога мъчения в името на Неговия Син, нашия Христос Бог, тъй като да страдаш за светата Му икона значи да страдаш за Самия Него. Нека кротките да чуят и да се развеселят, нека се радват мъчениколюбците, а дяволът да бъде посрамен и да се разпръсне сборището на иконоборците, защото освен Иаков, те мъчили, убили, уморили от глад и причинили подобни страдания на множество Христови изповедници както наши, така и не наши (повече наши, понеже ние сме едно тяло в Христа, Който е Глава на всички). Изтощен от нетърпимите рани, Иаков легнал тежко болен. Всеки ден се готвел за смъртта и напуснал живота с благодарност и смирение. Пишеш ми, че бил предсказал смъртта си – това е поради страдалческите му подвизи. Казваш, че на погребението му имало много хора, в това число и много знатни люде, всичко това е резултат на непостижимата Божия воля, понеже, ако не беше угодно на Бога, нямаше да се стече такова множество при един неизвестен (но не и по дух) човек. Иаков се присъедини на небето към ония, които страдаха с него. Така нарасна броят на мъчениците и изповедниците, затова небето се весели и се радва душата на Иаков, с чиито молитви, братя, ще се спасим. Той получи дар, достоен за трудовете му. Щастливи и наистина благочестиви са били онези, които са били събрани на неговото достойно погребение. Те са истински мъчениколюбци и нека наследят участта на тия, които почитат. Ако е угодно на Бога, ще се погрижа за неговите честни мощи, както съм писал в правилата. Поздравете се един други със свето целуване. Целува ви архиепископ патриарх Никифор, протопрезвитерът, икономът и останалите братя. Господ да бъде с вас. Амин.“

Така завършва писмото на свети Теодор Студит за живота и страданията на преподобния Христов изповедник Иаков, по чиито молитви Господ да удостои и нас навеки с участта на Своите светии.

коментара

Продължете с четенето

Култура

ПРАЗНИК НА ЧУЖДИТЕ ЕЗИЦИ, ПОСВЕТЕН НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ФРАНКОФОНИЯТА В СУ-САТОВЧА

Публикувано

на

Ученици, учители и родители се включиха в проведения  преди дни празник на чуждите езици, посветен на Международния ден на франкофонията, който събра ученици, учители и родители.

Франкофония не означава само споделяне на френския език, а нещо повече- културно многообразие. Франкофонията е общност без вътрешни културни и други граници, където важи принципа на взаимното допълване и толерантност.

Празникът се отбелязва от близо 500 милиона жители на 56 държави, членуващи в Международната организация на франкофонията в 70 страни по света, в това число и България.

Френският език е официален в 32 страни самостоятелно или наред със съответните национални езици. В Европейския съюз той е вторият по използваемост. Той е и вторият, най-изучаван език в света след английския.

Празникът в училището в Сатовча, бе организиран от преподавателките Нели Коемджиева, Райка Славчева и Маруся Лозанова, а програмата включваше: песни, сценки, стихотворения, танци, драматизации на приказки и басни на английски и френски език, в изпълнение на учениците от 3, 7, 8 и 11 клас. Учениците се представиха блестящо и показаха невероятни артистични умения.

В часовете по френски език, старши учител по френски език  Райка Славчева проведе маратон по четене на художествени текстове с учениците от 9 и 11 клас.

Тържеството завърши с кръшни хора в изпълнение на учениците от клуб „Палави крачета“ под ръководството на Маруся Лозанова.

Водещите на празника – Нанси Хаджиева и Кристиян Джилджов от 8-„б „клас, пожелаха здраве, щастие и късмет на всички и изказаха благодарности на ръководството на училището: на директора Джеват Дунчев и Цветанка Янева, както и на всички учители и ученици, които оказаха съдействие за реализиране на чудесното тържество.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

март 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