Кога ще се реши проблемът със съдебната медицина в Югозапада?

България е страната на неограниче­ната безотго­ворност. Има много дока­зателства за това, но ето ви едно шокира­що. Здравната каса плаща де­сетки милиони левове годиш­но за лечение на пострадали от катастро­фи и насилие. Тя има право да търси тези пари по съ­беден път от виновните за травмите. Но не го прави – вече 20 години.

Това задъл­жение на ин­ституцията фигурира отто­гава в Закона за здравното осигуряване. Според текста тя трябва да предявява регресни иско­ве към всички, които са посег­нали на собст­веното си здра­ве, на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и към онези, които са били под въздействие­то на алкохол и наркотици, когато са ув­редили здравето на други хора. В тази хипотеза попа­дат и случаите на катастро­фи, причинени от пияни или дрогирани водачи, както и причиняването на смърт и телесна повреда и всички случаи, когато извършите­лят е употребил алкохол и наркотици – побои, грабежи, изнасилвания и др.

Според управителя на здравната каса д-р Дечо Де­чев до момента НЗОК не си е търсила парите (с лихви), тъй като съдилищата и МВР нямат изрично задължение да информират касата за влезли в сила присъди или за тежки случаи с много пострадали. Дечев иска да промени това.

ХИЛЯДИ СЛУЧАИ И МИЛИОНИ ЛЕВОВЕ

Управителят ще предложи допълнителен текст, който да улеснява институцията в тази посока. Съдилищата и МВР ще бъдат задълже­ни чрез промяна в закона да уведомяват здравната каса за влезли в сила при­съди или за случаи на тежки увреждания на човешкото здраве, за да може да се присъедини и тя към иско­вете.

Според Дечев тези искове ще служат като допълнител­на превенция на случаите на домашно насилие, жертви на пътя и др. Става въпрос за хиляди случаи годишно. „Само политравмите – мно­жество увреждания на тяло­то при катастрофи или наси­лие, както и на незавършени опити за самоубийство чрез отравяния, спасени в ток­сикологията, през минала­та година са 18 348. НЗОК е платила за лечението на тези пациенти 12 млн. лв.“, коментира д-р Дечев.

Отделно от това в здрав­ната каса предполагат, че са платили хиляди пътеки за лечение на жертви на прес­тъпления, които са хоспи­тализирани в реанимация, неврохирургия, ортопедия и др. (виж карето).

Статистиката на касата сочи, че случаите, в които могат да се предяват регрес­ни искове, са над 18 хил. До­сега не го е направила, тъй като не получава редовна информация за приключи­лите съдебни дела, за да за­почне свои, и това трябва да се уреди с промяна в закона.

В законовия текст има и още едно задължение – НЗОК да си търси парите, които е дала за спасяване на пациенти, които умишле­но са увредили собствено­то си здраве. Става въпрос за незавършените опити за самоубийства, които се ле­куват в токсикологиите или други болнични структури. Като цяло обаче пациентите с такива епизоди се лекуват напълно безплатно в психи­атричните клиники и за това плаща Министерството на здравеопазването. Според данните на Националния център по обществено здра­ве опитите за самоубийство са 30 на 100 хил. души на­селение, или средно 2100 души годишно, а завършени­те от тях – 8 на 100 хил., или около 560. Предвид ниското ниво на покрепа от страна на здравната система за пациентите с психиатрични проблеми обаче текстът, с който да им се търси законо­ва отговорност, не изглежда особено хуманен и вероятно трябва да претърпи коре­кция.

Лекарите и специалистите в сектора като цяло са съ­гласни, че здравната каса трябва да изпълни това си законово задължение. Въ­прос на дискусия е дали тек­стът трябва да се промени по отношение на опитите за самоубийство и дали алко­холната и наркотичната за­висимост ще бъдат считани за увреждане на собствено­то здраве.

ЗАКЪСНЯЛА СПРАВЕДЛИВОСТ

В момента застрахова­телите покриват щетите върху трети лица, нанесе­ни при пътнотранспортни произшествия, като това са най-честите случаи на жертви, за чието ле­чение причинителите трябва да платят по този текст. В случаи с пострадали извър­шителите компенси­рат вреди за телесно увреждане или смърт, изплащат имущест­вени вреди – ме­дицински разходи, загуба на доход, и не­имуществени вреди. По данни на Асоциа­цията на българските застрахователи сред­ният размер на неи­муществените вреди на един наследник на загинал е 118 хил. лв. през 2017 г. Спе­циална статистика за имуществените вре­ди и по-специално за медицинските раз­ходи няма, тъй като по-голямата част от лечението се поема от държавата в реани­мациите и от здравна­та каса в останалите отделения.

