Свържете се с нас

Интервюта

Иван Балабанов, изпълнителен директор на Ubisoft: Извървяхме първата половина от пътя

Публикувано

на

ПРОФИЛ

Иван Балабанов е из­пълнителен директор на софийското студио на про­изводителя на игри Ubisoft. Завършва Американския университет в Благоевград със специалност политиче­ски науки, международни отношения и история. Спе­циализира докторантура по Международни отноше­ния с насока Близкия из­ток в Англия. Дълго време работи като 2D и 3D худож­ник, за да финансира обу­чението си, и така любовта му към гейминга постепен­но прераства в професия. Когато Ubisoft отваря офис в София, кандидатства и е приет на работа като 3D художник. След това става главен художник на студи­ото, мениджър и накрая ог­лавява студиото.

КОМПАНИЯТА

Ubisoft Sofia е създаде­но през 2006 г., като част от един от най-големите производители на виде­оигри в света – Ubisoft. В началото компанията тряб­ва да се развива на почти несъществуващ пазар в България, където специа­листите в този сегмент са изключително малко. Но постепенно то разширява дейността си и в момента има над 220 служители, сред които разработчици, художници и дизайнери. Приходите на българско­то дружество „Юбисофт“ за 2017 г. достигнаха 11.6 млн. лв. за 2017 г., а на гло­балната компания Ubisoft – 1.73 млрд. евро за 2018 г.

– Как Ubisoft Sofia успя да се превърне за малко пове­че от десетилетие в едно от водещите гейм студия в Ев­ропа?

– Две са нещата. Първото са усилията на всички ра­ботещи тук, защото става въпрос за групово усилие. И второто е търпение. Нашите условия са много специфич­ни за пазара. Като цяло Бъл­гария няма много традиции в сферата на разработка на видеоигри. Още при откри­ването на студиото тръгнах­ме в посока един ден да сме на мястото, където сме днес, а утре да сме още по-напред. В индустрия като нашата правенето на игри за нас е, от една страна, рабо­та, а от друга – страст. И успях­ме да проя­вим тър­пение и да не скочим в най-го­лемите игри от начало, което беше много прави­лен ход. Защото всеки наш проект досега е бил стъпка в правилната посо­ка – да израснем като про­фесионалисти и група хора, следвайки внимателно из­градения стратегически план. Така за около десет го­дини извървяхме поне пър­вата половина от пътя.

– Защо Ubisoft избра Бъл­гария?

– Това е свързано с пър­вата половина от предиш­ния отговор – хората. Чисто икономически и бизнес по­гледнато, геймингът е една от индустриите с възможно най-висока добавена стой­ност. А от друга страна е нещо, което е плод на зна­ние и талант, които са кон­центрирани тук, в умовете на хората. Без хората всич­ко останало са едни големи зали с компютри и кабели. Реално хората са и продъл­жават да бъдат причината Ubisoft да инвестира в Бъл­гария. Става дума за голяма мултинационална компания, която много цени култур­ното разнообразие. Защото представители на различни­те култури гледат на въпро­сите с много високо ниво на трудност по малко по-разли­чен начин. И този различен начин вкарва специфични нюанси в крайния резултат, което води до допълнително удовлетворение и разноо­бразие за потребителите на нашите продукти.

– Споменахте първите де­сет години, какви са плано­вете за следващите десет?

– Може би леко наивно и твърде ентусиазирано в самото начало малката гру­па хора, с които основахме компанията, си поставихме супер амбициозната цел да направим студио от светов­на величина, работещо по възможно най-големите про­дукти на нашата индустрия, поставящо на световната карта както компанията ни, така и България. Извърве­ли сме немалка част от този път, но още не сме там. Ние се мерим с най-добрите в тази индустрия на глобално ниво. Има още какво да на­учим, а и преследваме бяга­ща цел, защото индустрията не стои на едно място и е супердинамична. Една съ­временна игра е нещо много различно дори спрямо две години по-рано. Наваксваме с много добри темпове и бъ­дещето ни е да станем едно от най-добре установените и известни гейминг студия в цялата индустрия в све­товен план. В краткосрочен план продължаваме да тру­паме опит в най-модерните тенденции в нашата индус­трия.

– На такъв динамичен па­зар как една игра успява да остане актуална до излиза­нето си, при условие че се подготвя дълго време?

