Свържете се с нас

Култура

Прости, простено ти е! Днес е Сирни Заговезни, изчистете сърцата си от злоба и мъст

Публикувано

на

Българската православна църква чества днес Неделя Сиропустна – деня преди началото на Великденския пост. По традиция на Сирни Заговезни вярващите молят за прошка тези, които са наранили.

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15)

Църквата е отредила в самото навечерие на поста да бъде ден на всеопрощението като на вечерната служба всички християни се опрощават взаимно, за да пристъпят към изпълнението на духовния подвиг с чисти сърца и души.

На този ден, ние по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Нещо красиво и затрогващо има в този наш християнски обичай! Деца целуват ръка на родителите и искат от тях прошка. Кръщелници правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение.

Особено пък скарани близки или дори врагове този ден си подават братски ръка: сърцата широко се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Чудесен, мил и смислен обичай! Какво благотворно отражение има той върху човешките взаимоотношения!

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.

Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам – намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.

Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

От утре започва великденският пост по време, на който чрез въздържание от блажна храна и духовна концентрация, вярващите трябва да се подготвят за достойното посрещане на празника Възкресение Христово.

Традиции,обичаи,ритуали и вярвания

Народното вярване е, че на Сирни Заговезни слънцето се обръща към пролета.

„Хамкане“ на Сирни Заговезни

Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден. Тази година се празнува на 10 март (неделя) и с него започва Великият пост. До Сирни Заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през постите до вторник на Светлата седмица (след Великден) не се позволява венчание.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка.

Кукерски шествия. Повечето от тях са с езически характер

Първо цялото семейство се събира около масата. Трапезата трябва да е богата на млечни продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. След този ден започват строгите Великденски пости.

Присъства и неизменната за празника бяла халва

След вечерята се изпълнява очакваният с нетърпение най-вече от децата традиционен обичай „хамкане”, „ламкане” или „люскане” на халва, яйце или парче сирене или въглен. Бабите завързват на греда на тавана червен конец, на който е закачено парче халва, сирене, варено яйце или въглен. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца всеки един се опитва да отхапе парче от яйцето без да използва ръцете си, а този който пръв успее ще бъде здрав и честит през цялата година. Разбира се, никой не се опитва да си хапне от въглена, а той само се духа за да бъде плодородна годината и да има здраве в семейството. Ако не сте пробвали този ритуал, направете го. Много е забавно и ще остави един хубав спомен.

В различните крайща на страната ни, има различни традиции относно конеца от самото хамкане. На места след като го нарекат последователно на всеки един от семейството, го палят. Според това, как гори, се гадае за здраве, дълъг живот,близка смърт или сватба. Другаде пък го поставят на гредата на тавана, заравят го в нивата за берекет, поставят го до иконата, слогат го в ярема на добитъка за здраве.

Мъжете гърмят с пушките си на двора, като така възвестяват началото на великденските пости.

Кулминацията на деня и най-важният ритуал са т.нар. Сирнишки огньове

Главни участници в този обичай са пораснали момчета и ергени, които събират клони за огъня и ги подреждат на купни по високите могили около селото. Тези купни наричат „сирници”, „олелии”, „оратници”, „ойдалии”, „курковници”, „урбалки”, „гаганици”. В неделя вечерта ги запалват и вярват, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка.

Сирни Заговезни

На мегдана се извива последното преди постите смесено хоро, буйно и скокливо, за да растат буйни и високи посевите, особено конопът. Хора не се играят чак до Великден.

Цяла нощ мъже, жени и деца прескачат огньовете за здраве и плодородие, за да се предпазят от бълхи и за да не пада градушка. Отнасят главни от сирнишките огньове у домовете си, за да не ги нападат бълхи и въшки.

Характерен обичай за Сирни заговезни е „туйкането”, „чилкането” на стрели от момците. Младежите изработват стрели от дърво, които наричат „чилки”, „чавги”, „перници”, „барутници”. Вечерта на празника момците ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги „чилкат”, „туйкат”, „пяркат”-изстрелват ги към дворовете на своите моми избраници, като изричат хумористични пожелания, често със сексуален подтекст. Голяма чест и гордост е за момите, в чийто двор са хвърлени много стрели. Тежко и горко на тази мома, на която тази вечер не е изпратена нито една стрела. В отделни райони на страната пък момците правят паликош – запалват кошове, пълни със слама и ги издигат нависоко, за да осветят далече. През Сирната седмица в Ямболско, Бургаско и Хасковско момци и ергени изпълняват обичая „гора” или „зора”. Още преди изгрев слънце младите излизат на поляна до кръстопът и обърнати към слънчевия изгрев, запяват обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата след дългата зима. После извиват хоро, наречено също „гора”.

