Свържете се с нас

Култура

Православната църква отбелязва паметта на свети мъченик Никифор Антиохийски, а имен ден празнуват всички с неговото име

Публикувано

на

Никифор идва от гръцки – Nikeforos, и значи „победоносец“.

Житие на св. мъченик Никифор

В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с тясно приятелство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствувал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си злоба против ближния. Той не искал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния свой приятел.

Това било около половината на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя Той безстрашно изповядал пред него вярата си.

– Нашита царе Валериан и Галиен – казал управителят –заповядват: всички, които се наричат християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна смърт.

– Аз съм християнин – отговорил Саприкий. – Покланям се само на истинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които само са създания на човешки ръце.

Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: „Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!“ Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.

Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му казал: „Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!“ Но Саприкий с гняв се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: „Мъчениче Христов! – повтарял той – прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш мъченически венец от Христа, понеже не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди смъртта си!“

Саприкий не искал дори да отговори на Никифора. Толкова силна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може един човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: „Тоя човек отива на смърт. Той вече не може да ти вреди. Защо трябва толкова настоятелно да го молиш за прошка?

– Вие не знаете, какво желая аз от изповедника Христов, – от говорил Никифор. – Но Бог знае това.

Когато дошли на определеното място, Никифор трети път казал на Саприкий: „Моля те, мъчениче Христов, прости ми, ако аз, като човек, съм съграшил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз искам от тебе прощение“.

Но и тук Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го наказал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, отнел от него благодатната сила, която го укрепявала сред мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило веднага с малодушен страх от смъртта. Когато дошло времето да наведе глава под меча, той веднага се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва“.

Тия думи ужасили Никифор. „Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!“ Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: „Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!“ Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

коментара

Култура

Музеен урок по родолюбие, проведоха вчера в Гоце Делчев

Публикувано

на

Вчера, в късния следобед, Общински исторически музей в Гоце Делчев организира провеждането на музеен урок по родолюбие, посветен на 146-та годишнина от гибелта на Васил Левски. В събитието се включиха ученици от основни и средни училища в града, както и ученически клубове по история. Участниците в урока представиха живота и делото на Апостола и дискутираха на тема „Заветите на Левски и наследството, което ни е оставил“.

Целта на този нестандартен за учениците урок бе, да изразят собствените си изводи за това, как разбират заветите на Левски и как ние, съвременните българи трябва да ги тълкуваме. Темата на урока бе подбрана така, че да провокира у учениците познания извън учебния материал по история.

„Левски е познат на всички нас. Апостола е най-съвършения синтез на мисъл и воля, на живот и дело. За това у него няма колебание, няма раздвоение“, каза Златка Симеонова, служител в общинския исторически музей в Гоце Делчев, организатор на събитието.

коментара

Продължете с четенето

Култура

Лъвовете от Трето ОУ скачаха геройски в деня на отбелязване на 146 години от обесването на великия Васил Иванов Кунчев

Публикувано

на

Ученици и учители от Трето ОУ отбелязаха 146 години от героичната гибел на Апостола на свободата със състезание „Лъвски скок“ и кратка литературна програма.

Ученици от V клас рецитираха стихотворения, а малките певци от „Вокална група“, под ръководството на своя ръководител г-жа Узунова, изпяха красиви български песни, посветени на Васил Левски.

След емоционалната програма се проведе и състезанието „Лъвски скок“, което е традиционен за Трето ОУ „Братя Миладинови“ и се провежда вече три десетилетия.

Кът със снимки, портрет и мисли на идеолога на българската национална революция, разказаха за живота и дейността на Васил Иванов Кунчев, а 6-метровият български трибагреник засили още повече патриотичното чувство на всички присъстващи.

По четирима представители от всички класове (две момчета и две момичета от I – VII клас), скочили най-много в предварителните серии, премериха сили и постигнаха завидни резултати.

След оспорвана надпревара, с бурната подкрепа от всички ученици, бяха отличени най-добрите участници в състезанието. Те бяха наградени с медали от г-н Каракиев – начален учител.

На мероприятието присъстваха и много родители, и гости на иновативното Трето ОУ.

Организатори бяха: Комисията по ритуализация и Спортна комисия към Трето ОУ.

Списък на медалистите:

КЛАСИРАНЕ – МОМЧЕТА

I – IV КЛАС

I място – Георги Главчев – IV а (2,00 м)

II място – Ерик Колджиев – IV а

III място – Юлиан Стефанов – IV б

V – VII КЛАС

I място – Иван Занев – VII а (2,40 м)

II място – Рикардо Сепетчиев – VII а

III място – Георги Шагов – VI б

КЛАСИРАНЕ – МОМИЧЕТА

I – IV КЛАС

I място – Мария Дюлгерова – IV б (1,88 м)

II място – Ели Халачева – IV а

III място – Марина Зайкова – IV б

V – VII КЛАС

I място – Магдалена Петелова – VII а (2,15 м)

II място – Снежана Костадинова – VII б

III място – Лилия Малакова – VII б

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

ПОПУЛЯРНИ