– Не е тривиална ситуация и няма тривиално решение. Всеки проект се бори за мяс­то под слънцето при много специфични условия – пазар­ни, технологични и т.н., така че няма една формула. Но Ubisoft като голяма между­народна компания може да си позволи да заделя финан­сови и човешки ресурси, чи­ято задача е да погледнат в бъдещето – какви са настоя­щите тенденции, какво пред­стои да излезе на пазара като софтуер и хардуер и др. Имаме екипи, чиято работа е да прототипират и експери­ментират с неща, които все още са в зародишна фаза. Така че се опитваме всеки път да отчетем всички тези фактори, за да може след две-три години, когато тази игра излезе, да е на върха на тенденциите. Не е нещо аб­солютно сигурно, но работи досега.

– Имате ли любима игра от студиото тук?

– Всички игри предизвик­ват у мен топли, емоцио­нални реакции по една или друга причина. Всяка една е била ценна за нас и сме научили нещо от нея. Но едно от нещата, което ми е най-трудно, е да играя игри, които сме правили. Изисква от мен много съзнателно и концентрирано усилие. За­щото хората виждат в тях забавление, интересни си­туации и голямо напрежение, което води до някакъв гранд финал. Аз пък виждам „ето тук имахме пробле­ми, а тук бъгове“ и т.н. Просто не мога да се отърся от всички трудности, които сме срещна­ли при направата им.

В интерес на истината предпо­читам да гледам как съпругата ми играе, а не аз, тъй като тогава имам възможност да об­ръщам внимание на всичко, което се случва на екрана.

– Какви проекти предстоят на софийското студио?

– Част от игрите, по които работим в момента, вече са официално обявени. Напри­мер The Division 2, която ще излезе на 15 март. Участ­ваме още в разработката на втората част на Beyond Good & Еvil, както и на Skull & Bones, която ще даде въз­можност по различен начин хората заедно да съпрeжи­веят морски битки. Отвъд тях не мога да влизам в мно­го подробности.

– Колко трудно беше да направите студиото тук от нулата?

– Работата ни е предиз­викателство по няколко ли­нии. Първата е, че работим по нещо с непредсказуем краен резултат. Всяка една игра е софтуер, чиято цел е да носи забавление. А то не подлежи на ясна предвари­телна дефиниция. Може на хартия една концепция да изглежда страхотно, обаче всичко става ясно едва ко­гато човек хване контролера

 

и започне да играе. Тогава се разбира дали тази идея има стойност. За да може да се оперира в тази среда на несигурност, има нужда от едно нещо – опит. Опитът позволява да се пресява достатъчно рано и точно кои от идеите си заслужават. И тъй като в България нямаше много традиции в правенето на игри, и опитни хора няма­ше. В момента ситуацията е различна, но преди 10-15 го­дини беше много трудно. И това беше огромно предиз­викателство – да намерим хора. От другата страна са чисто технологичните аспе­кти – в крайна сметка край­ният ни продукт е софтуер. Тъй наречените AAA игри, то­ест тези с най-висок бюджет, еквивалент на холивудските блокбъстъри, са изключи­телно сложни. Ще дам при­мер: през 2011 г. NASA на­прави електрическа кола с ядрен реактор и сложи в нея 11 изключително автономни и точни лаборатории. Сло­жиха я на върха на ракета и я пратиха на Марс, където ровърът „Кюриосити“ още се търкаля и си върши рабо­тата. NASA свърши всичко това с 3.5 млн. реда код. Ре­довете код са някакво много относително представяне на сложността на един софтуер. Става дума за най-голямото технологично постижение на човечеството. Енджинът на последната игра, по която работихме – Assassin‘s Creed Origins, има над 16 млн. реда код, така че може да се на­прави някаква съпоставка на нивото на сложност. Ра­ботата с такива технологии и среда имат нужда от мно­го опитни хора. В началото това беше най-голямото ни предизвикателство. Започ­нахме да работим с по-мал­ки проекти с идеята стъпка по стъпка да натрупаме ин­дивидуално и институцио­нално нужния опит, за да мо­жем да се справяме с такава предизвикателна среда, хем като технология, хем като творчески процес, както и да се сработим като екипи. Поне за момента смятам, че сме намерили разумен на­чин да се движим напред.

– Кои са най-интересните тенденции за вас в индус­трията?

– Те се движат в няколко различни траектории. Пър­вата е творческата страна и геймплеят, втората е чисто технологичната, и третата е някаква комбинация между двете. По първата игрите стават все повече среда за самоизразяване на играча, който търси начин да бъде себе си в контекста на иг­рата. Най-лесните приме­ри са онлайн игрите като Overwatch и Destiny, при които елементът на създа­ване на уникален герой има голяма стойност за играчи­те – да представиш себе си чрез виртуалния си аватар. Представете си това нещо не само просто визуално, а и всичко останало – какво правиш и допринасяш за общността в играта. За да се направи това, има нужда от огромни отворени светове и свобода. Което пък изисква нови технологии и начин на разработка на игри.

