Възпитаничката на ЮЗУ Албена Манчева, ИТ специалист в Холандия и решила да се завърне у нас: Получих отлична теоретична и математическа подготовка в България

ИТ индустрията се раз­вива с бързи темпове в България през последните няколко години. Въпреки множеството компании, които отварят офиси тук и многото школи и курсове за обучение в областта, все още има голям глад за ка­чествени кадри. Ето защо се търси балансът между образованието с практиче­ска насоченост и бързата професионална реализа­ция, която вече е абсолют­но възможна в България, споделят специалисти от ЕДЛАНТА.

Албена Манчева, управи­тел на българския клон на холандската консултант­ска компания за дигитални трансформации For you and your customers, разказа как обучението в страната ни й е помогнало за успешна реализация в Холандия. Тя сподели каква е причина­та да се завърне у нас и да продължи професионална­та си реализация тук.

– Албена, завършили сте в страната ни. Успя ли бъл­гарското образование да ви подготви за професионалната среда в чужбина?

– Имам бакалавърска степен по информатика към ЮЗУ “Не­офит Рилски” – Благоевград. Завърших през 2007 година, а 2 години по-късно, след като вече бях започнала професио­налната си кариера, завърших семестриално и магистърска програма по информационни технологии към НБУ.

Завършвайки висшето си образование, получих отлич­на теоретична и математи­ческа подготовка, и усъвър­шенствах аналитичното си мислене. Що се отнася обаче до практическата насоче­ност на обучението, поне по това време, смея да кажа, че имаше още много какво да се желае. Излизайки от уни­верситета, нямах никаква представа какво ме очаква в професионален план, какви са различните възможнос­ти за реализация в сферата, какви са нуждите на бизне­са. В същото време напълно разбирам, че за образова­телните институции у нас е много трудно да поддържат съвременна образователна програма за толкова дина­мично развиващи се специ­алности като информацион­ните технологии. Хубаво е, че в момента дори и учениците имат възможност за стаж в различни компании, за да придобият практически опит, да се запознаят с естеството на работа и различните по­зиции, които се предлагат в сферата, които съвсем не се изчерпват с най-познатата, а именно – програмист. Вяр­вам, че хората, които сега избират ИТ сферата за свой професионален път, могат да направят добре информиран избор дали това е професия­та, с която биха искали да се занимават в бъдеще и с каква точно насоченост.

– С какво ИТ сферата в Хо­ландия ви привлече повече от тази в България?

– Още през 2013 г. възмож­ностите за развитие и растеж в ИТ сферата тук бяха повече от добри, както в български, така и международни компа­нии. Заминаването ми извън страната никога не е било приоритет или самоцел. Же­ланието ми да се преместя в Холандия беше породено по-скоро от любопитството ми да придобия опит в интер­национална среда. Ключово значение имаше и фактът, че получих предложение да се присъединя към компания, предоставяща отлични въз­можности за развитие и чи­ито ценности споделям. И не на последно място – вече по­знавах хората от екипа, към който се присъединявам, като отлични професионалисти, от които мога да науча много.

– През 2016-а се завръщате в страната ни. Какво се про­мени за 3 години и какво ви привлече обратно?

– През 2016 година осъзнах, че единственото, което ме за­държа в Холандия, е работата ми, която колкото и да обичам, не ме прави щастлива в личен план. Амстердам е прекрасен град, в който обаче така и не успях да се почувствам „вкъ­щи“ и използвах всеки удобен момент, за да пътувам до Бъл­гария, където бяха близките и приятелите ми. Прибирах се често, поддържах контакт с колеги в сферата и знаех, че възможностите за реализа­ция тук далеч не са по-лоши от тези в Холандия, дори на­против.

Така в края на 2016 г. окон­чателно взех решението за завръщане. В същото време бяхме установили нуждата от разрастване на екипа от софтуерни разработчици към компанията, за която рабо­тя. Така се роди идеята, че това може да се случи както в Амстердам, така и в София, където имаме изключително добре подготвени специали­сти в сферата. Тогава реших да прегърна следващото предизвикателство, което компанията ми предложи, а именно – откриване на офис в София и сформирането на екип тук. При заминаване­то ми за Холандия ролята, в която трябваше да вляза, ми беше добре позната – за сметка на средата, културата и държавата, които бяха съв­сем нови за мен. Докато при завръщането ми в България беше точно обратното. Нямах представа какво ме очаква в професионален план, но пък както се казва – „вкъщи и сте­ните помагат“.

– Как се е разраснала ИТ сферата у нас сега?

– Да си призная, бях изнена­дана и не съвсем подготвена за това колко се е променила ИТ средата за по-малко от 4 години, в които отсъствах. Броят на компаниите на паза­ра се е увеличил многократно, университетите, академиите и различните школи за обуче­ние на ИТ специалисти под­готвят голям брой кадри, но въпреки това гладът за обра­зовани и опитни специалисти в сферата все още е осезаем. Софтуерните специалисти могат да избират измежду малки компании със start-up култура, големи outsourcing агенции, добре познати кор­порации от световен мащаб. Въпреки това сформирането на екип тук се оказа далеч по-трудна задача, отколкото си представях в началото, но въпреки това смятам, че се справихме отлично.

– От Министерство на об­разованието и науката стар­тират нова национална програма, която ще дава въз­можност специалисти от ИТ сферата да преподават в учи­лище след курс на обучение. Имате ли желание да станете учител и да предавате знани­ята си?

– На фона на нарастващия недостиг на кадри и големия брой младежи, проявяващи интерес към професията, смя­там, че ранното запознаване на децата с материята е на­истина важно. Сигурна съм, че намирането на педагози с подготовка в сферата е ис­тинско предизвикателство, така че смятам, че влизането на хора от бизнеса в класните стаи е стъпка в правилната посока, за да се скъси дис­танцията между бизнеса и образованието. Аз самата с удоволствие бих се включила в подобна инициатива, стига, разбира се, да е възможно тя да се съчетае и с професио­налните ми ангажименти.

Стела Маринова

Вестник “ Топ Преса „