„Болниците имат ин­формация, тъй като при всяка катастрофа с пострадал се взе­мат кръвни проби, те се документират в ле­чебното заведение и здравната каса може да изиска справка. Трябва обаче да си на­правят специална ор­ганизация да следят след колко време ще бъде осъден виновни­ят. Само през минала­та година до месец ноември с алкохол или наркотици в кръвта са заловени 13 хил. шофьори, като част от тях са причинили катастрофи“, казва Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Той допъл­ва, че те могат да подпомог­нат НЗОК с експертиза как да си потърсят парите, с ин­формация за пострадалите и да поискат помощ. „Дела­та за пациентите се бавят с години заради липсата на вещи лица за автотехниче­ска и съдебно-медицинска експертиза. Например за целите области Кюстендил, Благоевград и Петрич има един съдебен лекар“, допъл­ва Тодоров.

Той смята, че ако здрав­ната каса си търси парите, платени за лечение на жерт­ви на насилие и катастрофи, това би могло да служи като още един механизъм за пре­венция освен наказателната отговорност. „В противен случай няма справедливост, а всички плащаме за лече­нието на жертвите“, казва Тодоров.

По думите му не само НЗОК не си търси медицин­ските разноски за лечение от причинителите – това е грях и на други институции. Например Столичната общи­на не търси от застраховате­лите и нарушителите обез­щетение за увреденото си имущество – спирки, манти­нели, огради и др.

ПЛАЩАМЕ ВСИЧКИ

Адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право и основател на адво­катско дружество „Шаркова и партньори“, смята, че НЗОК дори е закъсняла с това предложение, защото при­лагането на този текст не е нейно право, а задължение, но е необходимо да се пред­видят конкретни процедури за изпълнението на това за­дължение.

„В момента няма пречка НЗОК да задължи болници­те да й подават случаите на умишлено самоувреждане, но за случаите на увреждане на трети лица е необходимо да се създадат условия за получаване на такава ин­формация от съда по отно­шение на влезлите в сила присъди за умишлено при­чиняване на телесни повре­ди и за причиняване на ПТП при наличие на алкохол или опиати в кръвта“, коментира Шаркова.

Болниците генерират за­губи от лечението на поли­травми, съответно НЗОК плаща за тези случаи досега и би следвало да се грижи за бюджета си, казва Шаркова.

НЗОК има голям шанс да спечели тези дела, тъй като според статистиката, публи­кувана в блога на адвокат Мария Шаркова, за това до­колко са успешни здравните институции в отстояването на интересите си касата е най-успешната от здравни­те институции в защитата на интересите си. През пе­риода от 2000 до 2017 г. 28- те районни здравни каси са издали 78 588 наказателни постановления, а само 3% са били обжалвани.

КОЛКО СА СЛУЧАИТЕ

Само през 2017 г. според статистиката на МВР при катастрофи са ранени 8680 души, а са загинали 680, като част от тях преди това са лекувани в болница. Спо­ред статистиката на КФН пък през миналата година застрахователните компа­нии са изплатили 243 млн. лв. обезщетения по застра­ховка „Гражданска отговор­ност“ на пострадали при катастрофи, но няма точен разчет за обезщетенията за лечение.

Според проучванията на Българския фонд за жените жертва на домашно насилие е всяка четвърта българка, или поне 1 млн. жени.

Част от тях попадат и в болница, а насилниците са под въздействието на алко­хол или опиати.

СПОРНА ИДЕЯ

Дечо Дечев иска с част от спечелените от делата пари здравната каса да фи­нансира много допълни­телни дейности, сред които и специална програма за профилактика и лечение на редките болести. В момента здравната каса плаща около 80 млн. лв. годишно за лече­ние на такива пациенти, а в повечето европейски държа­ви това става по специални програми и от отделни фон­дове. Дечев смята, че със събраните средства трябва да се състави национална програма с основен акцент върху профилактиката.

Институциите според него трябва да заплащат задъл­жителни генетични тестове преди и по време на бремен­ност. „Ако заболяването не е открито по време на бре­менността, държавата ще го покрива, но ако пациентите не са отишли на пренатална диагностика или не са взети мерки, трябва отговорност­та за лечението да падне върху родителите“, смята управителят на здравната каса.

Вестник “ Топ Преса „