По линия на чисто техно­логичното развитие е всеиз­вестен факт, че устройства­та, които използваме сега, в един момент ще изчезнат. Това започва да се променя и тенденцията е всички тези изчисления да се случват не локално, а в облака на го­леми клъстъри от сървъри. Което пък ще позволи на игрите да са много по-впе­чатляващи отсега, световете да са по-големи, а броят на играчите да е в пъти по-го­лям. Вкъщи ще е само кон­тролерът и устройството, през което се осъществява връзката с облака и с теле­визора. Още не сме там, но това е бъдещето.

По третата линия попадат нови устройства, които пре­доставят възможности иг­рачът да преживява игрите по нов начин – виртуална и добавена реалност. Това може да доведе до ка­чествен скок на начините как играем, какво озна­чават за нас игрите, как общуваме с други играчи и т.н.

– Започнали сте в Ubisoft като 3D худож­ник. Трудно ли беше да станете мениджър?

– Да, започнах като 3D художник. Това е нещо, което винаги ми е било страст. Научих се сам в университета – първо беше хоби, после сред­ство да се издържам като студент и в един момент трябваше да избирам дали да си завърша док­тората, или да се занима­вам с това. Казах си: док­торатът ще почака, сега ми се правят игри. Така започнах и в Ubisoft.

Що се отнася до ме­ниджмънта, това беше едно от най-трудните неща за мен и ни отне близо две години – на мен и неудовлетворението ми от промяната. Защото в индустрията ме доведе желанието да правя игри с ръцете си, да виждам крайния резултат на това, което съм създал, макар и виртуално. И в продъл­жение на години ми липс­ваше до момента, в който не осъзнах, че мениджър­ската работа също е мно­го творческа. Тя изисква много сериозно ниво на импровизация и намиране на решения извън стандарт­ната кутия с инструменти. Защото индустрията ни е такава, а и спецификата на средата, в която оперира­ме в България, вкарва един допълнителен фактор на трудност в цялата ситуация. В един момент главата ми превключи и започнах да се чувствам по-добре в тази си роля.

– Сещате ли се за едно трудно решение в досегаш­ната си кариера?

– Такива неща се случват непрекъснато, но най-труд­ните ми решения досега винаги са били свързани с прекратяването на даден проект. Работили сме, вло­жили сме усилия и надежди, намерения, и в един момент трябва да дръпнем щепсела по съвсем обективни при­чини. В зависимост колко време и усилия са вложени, понякога дори е било леко сърцераздирателно за всич­ки ни.

– Ако можехте да се вър­нете, бихте ли променили нещо в кариерата си досега?

– Предполагам, че ще прозвучи много арогантно, но мисля, че не. Стигнал съм дотук след много големи криволичения – това, което съм учил, няма нищо общо с това, с което се занимавам, работил съм какво ли не през годините. Но това екс­периментиране постепенно ме е довело до мястото, къ­дето се чувствам най-поле­зен и най-добре. Тези кри­воличения са ме обогатили като човек.

– Коя е любимата ви игра?

– Без съмнение поредица­та Fallout, която продължа­вам да играя с удоволствие.

– Има ли такова нещо като баланс между лично и работно време?

– Успял съм да намеря ня­каква форма на разпределе­ние и разделение на двете. Един ден може би ще стане и баланс. Но намирам дос­татъчно време за живота си извън офиса. Имам няколко различни хобита и интереси, които ме държат ангажиран.

– Остава ли ви време за игри за удоволствие?

– Играя почти всеки ден, но има и дни, в които не ис­кам да виждам никакви ек­рани.

– Имате ли любимо бизнес четиво?

– Да ви кажа честно, не съм мениджър по образование, работата ми по-скоро беше въпрос на чисто персонална еволюция. Нещата, довели ме дотук, са от по-различни сфери – история, психология, международни отношения, изкуство и т.н. Те са офор­мили мисловния ми процес и по-скоро търся вдъхнове­ние в тях.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Интервюта

Десислава Петачка: Тази година очаквам около 200 двойки за Изгряващи Звезди, Открит турнир, Купа Благоевград и Купа България

Публикувано

на

Дами и господа! Срещаме Ви с Десислава Петачка, която е приятелка на Топ Преса. Ние сме нейни медийни партньори за този втори турнир, който е една сбъдната нейна мечта. Как се чувстваш, когато знаеш че мечтата ти се е сбъднала и ще продължи и за напред.

