Историята на едно кочериновско хайванче на сцената

Димитър Иванчев е роден в Дупница, но прекарва ранното си детство в Бараково, община Кочериново, съвсем близо до Благоевград.

Родителите му се местят в Драгалевци и го записват трети клас в местното 50-то основно училище. Оказва се, че училището работи по експерименталната система на Фол (децата от даден клас учат материала на горния), и малкият Митко минава направо в четвърти клас. Така че ако на някои им липсват първите седем години, на него му липсва само трети клас.

Завършва средното си образование в 97-мо СОУ в „Люлин” с УПК „Енергетика”. В училище тренира плуване, борба и футбол към ПФК „Славия”. Тук е и първият му досег с театъра. Участва в драмсъстава с ръководители Николай Антонов и Майа Динева. Едва 14-годишен получава първия си хонорар за малка роля в „Борис Първи: Слово за буквите”.

Прибират го в казармата като граничар-свързочник. После започва работа в ТЕЦ-София. Театърът, обаче, вече го е заразил със своята магия. Записва се в самодейния състав към читалище „Природа и наука”. През 1994-та година печели награда на Първия международен фестивал под патронажа на АИТА (международната асоциация на аматьорските театри) за постановката „На четири уши”, където играе „Боб”.

Завършва актьорско майсторство във вече несъществуващия „Славянски университет”.
Играе в постановката „Децата на Кенеди” на първия частен театър „Диалог”. Два сезона е част от трупата на Старозагорския драматичен театър. Включва се с един сезон в уникалния социален проект на Коста Цонев „Театрална къща „Надежда”, с постановката „Джин и медени питки”, представена в Сливенския затвор. Играе в театър „Галерия” на Ева Волицер.

През 2003-та година дебютира в дублажа като „Джак Бристоу”, бащата на главната героиня в „Наричана още”. Следва изключителното озвучаване на лемура „Крал Джулиан ХІІІ” в „Мадагаскар” след спечелен кастинг, и на пингвина „Редник” в продълженията.

Познаваме го като „Люк Скайуокър” от анимационната версия на „Междузвездни войни”, „Чакър” от „Долината на вълците”, докторите „Джеймс Уилсън” и „Ерик Форман” от „Доктор Хаус”, и блестящата интерпретация на „Емилио” от „Щурите съседи”. Можем да го чуем и в „Малката голяма панда”, който сега тръгва по екраните. Тази година получи признанието на колегите си, които го номинираха за наградата „Златен глас”.

Димитър Иванчев не обича да дава интервюта. Извън сцената страни от прожекторите, и е един изключително скромен, топъл и сърдечен човек.

Колегите му го наричат „Хайванчев”, от „хайванче” (животинче).
Все още търси любовта на живота си. Пожелаваме му да я намери.

Лили Цветкова

Вестник “ Топ Преса „