Свържете се с нас

Таблоид

Зам.-ректорът по образователните дейности на ЮЗУ в Благоевград проф. Антони Стоилов: „Червена жътва“ е книга, в която няма провокация, а аргументирано мнение

Публикувано

на

Професор Антони Стои­лов заема ръководен пост в Югозападния универси­тет в Благоевград – той е заместник-ректор по об­разователните дейности, а дълги години преди това е бил декан на Филологиче­ския факултет.

Познат е пред студентите си с двете си лица – като взискателен и справедлив до болка и като майтапчия, който улавя тънкия хумор и превръща лекциите в едно по-приятно време.

Стоилов има множество изяви не само в областта на езикознанието и фило­логията като цяло. Той е коментирал теми, свър­зани с Македония, дори една от дисциплините му носи името „Създаването на така наречения маке­донски книжовен език“, в която говори за история­та, изграждането на вече преименуваната Северна Македония и изкуственото създаване на езика.

Литературата, както сам признава професорът, е негова страст. Първата му творба дебютира през 2017 със заглавие „Възмездието ухае в мрака“. Тя изненада преподаватели и студенти, някои от тях неподозиращи за литературната страна на професора.

„Червена жътва“ е нова­та книга, из­лязла скоро от печат, която има атрак­тивно загла­вие, корица и най-вече съ­държание.

За новата си творба раз­казва Антони Стоилов:

– Без да разкриваме сюжета на но­вата Ви книга, не можем да останем рав­нодушни към нейната ко­рица. Самото заглавие „Чер­вена жътва“, съчетано с един специ­фичен етикет, създава усещане за кри­минален роман. Такъв ли е жанрът на книгата?

– Жанрът определено не е криминален, макар в сюже­та тук-там да се прокрадва и такава интрига. Романът по-скоро е реалистичен раз­каз за една старателно по­тулвана – и тогава, и сега, част от историческото време малко преди съдбоносната 1989 г., която предопредели сетнешната съдба на всички българи. Без изключение. Защото всичко, което наблю­даваме днес в обществения, политическия, социалния и културния живот у нас, е следствие именно от проме­ните, на които даде старт 10 ноември 1989 г.

Заглавието, външно по­гледнато, без да се прави връзка с текста между две­те корици, наистина може би носи послание за кри­минална интрига, но когато читателят прочете романа, ще разбере, че „кървавата жътва“ всъщност я причи­няват хора, следвайки сля­по заветите на партията, на която дължат високия си ад­министративен и социален статус.

– Защо избрахте именно подобен вид визия за кни­гата. Не създава ли тя про­вокация към една дълбоко почитана и дълбоко хулена партия, или пък това е цел­та?

– Имате предвид корицата на романа, нали? Намирам я за особено сполучлива, но за съжаление, нямам собствен принос към, както я нареко­хте, тази визия на романа. Корицата е дело на издате­лите от „Фабер“, там работят безупречни професионали­сти и, очевидно, наистина си разбират от работата, след като и на втората моя худо­жествена книга успяха да изработят такава корица, която да насочва към същ­ността на романа. Очевид­но този, който я е направил, внимателно е прочел рома­на, добре се е ориентирал в него и прекрасно е разбрал посланието, което той носи. Ако изобщо е редно да се го­вори за някакво мое участие по отношение на визията, то се свежда само до одобре­нието, което с удоволствие дадох за вида на корицата.

Що се отнася до „прово­кацията към една дълбоко почитана и дълбоко хулена партия“, както Вие се изра­зихте… . И за миг не съзирам провокация към каквото и когото и да било. Ако ще изповядваме принципите на демократичното време, в което живеем, всеки има право да изрази аргумен­тирано отношение по вся­какъв въпрос, включително и към БКП, която очевидно визирате. Едни хора и тога­ва, и сега (вероятно едни и същи) я боготворят – оче­видно имат своите лични ар­гументи да я въздигат в култ до небесата. Други хора, и тогава и сега (вероятно дру­ги едни и същи) имат своите аргументи да я хулят. Каза­ното потвърждава факта, че 10-и ноември 1989 г. само завари и продължи линията на разделение в общество­то ни. Казвам разделение, защото генерации преди моята пък ще се върнат към 9-и септември 1944 г., други преди тях – към събитията от 1923 г. – 1925 г., т.е. почти сто години вече българското общество е разделено.