– Как се чувствам? Нямам думи да го опиша точно. Много доволна, много щастлива. Тази година правим турнира за втори път. Наистина се чувствам перфектно. Не знам как да го опиша, доста хора повярваха в мен. Доста хора искат да ми помогнат тази година. Усеща се това. В спонсорите вече влиза и Общината Благоевград, Office 1 Superstore, сватбена агенция „Диаманти“, сладкарница  “Йоанна”, винпром Логодаж, Ей Би Ди Ес Транс ООД, Американски Университет в България, Екоботълс, Мирея травел, вие…  От миналата година има страшно хубав положителен отклик. Тоест миналата година дойдоха около 150 двойки за целият турнир. Тази година очаквам около 200 двойки да се съберат. Правя турнира в по-голям мащаб. Миналата година беше само изгряващи звезди и купа Благоевград, а тази година е Изгряващи Звезди, Открит турнир, Купа Благоевград и Купа България.

Това ли е най-трудното, да накараш хората около теб да повярват в твоята мечта, за да почнат да помагат?

– Да. За мен до тук, на този етап, да – чисто финансово, аз всичко останало си го правя/тренировки и т.н./. Развих се като клуб. В момента сме едни от най-добрите в България. Започнах точно с три дечица. В момента имам двойки във всяка една категория и за мен това наистина е трудното. Аз мисля, че успях и се доказах не само като треньор/отдавна съм доказана като такъв/, но и основно като организатор. Защото откакто дойдох в Благоевград за пръв път се сблъсках с тази организационна дейност.

Кажи как минава един твой ден. Ние от доста време се опитваме да направим това интервю, но ти все си заета. Или си в залата или с децата. Как минава един твой ден?

– Наистина аз съм по цял ден в залата. Децата сега учат и са на две смени. С тези деца, които са втора смяна, тренирам сутрин. Като вляза в залата в 09:30 свършвам в 12:00. Съответно отивам и взимам дъщеря си от училище. Учим и пишем домашни възможно най-бързо, защото в 14:30 пак влизам в залата. Там съм до 20:30, а понякога и до 21:00 часа. За да имам тези резултати, които имам напоследък/за 3-4 години откакто стъпнах в Благоевград имам 76 златни медала, двадесет и няколко сребърни и около 13-14 бронзови/, което за мен си е много голямо постижение за тези години. Моята зала е във Военният клуб и там са ме отличили като един от най-добрите състави, въпреки че аз съм клуб по спортни танци. Даже искат догодина да представям Военният клуб в по-голям мащаб. Не знам къде точно ще се намира техният концерт, но имаме и такава молба – покана…

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

Отец Светослав Кючуков: Настроението е „радостнотъжно” а очакванията са за повече доброта и любов в отношенията на хората помежду им

Публикувано

на

Днес, седмица преди Разпети петък ви срещаме с Отец Светослав Кючуков, с който ще си поговорим за това, как се празнува Възкресение Христово – Великден – най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници.

Седмицата, (22-28 април) предхождаща Възкресение Христово се нарича Страстна или Велика и всеки ден от нея се нарича велик. За посрещането на Великден задължително се приготвят нови дрехи за всички в семейството. През тази седмица се извършва основно почистване на дома, двора и стопанските постройки, боядисват се яйца и се месят обредните хлябове, изместени напоследък от козунаците. Възкресение Христово е най-големият пролетен христиански празник. Той е подвижен, пада се от 4 април до 8 май, в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно новолуние. Неделният ден, Великден, е заключителен за целия обредно-магически цикъл от народни игри и поверия, започнал на Сирни заговезни. Великден е тържествен и представителен празник, честван три дни.

Велики понеделник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Велики вторник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Велика сряда, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Има поверие, че в навечерието на Велики четвъртък заровеното в земята имане проблясва като пламък. Магьосниците през тази нощ излюпват под мишниците си пилета-мамници, с чиято помощ крадат плодородието от чуждите ниви. За да се предпазят от магии, стопаните извършват редица предпазващи ритуали.

Велики четвъртък, Страстна седмица, Велики пости. Това е първият от седемте Велики четвъртъка, които се броят от Страстната седмица до Спасовден включително. През този ден, както и през другите Велики четвъртъци е забранена всякаква мъжка работа, а на жените е забранено да перат с бухалка и да тъкат. Ако тези забрани бъдат нарушени, има опасност от градушки и гръмотевици. Рано сутринта на Велики четвъртък жените боядисват великденските яйца. Водата, в която се приготвят растителните бои е “мълчана”, донесена от чисто момиче от три кладенци или три чешми. В старо време великденските яйца са боядисвани само в червен цвят. По-късно излизат на мода различно оцветените и рисувани яйца. Дори и днес първото боядисано яйце задължително е червено, като е запазено изискването да е снесено от черна кокошка. С него за здраве, се потъркват бузките и челцата на децата, слагат го в сито и го изнасят на двора, за да го види слънцето. Когато го приберат, го поставят до домашната икона, където престоява до следващата година или бива използвано по друг начин: за цяр или за отпъждане на градоносен облак. Много хора на Великден отговяват с него, като го разрязват на парченца, така че да има за всички, а черупките залепват над входната врата. Други пък на Гергьовден го заравят в средата на нивата, за да носи дъжд и да пази посевите от гръмотевици и градушки.

