Зам.-ректорът по образователните дейности на ЮЗУ в Благоевград проф. Антони Стоилов: „Червена жътва“ е книга, в която няма провокация, а аргументирано мнение

Професор Антони Стои­лов заема ръководен пост в Югозападния универси­тет в Благоевград – той е заместник-ректор по об­разователните дейности, а дълги години преди това е бил декан на Филологиче­ския факултет.

Познат е пред студентите си с двете си лица – като взискателен и справедлив до болка и като майтапчия, който улавя тънкия хумор и превръща лекциите в едно по-приятно време.

Стоилов има множество изяви не само в областта на езикознанието и фило­логията като цяло. Той е коментирал теми, свър­зани с Македония, дори една от дисциплините му носи името „Създаването на така наречения маке­донски книжовен език“, в която говори за история­та, изграждането на вече преименуваната Северна Македония и изкуственото създаване на езика.

Литературата, както сам признава професорът, е негова страст. Първата му творба дебютира през 2017 със заглавие „Възмездието ухае в мрака“. Тя изненада преподаватели и студенти, някои от тях неподозиращи за литературната страна на професора.

„Червена жътва“ е нова­та книга, из­лязла скоро от печат, която има атрак­тивно загла­вие, корица и най-вече съ­държание.

За новата си творба раз­казва Антони Стоилов:

– Без да разкриваме сюжета на но­вата Ви книга, не можем да останем рав­нодушни към нейната ко­рица. Самото заглавие „Чер­вена жътва“, съчетано с един специ­фичен етикет, създава усещане за кри­минален роман. Такъв ли е жанрът на книгата?

– Жанрът определено не е криминален, макар в сюже­та тук-там да се прокрадва и такава интрига. Романът по-скоро е реалистичен раз­каз за една старателно по­тулвана – и тогава, и сега, част от историческото време малко преди съдбоносната 1989 г., която предопредели сетнешната съдба на всички българи. Без изключение. Защото всичко, което наблю­даваме днес в обществения, политическия, социалния и културния живот у нас, е следствие именно от проме­ните, на които даде старт 10 ноември 1989 г.

Заглавието, външно по­гледнато, без да се прави връзка с текста между две­те корици, наистина може би носи послание за кри­минална интрига, но когато читателят прочете романа, ще разбере, че „кървавата жътва“ всъщност я причи­няват хора, следвайки сля­по заветите на партията, на която дължат високия си ад­министративен и социален статус.

– Защо избрахте именно подобен вид визия за кни­гата. Не създава ли тя про­вокация към една дълбоко почитана и дълбоко хулена партия, или пък това е цел­та?

– Имате предвид корицата на романа, нали? Намирам я за особено сполучлива, но за съжаление, нямам собствен принос към, както я нареко­хте, тази визия на романа. Корицата е дело на издате­лите от „Фабер“, там работят безупречни професионали­сти и, очевидно, наистина си разбират от работата, след като и на втората моя худо­жествена книга успяха да изработят такава корица, която да насочва към същ­ността на романа. Очевид­но този, който я е направил, внимателно е прочел рома­на, добре се е ориентирал в него и прекрасно е разбрал посланието, което той носи. Ако изобщо е редно да се го­вори за някакво мое участие по отношение на визията, то се свежда само до одобре­нието, което с удоволствие дадох за вида на корицата.

Що се отнася до „прово­кацията към една дълбоко почитана и дълбоко хулена партия“, както Вие се изра­зихте… . И за миг не съзирам провокация към каквото и когото и да било. Ако ще изповядваме принципите на демократичното време, в което живеем, всеки има право да изрази аргумен­тирано отношение по вся­какъв въпрос, включително и към БКП, която очевидно визирате. Едни хора и тога­ва, и сега (вероятно едни и същи) я боготворят – оче­видно имат своите лични ар­гументи да я въздигат в култ до небесата. Други хора, и тогава и сега (вероятно дру­ги едни и същи) имат своите аргументи да я хулят. Каза­ното потвърждава факта, че 10-и ноември 1989 г. само завари и продължи линията на разделение в общество­то ни. Казвам разделение, защото генерации преди моята пък ще се върнат към 9-и септември 1944 г., други преди тях – към събитията от 1923 г. – 1925 г., т.е. почти сто години вече българското общество е разделено.

– Къде е политиката в книгата?