– Къде е политиката в книгата?

– Книгата не се занима­ва с политика и не прави политика, тя прави опит да надникне в едната от двете страни на тогавашното вре­ме – нека тези две страни условно наречем „светла“ и „тъмна“. В „светлата“ царяха всеобща парадност и широ­ко усмихнати хора, славещи БКП, политиката й и нейните вождове – и на манифеста­циите по повод национал­ните празници, и в местора­ботата. За втората част от тогавашната действител­ност разказва романът. За нея – за „тъмната“ страна на времето, тогава не се дава­ше гласност, за нея се гово­реше на ухо. Всеки, дръзнал публично да се осмели да изрази негативно мнение по отношение на идеологията на БКП, или пък да крити­кува персонално ръководни нейни кадри, или да подло­жи на съмнение определени партийни действия и мерки, си докарваше с това свое поведение тежки пробле­ми. Не е нужно да спомена­вам за Георги Марков или за Белене и другите лагери на смъртта двадесетина го­дини преди него. Та на тази „тъмна“ страна от време­то непосредствено преди 1989 г. е посветен сюжетът в романа. Няма политика в това да назовеш истината. А събитията, за които ста­ва дума в романа, са факт – няма българин от онова време, който да не е ставал свидетел на неща, описани в романа.

– Защо творбата не може да се определи като „поред­ната книга срещу БКП“?

– Ами зависи. От гледната точка – прочелият я може да я определи и като книга сре­щу БКП. Зависи кой от как­ви подбуди се ръководи. За пример ще Ви дам корица­та на романа – на нея лежи труп в моргата, като на па­леца на единия му крак виси табелка с текст „БКП“. Едни в трупа ще разпознаят самата БКП. Други в трупа ще видят жертвите на БКП. Гледната точка е важна, а както вече говорихме – обществото ни е разделено на „За“ и „Про­тив“ тогавашната БКП.

– Доколко художествено­то е смесено с реалното?

– За да е художествена­та литература истинска и значима, в нея винаги худо­жественото и реалното вър­вят ръка за ръка. Конкретно за събитията, отразени в романа – всеки българин, живял в тогавашното време, е ставал свидетел на случки като описаните в него. Аз – също. И затова си позволих да ги „вкарам“ в романа. А прочелият го ще може с чис­та съвест да отсъди доколко отразеното в него е истина и доколко – не, пристрастен ли е авторът към определе­на истина, или е обективен.

– Защо избрахте да пише­те точно на тази „щекотли­ва“ тема? След първата Ви книга, която по-скоро има­ше драматичен и романти­чен сюжет, сега влизате в другата крайност?

– В съпоставителен план с „Възмездието ухае в мрака“, драматизмът присъства и тук, романтични отношения между персонажите – също. Новото и, следователно, раз­личното – е в присъствието на темата за сблъсъка на чистите стремежи на току-що за­вършили сту­денти, правейки първите крач­ки в профе­сионалната си кариера, с бруталността и безпощад­ността на партията, предста­влявана в романа от партийни функционери, ръководещи се от извра­тените си представи за „претворяване“ на партийните решения в живота.

Темата избрах, за­щото не ми харесва подмяната, на която ставаме свидетели сега. И носталгията по блатото, в което бяхме натикани да живеем преди 1989. Сега поч­ти всеки ден ставам свидетел на потоци от сълзи на умиление по отминалото тогавашно време. Леят ги вклю­чително и част от тези, които в годините преди 1989 подлагаха също­то това време, по което сега въздишат, на уни­щожителна критика. Не аз и не Вие, не външни сили или извънземен космически разум сме­ниха на 10-и ноември 1989 г. ръководството на БКП и на държавата тогава, а видни функ­ционери на същата тази БКП като Петър Младенов, Луканов, Добри Джуров и др. Т.е. едни хора от ръко­водния състав на БКП смениха дотогавашния ръководен състав на БКП. С други думи из­вършиха вътрешнопар­тиен преврат в БКП и правоверните комуни­сти, после социалисти, дадоха старт за ново изграждане на капи­тализъм в България. В потвърждение на каза­ното, нека си припом­ним и първия предизборен лозунг на БСП за изборите през юни 1990 г.: „Промяна­та започнахме ние!“. Е като сте почнали вие промяната, обяснете сега на симпати­зантите си да не обвиняват някакви несъществуващи други за ровещите в кофите за боклук хора. Казвам не­съществуващи други, защо­то едва ли е необходимо да се разсъждава по въпроса кой и с каква цел създаде цялата политическа система след 1989 г. Защото не друг, а точно вашите партийни хора градят капитализма та­къв, какъвто те го разбират. Капитализмът има и друго лице, което няма нищо общо с онова, което наблюдаваме сега у нас. И именно за нача­лото на трансформирането на политическата власт в икономическа на тогаваш­ния партиен елит отваря дума романът.