На Велики четвъртък се подновява квасът, с който ще се замесят обредните хлябове за празника; връзват се люлки, на които се люлеят моми и ергени за здраве.

Според народните вярвания на Велики четвъртък Господ „разпуска” умрелите и душите им остават на земята до Спасовден.

Велики петък, Страстна седмица, Велики пости. Или още – Разпети петък, смятан за един от 12-те лоши петъци срещу големите календарни празници, тачени за предпазване от болести, градушка и смърт.

Това са дни на строг пост и полово табу, защото се вярва, че дете, заченато на Велики петък или в един от 12-те лоши петъци през годината, ще се роди с недъг или белег. През тези дни е забранено на жените да работят с вълна – да предат, плетат, тъкат или шият, да си мият косите, а на мъжете – да се бръснат. От църква се донасят осветени, “Господюви” китки за лек.

През целия ден в знак на траур хората говорят тихо и се държат внимателно едни към други. Никой нетрябва да вика, да пее или да се отдава на каквото и да е веселие. Разпети петък е ден на траур и строг пост.

Как минава един ден на Отец Светослав?

– Различно. В най-общи черти дневния ми режим е идентичен с този на по-вечето хора. Сутрин водя децата на училище. След това на работа, след обед вземам децата, прибираме се в къщи, вечеряме подготвяме се за следващия ден, както виждате нищо различно. Хубавото е, че ежедневно се срещам с най-различни хора и по различни поводи – и радостни и тъжни. От всеки може да научиш нещо и на всеки може да дадеш нещо – доброта, надежда, радост…

Методи Байрактарски зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса и отец Светослав Кючуков

Наближава Великден или Възкресение Христово най-големият, най-светлият празник за православните християни. Какво е чувството и очакванията?

– Подготовката за Възкресение започва още месец преди Великия пост. Има четири подготвителни недели, в които освен режима на хранене чисто психически православните християни се готвят за самия пост.

Първата е Неделята на митаря и фарисея. Евангелския текст, четен на литургията ни описва разказа на Христос за двама юдеи, които влезли в храма да се помолят. Митарят, когото юдеите считали за по-черен и от дявола си отишъл вкъщи оправдан от Бог, защото бил смирен.

Втората е Неделята на Блудния син. По-малкият син в едно семейство поискал от баща си полагащият му се дял от наследството и заминал за чужда страна, където го пропилял. За да не умре от глад започнал работа – пасял свине при невероятно тежки условия – стигал дори до там, че ял от храната на прасетата за да преживява някак си, но се осъзнал, разкаял се за предишния си грешен живот и се върнал при баща си, който го посрещнал с радост и любов. Месопустната неделя ни предлага темата за Страшния съд – припомня ни Страшния съд, на който ще дадем отговор за делата си. Това е последният ден преди поста, в който се позволява да се яде месо ( Месни заговезни). Мотото на Сиропустната неделя е прошката – цялата седмица се нарича седмица на прошката – да дадем и получим прошка. Великия пост ни призовава да придобием и запазим за колкото е възможно по-дълго време покаянието у нас. Покаянието не е еднократен процес, а начин на живот – желанието да се покаеш за греховете си и да поправиш живота си. Да придобиеш в себе си стремеж към съвършенство. В делничните дни на целия Велик пост богослуженията и обстановката в храма са тъжни, покайни. В събота и неделя – радостни и светли, защото предвкусваме от радостта на Възкресението. Великия пост приключва с две радостни събития – възкресение на Лазар и Цветница – вход Господен в Йерусалим. Идва Страстната седмица – седмицата на страданията. В богослужението се възпоменават последните събитията от земния живот на Господа – предаването, Тайната вечеря, арестуването, осъждането, разпъването и смъртта на Христа. Възкресението ни примирява с Бога и осиновява. Раят вече е отключен за праведниците и е цел за нас. Така, че в контекста на всичко това настроението е „радостнотъжно” а очакванията са за повече доброта и любов в отношенията на хората помежду им…

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

ПОПУЛЯРНИ