Архиерейският наместник на Санданска духовна околия Георги Танчев с първо освещаване на пчелин в Санданско

СОБСТВЕНИКЪТ НА ПЧЕЛИНА ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ: ПРИ ПЧЕЛАРСТВОТО Е КАКТО ПРИ ЛЮБОВТА – ИСКА СЕ ВЗАИМНОСТ, ВНИМАНИЕ, ВСЕОТДАЙНОСТ

Архиерейският наместник на митро­полита на Неврокоп­ска епархия Серафим за Сандан­ска духовна околия отец Георги Тан­чев отслужи освещаване на пчелин и този ритуал е първи във вече 20-го­дишното му свещенослужене в Сандан­ско.

Събитието бе на мястото на пчелина, намиращ се ви­соко в Малешевската плани­на край обезнаселеното село Будилци.

Честта на пчелар с осветен първи пчелин в региона има младият пчелар от Кресна Васил Георгиев. Основната му работа сега е сергийна търговия, но се е занимавал и с дистрибуция. Увлечението му в пчеларството е от седем години и идва от 90-годиш­ния тогава Благой Таушанов от с. Рупите, Петричко, който му предоставил и първите три пчелни кошера със се­мействата им, тъй като вече му било трудно той да се гри­жи за тях.

– Васко, при пчеларството, както при търговията ли е?

– О, не. Това са несъвмести­ми работи. При търговията се изисква усмивка, добра дума и конкурентни цени. При пче­ларството се иска умение. След 7-годишен стаж в този занаят стигнах до извода, че при пче­ларството е като при любовта – не може без взаимност, вни­мание и всеотдайност. Преди да се хвана с пчеларството мнозина ми казваха, че то не е занаят за всеки. И бяха прави. Но в живота е така – понякога човек започва да прави и неща, за които не си е и помислял.

– С какво си се занимавал преди?

– И преди, а и сега – с едно. Търговец съм. Сега съм серги­ен търговец в семеен бизнес. Имам кола, която е пригодена за такава търговия и обикаляме от пазар на пазар със съпругата ми Снежана. Продаваме главно зеленчуци – домати, пиперки, праз, картофи. Така сме от де­сетина години. По-рано пък бях пак в търговията, но на едро. Занимавах се с дистрибуция на месо и колбаси. Работа­та ми бе добре платена, но напуснах, защото трудно се издържаше, че нямаше почивни дни, нямаше отпуски. Сега е по-друго – сам съм си и съдия, и кадия. Разпо­лагам със себе си и това ми даде възможност да се хвана и с пчеларство­то, което обаче не ми е толкова за доходи, а повече е така да се виж­дам сред природата.

– Пчеларството на­следствено ли ти е?

– Не. Родовите ми ко­рени са от едно мале­шевско село. Никудин се каз­ва. От там родителите ми са се преселили в друго малешевско село – Будилци. Там сега ми е пчелина, като напуснатата ба­щина къща поради преселване в Кресна, съм я преустроил в нещо като вила, която ми служи и като база на пчелина.

Моето пчеларство стана слу­чайно. Сродихме с хора от пе­тричкото село Рупите. Един от роднините ни бе Благой Тауша­нов, тогава дядо на 90 години. Занимаваше се с малък пчелин, но вече не му се искаше, а и не можеше. Нямаше на кого да даде кошерите, та се нагледа на мен и ме придума да ги взе­ма. Не можах да му откажа и ги взех. Работата ме поувлече и къде с покупка, къде с хващане на мои рояци, вече съм собстве­ник на пчелин от 25 кошера.

– И как си вече?

– Ами, сполай на Бога, работ­лива ми е стоката – едно на друго не падам под 400 кг, а и отгоре мед в годината. Имам един кошер, който за 2016 г. сам се отчете с 50 кг мед. Моят пчелин обаче все още е в из­граждане. Някои от семейства­та в кошерите сега се развиват. Когато семейството е слабо, го подсилвам и от събрания от него мед не пипам.

– Ще увеличиш ли кошерите?

– Мисля да достигна някъде към 50. За пове­че не мисля, че няма да мога да се оправям, а работата вземе ли да се натрупва, то и резул­тати не й се виждат.

– Планин­ското пче­ларство, каквото е твоето, раз­личава ли се от полското?

– Много. Най-вече това се от­нася до качеството на меда. В полската част пчелите намират по-лесно прашеца си, откриват го на малки разстояния и мо­гат да правят повече полети, докато в пла­нината пашата се поотдалеча­ва и полетите са по-дълги и по-трудни, но пък произве­деният мед е с най-високо качество и най-добър в здравослов­но отношение, тъй като е по­вече създаден на билкова ос­нова.

– Намираш ли пазар на меда?

– Когато има качество, мед не се задържа. Поне 30% от моя мед отива зад граница. Зна­ят си ме разни чехи, унгарци и като ме видят на сергиен пазар, питат има ли мед и взимат.

– С каква база разполагаш?

– Пчелинът ми е добре огра­ден. Бащината къща съм я преустроил във вила, а служи и за база. Имам си тук градин­ка, овошки. Добре съм се по­уредил. Идвам всякога, когато намеря дни или само часове свободни. Пък и мястото е пре­лестно и за отдих – чудна при­рода, изгледи към Пирин пла­нина, Беласица, долината на Струма. Какво да го шикалкавя – рай е.

– Взимаш ли акъл от други пчелари?

– Да се пита за това, което не се знае, не е нито срамно, нито обидно. Знаеш, има лаф, че ни­кой не се е родил научен. Пи­там, съобразявам се, набавил съм си и литература, та и чета.

– Архиерейският наместник на Санданска духовна околия Георги Танчев ти отслужи ос­вещаване на пчелина. Според него такова служене прави за първи път от вече над 20-го­дишното си свещенослужене, като твоят пчелин е първи с освещаване в региона. Защо го направи?

– Ами, хората освещават къщи, офиси, коли, обекти ня­какви. Аз приех, че и един пче­лин е нещо като дом, ако не за хора, то за пчели. Пчелите също са Божи душици, живеят семей­но, разболяват се. Защо и за тях да не бъде потърсена Божията благословия, която да ги закри­ля от балежки и злини?!

– Като пчелар членуваш ли в някаква организация?

– Не. Знам, че в Кресна има дружество „Синаница“, но не съм чул, че има някаква обща дейност. А иначе пчелари има доста и някои са с пчелини с до 100 семейства.

– Искам като на пчелар да ти пожелая нещо много хубаво, но какво, освен здрави семейства и берекет!

– А, добре е! Нека, ако на ня­кои им върви по вода, то на мен да ми върви по мед.