Лозата в Пиринския фолклор

В песенната география на Пиринския край лозата присъства трайно като символ на рождество и любов. Така е и в песен от Елешница, в която мома от Лозен поле с писмо зове любимия си Стоян бързо да се върне, че лозата е много родила:

Море, що чиниш, 
Стояне, да чиниш,
море, по-скоро да дойдеш,
море, лозата й много родила,
море, йот сека лоза три бочви…

Обикновено това плодородие се дължи на усилния труд на моми и невести, тъй като мъжете са отишли на гурбет в чужбина. Това се говори и в песен от Стара Кресна, в която мома “ем е садила, ем е плакала”, като плакала им наричала: “Ой, лозе, лозе, ти бело грозде, като те садам и копам, кой ке ти бере гроздето?”

Момък от Обидим в песен моли любимата си да не “дрънка резето”, че му е изгорила сърцето и иска да му “йотвори порти шимширови”. Момата обаче не му отваря и му заявява: “Не мога, либе, да йотвора, цел ден сам лозе копала, тежка мотика дигала, по два сам трапа карала ­ за тебе, либе, за мене…”
Момък от Влахи заявява на любимата си, която майка є не дава, че ще я забрави само:

Кога Дунав пресъхне,
ораче да го изорат,
сос лозе да го посадат,
лозето грозде да роди.

Народният певец от Пиринско често хубостта на девойките сравнява с лози. В песен от Банско мома е наречена “от лоза ластар”, в друга от Гега, Ирина пък е “стройна лозница”. В Симитли също имало “лоза винена”, която обаче била “мома юбава”. Лоза винена има в песен и в Абланица, но тя “не била лоза винена, ,,най-била мома и ерген заедно…”. Моминска хубост се сравнява с лоза и в песен от Ощава, където момата “стои како лоза, како лоза у градина”.

Лозето често е и място на любовни срещи. Диляна от Микрево тръгнала “рано на лозе”, ама “таман стигнала и дофтасало пъдарчето”. Диляна започва да се моли на пъдарчето: “Цалувай, мило либе, и ме пущай, че стара ме майка чака и ке ме, либе, попита, дека се, Диляно, забави?” Пъдарчето обаче й дума: “Кат те прегърнах, ни та погълнах, кат те полюбих, ни та изядох…”

Лозата е намирала свое място и в много песни, посветени на хайдутството и юначеството. Болен Иван, юнак от Белица, споделя с майка си, че е харесал една мома, която “виела се като векя, но не била векя, ами ми била лоза винена, лоза винена, Янка юбава”.

Един юнак, Детелин от Градево, що водил “триста юнака”, искал да вземе мома Деница, но тя му поставила условие да преплува Дунав и да донесе лозница.

Стотици са народните песни от Пиринско, посветени на лозата. Да споменем и някои в заглавия: “Прачка лозова” от Разлог, “Лоза се вие край Папрадица”, “Спие под бела лоза” от Градешница, “На глава ми лоза посадете” от Градево, “Как се лоза вие” от Яворница, “Рано на лозе да идат” от Брезница и поне още петдесетина песенни народни бисери.

Вестник “ Топ Преса“