Първата седмица след Сирни заговезни българите наричат „Тодоровска”, ”Тудорска неделя”, по името на празника Тодоровден, който е в събота на тази седмица. Наричат я още „Лудата”, „Глухата неделя”, „Черна неделя”, защото се приема за много лоша, за „хаталия” и се вярва, че който се разболее през нея, не оздравява. Строго се спазват някои забрани за работа и за консумация на храни. Спазва се и строго полово табу.

Понеделника наричат „Чист понеделник”

Жените измиват всички съдове в къщата, за да махнат блажното от тях

Почистват домовете и изхвърлят сметта на улицата с вярата, че така изхвърлят бълхите. От този ден започва тридневно строго тримирене (пост), наричано „тримиро”, „търпилка”, „тудуричене”. Наричат понеделника още „Песи”, „Бесен” или „Кучи понеделик”

Вторника от Тодоровата седмица наричат „Глух”, „Сух”, „Чер”, „Лош вторник” и още „Устрел”, „Усов” или „Усовски вторник”. Приема се за най-лошия вторник през цялата година. Според народните представи „усов” е зъл дух, който суши краката на добитъка. Вярва се, че ако човек се роди на този вторник, ще бъде много нещастен. За такъв човек се казва: ”Родил се у черен вторник”.

„Лудата”, „Крива”, „Куца сряда” също се приема за много лош ден и се почита за предпазване от лудост. Според народното вярване човек полудява, когато в него се всели дяволът. На този ден също не се работи нищо вкъщи и на полето, за да не пада градушка и да не удря гръм.

Четвъртъкът наричат „Въртоглав”, „Въртолома”, „Шамотен”, „Зимен Въртоломей”. Не трябва да се мотае прежда, да се върти чекрък, за да не се разболяват хората и домашните животни от „въртоглавие”, да не станат „щуроглави” и да не получават световъртеж. Добитъкът не се впряга, за да не стане и той „въртоглав”.

За най-лош ден от Тодоровата седмица се приема петъкът, познат като „Черен петък Тудуришки”, „Глух”, „Куц”, „Сух”, „Луд” петък. Отново не се работи нищо, за да няма през лятото порои и градушки.

Заради традицията, свързана с паленето на огньове на днешния празник, от екоминистерството предупреждават, че изгарянето на автомобилни гуми, масла и други лесно запалими материали, които при горене отделят вредни емисии в атмосферата, е забранено и подлежи на глоби, достигащи до 5 хиляди лева.

коментара

Култура

Днес Православната църква почита паметта на преподобни Захария

Публикувано

на

Той бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани.

Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност. На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил: „Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии“. А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал: „Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.“ Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.

Днес имен ден празнуват всички с имената Зарко, Захари, Захарина и Хари.

Житие на Св. Артемон, еп. Селевкийски

Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил възпитан. Той водел благочестив живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото учение. Веднъж свети апостол Павел дошъл в Селевкия, където сред гражданите, подобно на светилник, който не може да се укрие, блестял с добрите си дела Артемон. Понеже бил утвърден в Христовата вяра и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети апостол Павел го определил за пастир и учител, ръкоположил го за първи епископ на Селевкия Писидийска. Блаженият Артемон ръководил добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на спасение. За вдовици, сираци и бедни бил незаменим покровител, чудотворен лечител на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и починал в дълбока старост.

В памет на преподобния отец Иаков Изповедник

Преподобният Иаков Изповедник живял по времето на нечестивия византийски император Лъв Арменец, който възобновил иконоборческата ерес, отхвърлена от светите отци на седмия вселенски събор, и погубил мнозина заради благоговейно почитане на светите икони. Иаков бил сред учениците на свети Теодор Студит, от когото черпим сведенията за него. Заради иконите свети Теодор бил заточен, а мнозина от учениците му били подложени на мъчения. Блаженият Иаков също бил заловен и изтезаван. След убийството на нечестивия император Христовите изповедници излезли на свобода. Свети Иаков успял да се прибере с последни сили в Студийския манастир и скоро починал. Тялото му било погребано с чест. Блаженият Ипатий, който изпълнявал задълженията на игумен вместо своя наставник, уведомил с писмо за смъртта му свети Теодор, който се връщал от заточението и временно се намирал в Крискентовата обител.