– Книгата не се занима­ва с политика и не прави политика, тя прави опит да надникне в едната от двете страни на тогавашното вре­ме – нека тези две страни условно наречем „светла“ и „тъмна“. В „светлата“ царяха всеобща парадност и широ­ко усмихнати хора, славещи БКП, политиката й и нейните вождове – и на манифеста­циите по повод национал­ните празници, и в местора­ботата. За втората част от тогавашната действител­ност разказва романът. За нея – за „тъмната“ страна на времето, тогава не се дава­ше гласност, за нея се гово­реше на ухо. Всеки, дръзнал публично да се осмели да изрази негативно мнение по отношение на идеологията на БКП, или пък да крити­кува персонално ръководни нейни кадри, или да подло­жи на съмнение определени партийни действия и мерки, си докарваше с това свое поведение тежки пробле­ми. Не е нужно да спомена­вам за Георги Марков или за Белене и другите лагери на смъртта двадесетина го­дини преди него. Та на тази „тъмна“ страна от време­то непосредствено преди 1989 г. е посветен сюжетът в романа. Няма политика в това да назовеш истината. А събитията, за които ста­ва дума в романа, са факт – няма българин от онова време, който да не е ставал свидетел на неща, описани в романа.

– Защо творбата не може да се определи като „поред­ната книга срещу БКП“?

– Ами зависи. От гледната точка – прочелият я може да я определи и като книга сре­щу БКП. Зависи кой от как­ви подбуди се ръководи. За пример ще Ви дам корица­та на романа – на нея лежи труп в моргата, като на па­леца на единия му крак виси табелка с текст „БКП“. Едни в трупа ще разпознаят самата БКП. Други в трупа ще видят жертвите на БКП. Гледната точка е важна, а както вече говорихме – обществото ни е разделено на „За“ и „Про­тив“ тогавашната БКП.

– Доколко художествено­то е смесено с реалното?

– За да е художествена­та литература истинска и значима, в нея винаги худо­жественото и реалното вър­вят ръка за ръка. Конкретно за събитията, отразени в романа – всеки българин, живял в тогавашното време, е ставал свидетел на случки като описаните в него. Аз – също. И затова си позволих да ги „вкарам“ в романа. А прочелият го ще може с чис­та съвест да отсъди доколко отразеното в него е истина и доколко – не, пристрастен ли е авторът към определе­на истина, или е обективен.

– Защо избрахте да пише­те точно на тази „щекотли­ва“ тема? След първата Ви книга, която по-скоро има­ше драматичен и романти­чен сюжет, сега влизате в другата крайност?

– В съпоставителен план с „Възмездието ухае в мрака“, драматизмът присъства и тук, романтични отношения между персонажите – също. Новото и, следователно, раз­личното – е в присъствието на темата за сблъсъка на чистите стремежи на току-що за­вършили сту­денти, правейки първите крач­ки в профе­сионалната си кариера, с бруталността и безпощад­ността на партията, предста­влявана в романа от партийни функционери, ръководещи се от извра­тените си представи за „претворяване“ на партийните решения в живота.

Темата избрах, за­щото не ми харесва подмяната, на която ставаме свидетели сега. И носталгията по блатото, в което бяхме натикани да живеем преди 1989. Сега поч­ти всеки ден ставам свидетел на потоци от сълзи на умиление по отминалото тогавашно време. Леят ги вклю­чително и част от тези, които в годините преди 1989 подлагаха също­то това време, по което сега въздишат, на уни­щожителна критика. Не аз и не Вие, не външни сили или извънземен космически разум сме­ниха на 10-и ноември 1989 г. ръководството на БКП и на държавата тогава, а видни функ­ционери на същата тази БКП като Петър Младенов, Луканов, Добри Джуров и др. Т.е. едни хора от ръко­водния състав на БКП смениха дотогавашния ръководен състав на БКП. С други думи из­вършиха вътрешнопар­тиен преврат в БКП и правоверните комуни­сти, после социалисти, дадоха старт за ново изграждане на капи­тализъм в България. В потвърждение на каза­ното, нека си припом­ним и първия предизборен лозунг на БСП за изборите през юни 1990 г.: „Промяна­та започнахме ние!“. Е като сте почнали вие промяната, обяснете сега на симпати­зантите си да не обвиняват някакви несъществуващи други за ровещите в кофите за боклук хора. Казвам не­съществуващи други, защо­то едва ли е необходимо да се разсъждава по въпроса кой и с каква цел създаде цялата политическа система след 1989 г. Защото не друг, а точно вашите партийни хора градят капитализма та­къв, какъвто те го разбират. Капитализмът има и друго лице, което няма нищо общо с онова, което наблюдаваме сега у нас. И именно за нача­лото на трансформирането на политическата власт в икономическа на тогаваш­ния партиен елит отваря дума романът.

– Как един професор в сферата на езикознание­то премина на литературна вълна или „преминаване“ не е имало, просто страстта към писането не е проявя­вана?

– Любовта към художест­вената литература е за цял живот. Или я имаш, или я нямаш – тя не се придобива впоследствие нещо. От мал­ки в семейството ни бяхме закърмени към нея, такива и ще си останем.

– Кога читателите да очак­ват официална премиера на книгата?

– Вероятно скоро – в края на февруари или началото на март, като се надявам ме­дията, която представлява­те, да продължи обективна­та си линия при отразяване на събитията и да информи­ра за нея.

Силвия Стоянова

Вестник “ Топ Преса „