Покровители на виното и веселието

„Виното е най-полезното от питиетата и най-вкусното от лекарствата“ (Хипократ)

Творческите чудеса на природата, тяхната магич­ност и необяснимост, са станали причина човекът да развихря фантазията си и да открива божествени наме­си в много свои действия и в битието си. Така се е слу­чило и със създаването на виното и всичко друго, кое­то създава в голяма степен смислието на човешкия жи­вот. Да си позволим, макар и в една бегла маркировка, да представим това, на което човекът дължи онова нещо, което прави живота му ра­достен и весел – ВИНОТО и създателите, и покровители­те му.

А това са редица богове и божества из все що има земя и човеци из нея и най-вече из земите на Тракия, Рим и Македония и тачени вече от хилядолетия.

Приема се, че дивата лоза ще да е опитомена от чове­ка някъде около 10 000 го­дини преди раждането на Христа. И това е станало из земите на Балканите. Траки­те най-вероятно са изпрева­рили и Македония, а и Рим, пък и всеки в света. Това потвърждава и Страбон в книга 15, стр. 88, касаещо Вавилон, като е изпреварена и тази велика древна циви­лизация. Страбон пише: „… лозе там не е расло преди да засадят тракийците. Понеже лозя нямаше там, те за пър­ви път засадиха лози в Сози­ена и Вавилон. Те не копали дупки, но втиквали в земята колци с железни върхове, които после изваждали и на мястото им натиквали лозо­ви пръчки…“

И родила се лозата в опи­томен вид, а тя пък родила грозде и людете се научили от гроздето да правят напит­ката, наречена ВИНО. Която според Хипократ е най-по­лезната от питиетата и най-вкусна от лекарствата.

Да надникнем из календа­ра на виното.

… 7000 г. пр. Хр. – На та­кава възраст са открити на­ходки от старо вино в Южен Кавказ.

… 5000 г. пр. Хр. – В Египет се прави вино, нари­чано „целебна отва­ра“.

… 460 г. пр. Хр. – Ба­щата на медицината Хипократ го ползва за свалянето на темпе­ратура.

… 129 г. пр. Хр. – Ле­карят Марк Аврелий лекува с вино рани на гладиатори.

… 1179 г. – Хилде­гард фон Бинген за­явява, че бирата е за пиене, а виното за ле­чение.

… 1235 г. – Издаден е първият справочник на ви­ната.

… 1797 г. – Написана е пър­вата дисертация за лечебни­те свойства на вината.

… 1892 г. – За първи път се издава медицинска рецепта за покупка на вино.

Хилядолетия вече човекът е с най-полезната от напит­ките и най-вкусната сред ле­карствата и хилядолетия е отдавал и отдава почит към нейните богове и божества.

Без­спорно из зе­мите на Бал­каните вър­ховно­то бо­жество на ви­ното и лозар­ството е ДИ­ОНИС. Името му оз­начава „син на Зевс“. Почи­тан е бил от старите гърци, траки, маке­донци, илири и други насе­лители на Балканите, като култът му е прескачал и из по-далечни земи. Това се потвърждава и от факта, че освен из Балканите, негови светилища е имало в голе­мите културни някога сре­дища Тива, остров Наксос. В България най-много све­тилища има в районите на Родопите и Пирин планина. Образът му е представян най-често на оброчни плочки от мрамор или друг камък, а в по-ново време художници го представят и на платна. В чест на Дионис са уреждани състезания и всевъзможни тържества, наричани ДИ­ОНИСИЙ. Това са веселия, организирани в негова чест, в които са участвали сатири и менади и вечно пияният Силен, духовният учител на Дионис. От празненствата Дионисий се приема, че се ражда театърът.

В древния Рим, а и из дру­ги земи, се тачи и бог ЛИБЕР. В негова чест са провежда­ни празниците ЛИБЕРАРИИ, които са свързани също с веселието и оплождането.

Дионис не е старогръцки бог и е пришълец на Олимп. Пришълец е и в Рим, но там само са сменили името му и от Дионис е станал БАКХ / Вакх/, като функциите са му пак на покровител на вино­то и лозата. В представите на римляните, а и на траки­те, той е красив младеж. И Бакх, както Дионис, е почи­тан с много празненства, на които ме­надите са на­речени ВАК­ХАНКИ.

Пропуск ще е да не се спо­менат имена­та и на други­те божества, които се явяват като епите­ти на Дионис. Един от тях е БАСРЕЙ, чието име означа­ва Шумния, Веселия. Друг пък е ИАКХ, означаващ вик, вопъл. Дионис във функция произвеждащ вино се при­покрива с ЛЕНЕЙ, като име­то му в превод е „изтикващ сокове от грозде“. Много празненства са се правели най-често пред храма му Ле­неон в Атина. ЛИНЕЙ пък е епитет на Дионис, чието име буквално е „освобождаващ от грижи“. Има и бог НИЗЕЙ, покровител на виното, който е бил отгледан от нимфи в планината Низа. Друг пък е ЕЛЕЛЕЙ, чието име идва от възгласа „елелей“.

Дионис обаче си е имал и предшественици. Един от тях, САБАЗИЙ, е бог на лозар­ството и виното, чието име означава „Спасител“. Този бог не е само тракийски, но е малко и фригийски. Оброчни плочи са му откривани и по долината на Струма. С Ди­онис се свързва и ЗАГРЕЙ. Този бог е орфически, роден е от богинята Персефона и е разкъсан от титаните. С историческата съдба на Ди­онис се свързва и ЕРИГОНА, дъщерята на Икар, която Ди­онис обладал и я превърнал в лоза. САТИРИТЕ /в Рим Фауни/ са полубожества, придружители в шествията на Дионис и Бакх. Същата роля са из­пълнявали и МЕНАДИТЕ / Вакханките/.

Може би единствено­то физическо лице, обо­жествено като покровител на виното и ло­зарството, е бил великият пълководец Александър Ма­кедонски, който е бил пре­възнасян и като нов Дионис.

И сред всичките тези бо­гове и техни спътници идва още един, който в голяма степен ги измества по знат­ност, а и по чествания, поне из наши земи. Това е Свети Трифон Зарезан, един мъче­ник на Християнството. На­ричан е още Трифон Чипия, Трифон Пияница, Трифон Зарезой.

В житейската си съдба Трифон е човек, извършил много чудеса и най-вече ле­чения на болни, на които ле­карите не могли да помагат. Бил посечен с меч на 14 фев­руари 264 г. в италианската област Умбрия от римски воин, защото вярвал в Хрис­тиянството. Костица на Све­ти Трифон сега се съхранява в църквата „Св. Георги Побе­доносец“ в Черниче. От тази църква започват всички ло­зарски тържества, организи­рани най-вече от Винената партия с председател Иван Лулейски, която вече повече от 20 години единствена в страната, а и в света, живее само с призива веселието да е постоянен спътник в живота на хората.

Вестник “ Топ Преса „