В отговор преподобният Теодор му написал следното: „Не без сърдечна болка, но не и без душевна радост, сине мой, получихме от тебе известието за кончината на нашия възлюбен брат, Христовия изповедник Иаков. Ние съжаляваме за него като за син, и то такъв, когото заради греховете си аз не съм достоен да нарека син. Радваме се за вечния живот, който му е приготвил Господ. И се радваме не само ние, за които той е дивно украшение, но и цялата Църква. Помисли си само за какъв го смяташе ти – за изповедник, мъченик и светец. Той се бореше мъжествено срещу плътските желания, като пазеше тялото си чисто от похоти, употребяваше най-проста храна и подчиняваше плътта си на разумната душа. Спеше толкова малко, че тия, които го гледаха, се чудеха как е още здрав. Обичаше, доколкото му позволява времето, да възнася мислите си към Бога и потъваше в богомислие до забрава. Когато идваше на себе си, биваше изпълнен с Божествена любов. Не мислете, че заради нечия угода говоря така, свидетели са ми Бог и наставникът на Иаков – Йоан, който ми е разказвал за него онова, което по-рано не знаех. Така той се стремеше да се приучи към постнически живот. Що се отнася до това, колко време е прекарал в подвизите на изповедничество и колко големи са били тези подвизи, те са явни и за ангелите, и за хората. Непоколебимо и свидно сърце, той завърши своя подвиг безбоязнено, като Божий воин. Слугите на неговите мъчители го покрили с рани, превърнали в рана гърдите и раменете му, изцеждали кръвта му, натрошили тялото му и го оставили захвърлен на земята. Той не издал и звук на нетърпение, но понесъл до края угодните на Бога мъчения в името на Неговия Син, нашия Христос Бог, тъй като да страдаш за светата Му икона значи да страдаш за Самия Него. Нека кротките да чуят и да се развеселят, нека се радват мъчениколюбците, а дяволът да бъде посрамен и да се разпръсне сборището на иконоборците, защото освен Иаков, те мъчили, убили, уморили от глад и причинили подобни страдания на множество Христови изповедници както наши, така и не наши (повече наши, понеже ние сме едно тяло в Христа, Който е Глава на всички). Изтощен от нетърпимите рани, Иаков легнал тежко болен. Всеки ден се готвел за смъртта и напуснал живота с благодарност и смирение. Пишеш ми, че бил предсказал смъртта си – това е поради страдалческите му подвизи. Казваш, че на погребението му имало много хора, в това число и много знатни люде, всичко това е резултат на непостижимата Божия воля, понеже, ако не беше угодно на Бога, нямаше да се стече такова множество при един неизвестен (но не и по дух) човек. Иаков се присъедини на небето към ония, които страдаха с него. Така нарасна броят на мъчениците и изповедниците, затова небето се весели и се радва душата на Иаков, с чиито молитви, братя, ще се спасим. Той получи дар, достоен за трудовете му. Щастливи и наистина благочестиви са били онези, които са били събрани на неговото достойно погребение. Те са истински мъчениколюбци и нека наследят участта на тия, които почитат. Ако е угодно на Бога, ще се погрижа за неговите честни мощи, както съм писал в правилата. Поздравете се един други със свето целуване. Целува ви архиепископ патриарх Никифор, протопрезвитерът, икономът и останалите братя. Господ да бъде с вас. Амин.“

Така завършва писмото на свети Теодор Студит за живота и страданията на преподобния Христов изповедник Иаков, по чиито молитви Господ да удостои и нас навеки с участта на Своите светии.

коментара

Продължете с четенето

Култура

ПРАЗНИК НА ЧУЖДИТЕ ЕЗИЦИ, ПОСВЕТЕН НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ФРАНКОФОНИЯТА В СУ-САТОВЧА

Публикувано

на

Ученици, учители и родители се включиха в проведения  преди дни празник на чуждите езици, посветен на Международния ден на франкофонията, който събра ученици, учители и родители.

Франкофония не означава само споделяне на френския език, а нещо повече- културно многообразие. Франкофонията е общност без вътрешни културни и други граници, където важи принципа на взаимното допълване и толерантност.

Празникът се отбелязва от близо 500 милиона жители на 56 държави, членуващи в Международната организация на франкофонията в 70 страни по света, в това число и България.

Френският език е официален в 32 страни самостоятелно или наред със съответните национални езици. В Европейския съюз той е вторият по използваемост. Той е и вторият, най-изучаван език в света след английския.

Празникът в училището в Сатовча, бе организиран от преподавателките Нели Коемджиева, Райка Славчева и Маруся Лозанова, а програмата включваше: песни, сценки, стихотворения, танци, драматизации на приказки и басни на английски и френски език, в изпълнение на учениците от 3, 7, 8 и 11 клас. Учениците се представиха блестящо и показаха невероятни артистични умения.

В часовете по френски език, старши учител по френски език  Райка Славчева проведе маратон по четене на художествени текстове с учениците от 9 и 11 клас.

Тържеството завърши с кръшни хора в изпълнение на учениците от клуб „Палави крачета“ под ръководството на Маруся Лозанова.

Водещите на празника – Нанси Хаджиева и Кристиян Джилджов от 8-„б „клас, пожелаха здраве, щастие и късмет на всички и изказаха благодарности на ръководството на училището: на директора Джеват Дунчев и Цветанка Янева, както и на всички учители и ученици, които оказаха съдействие за реализиране на чудесното тържество.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

март 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