– Как един професор в сферата на езикознание­то премина на литературна вълна или „преминаване“ не е имало, просто страстта към писането не е проявя­вана?

– Любовта към художест­вената литература е за цял живот. Или я имаш, или я нямаш – тя не се придобива впоследствие нещо. От мал­ки в семейството ни бяхме закърмени към нея, такива и ще си останем.

– Кога читателите да очак­ват официална премиера на книгата?

– Вероятно скоро – в края на февруари или началото на март, като се надявам ме­дията, която представлява­те, да продължи обективна­та си линия при отразяване на събитията и да информи­ра за нея.

Силвия Стоянова

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Таблоид

Местният рапър Бими кърти класациите с нов як хит! УНИКАЛНО ВИДЕО

Публикувано

на

„Няма начин“ е новата хип хоп песен на неврокопският рапър Бими. Парчето беше промотирано в канала на младия рапър urbanbeatz в мрежата за видео споделяне www.youtube.com. Този път темата на парчето ни се струва  доста пикантна. Може би нашумелия рапър се обяснява на своя бивша или на дама, довела го до разочарование. Топ Преса се опита да надникне зад завесата, да разбере повече за историята на песента „Няма начин“. Бими беше лаконичен : “ Пея за нещо лично. Точка. Всичко е казано в песента…“. Вие как мислите, има ли история в парчето или просто е пресъздаден измислен лиричен герой?

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Изнесената информация за апартамента на Каракачанов е невярна

Публикувано

на

Изнесената от различни медии информация, свързана с апартамента на силовия вицепремиер, отговарящ за отбраната, и лидер на ВМРО-БНД, се оказва невярна и крайно неточна, твърдят различни потребители във фейсбук.

Сериозен повод за това им дава несъответствие в изнесените в публичното пространство документи по казуса. Според публикации „В същия блок, същата фирма “Софметал 07” е продала апартамент от 70 кв. м. през 2017 г. за 176 024 лв. или над двойно по-скъпо – 2514 лв. на кв.м., при това не става дума за мезонет с огромна тераса.“

Само че в издадената от Служба по вписванията справка не фигурира „Софметал 07“, а „Сити Медико Груп“, като очевидно това са две различни юридически лица, отбелязват в социалните мрежи.

kk1

 

И задават резонния въпрос защо не е осъществен контакт с фирмата, реализирала строителния надзор на сградата за подробна информация. Освен това, подчертават те, има разлика между данъчна оценка и цена на придобиване, вписана в Нотариалния акт. „Знаят ли какво се декларира в КПКОНПИ?“, ядосват се те, като са категорични, че изнесената медийно информация е манипулирана.

 

kk2

 

Фейсбукарите са учудени и от „изтеклия“ днес нотариален акт на сем. Каракачанови, защото не e публикувана в цялост т. II от същия, в който следва да бъде описано какво прехвърля в замяна вицепремиерът, както и подробности относно уравняването на заменените имоти.

Друго, което буди съмнение в изнесеното разследване е, че сем. Каракачанови притежават 5 тераси защото видно от нотариалният акт е, че те са четири.

В документа за собственост е посочено също, че извън данъчната оценка сем. Каракачанови са били кредитирани, защото са поели задължение да заплатят на „Софметал 07“ ЕООД сума в размер на 150 000 лв., т.е. публикуваната цена е отново неправилно сметната, пресмятат също интернет ползвателите.

И заключават, че това означава само едно – сделката е сключена на пазарен принцип, тъй като има уговорена лихва върху годишните вноски, които следва да се заплащат.

Някои пък напомнят, че съгласно чл. 147 от Наказателния кодекс: „Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.“

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

ПОПУЛЯРНИ