Свържете се с нас

Таблоид

В град Гоце Делчев има род на бивша мадам и проститутка!

Публикувано

на

В края на 30-те години на ХХ век публичните домове са закрити, а жриците на любовта – принудени да работят по частни квартири, които са собственост най-често на вдовици и самотни възрастни дами със съмнителна репутация. Ето няколко примера:
През май 1938 г. в залите на Софийския областен съд се гледа едно твърде интересно дело срещу дърта сводница от квартал „Коньовица“. Старата госпожа се казва Ирина Попова. Тя е доста пълничка и на преклонна възраст.

Притежава малка едноетажна къщичка с три стаи, които любезно предоставя на млади момичета и техните кавалери. Това продължава през цялата 1936 г. В началото на следващата година срещу бабката са подадени сигнали за извършващите се в нейната къща „безсрамия“. На 26 февруари късно вечерта полицаи правят внезапна проверка и се натъкват на

ГРУПОВ СЕКС

между три момичета и двама младежи. Оргията е прекратена, а старата госпожа – арестувана.
Пред съда Ирина Попова отрича категорично да се е занимавала със сводничество. Формулировката, с която се опитва да се измъкне, е, че предоставяла стаи под наем на жени, но не се интересувала от личния им живот. Подобно обяснение в днешно време звучи повече от нормално, но преди седемдесет години не е било уважено от правораздавателните органи. Тогавашните

НЕПИСАНИ НОРМИ

изискват всеки гражданин да бди и да докладва за всяко нарушение на обществения морал. Клиенти на квартирата и съседи, привлечени като свидетели, потвърждават, че помещенията са ползвани за удоволствия, а младите дами топят госпожа Попова за това, че прибирала половината от хонорарите им. Поради преклонната възраст на жената съдът проявява снизхождение, като я осъжда само на 6 месеца затвор.

Година по-късно, в началото на май 1939 г., Софийският областен съд произнася поредната присъда срещу покровителка на любовта. Подсъдимата е Донка Иванова. През 1933 г. тя остава вдовица. Преди това е била домакиня, а съпругът Донка Иванова бързо осъзнава, че апартаментът не е само място за живеене, а може да бъде и стабилен източник на доходи. След кратко проучване на пазара на любовта тя започва да организира интимни срещи в жилището си. Това продължава пет години, докато в един прекрасен ден възмутени съседи подават донос в полицията.

Същата вечер ченгетата организират внезапна проверка и набарват в апартамента на вдовицата лицата Тодор Влайчев и Грация Аврам Мариус да извършват „неблагоприлични действия“. В участъка двамата си признават за грехопадението. Последната дори разкрива причините, които са я подтикнали да продава тялото си. Тя била вдовица с четири деца и нямало друг

НАЧИН ДА ГИ ИЗХРАНВА

Половината от хонорара отивал в джоба на хазяйката. Събраните доказателства са достатъчни за възбуждане на наказателно дело. Трето наказателно отделение на Софийския областен съд признава подсъдимата Донка Иванова за виновна и я осъжда на 2 г. затвор и 20 000 лева глоба на основание член 25 от Закона за борба с венерическите болести.

Описаните случаи се отнасят за по-ниските етажи на социалната йерархия, но сред сводничките има и такива, които са се измъкнали от калта и работят само с едри риби. За тях сводничеството не е начин за оцеляване, а сериозен бизнес. Те притежават луксозни жилища в идеалния център, където предлагат само „висококачествена стока“.

Такава е госпожа Цачева. Тя е родена в Пловдив, но притежава голям апартамент в центъра на София. Облича се елегантно по последна мода. Носи скъпи кожи от редки животни и златни накити. Ползва маркови парфюми. Движи се само с луксозни автомобили. Столичният хайлайф я познава добре. Костюмирани господа разчитат на Цачева да им осигури дискретно стойностна женска плът. Елитни дами пък очакват от нея да им намери расови жребци.
В началото на 1940 г. при проверка в дома на Цачева

ПОЛИЦИЯТА ЗАЛАВЯ 7 ЖЕНИ И 5-ИМА МЪЖЕ

Сред тях има депутати, банкери, актриси и други видни личности. 36-годишната собственичка на апартамента е арестувана и интернирана в Неврокоп. Впоследствие се жени в града и прави свое семейство с фамилията на мъжа си, но от уважение към днешните й наследници няма да назовем фамилията.

През май същата година е доведена отново в София и е изправена пред съда да отговаря по обвинение в сводничество.

В съдебната зала сводницата Цачева отрича предварителните си показания, с които признава извършеното нарушение. С граничещо с наглост хладнокръвие тя разправя, че често канела на гости жени, но без мъже. Свидетелите обаче дънят елегантната мадам. Някои се съгласяват да си признаят всичко пред съда срещу обещанието да не се вдига много шум, за да нe им накърнява репутацията.

Намират се и други доказателства. Оказва се, че госпожа Цачева набирала клиенти, като пускала обяви във вестниците, че дава стая под наем за сам господин. По този начин си осигурявала платежоспособни посетители. В крайна сметка съдът е безкомпромисен. Сводницата получава три години затвор, което е рекордна присъда за подобен род престъпления.
Въпреки твърдите мерки, които властите вземат, частните квартири за платена любов в страната непрекъснато никнат като гъби след дъжд. Тогавашните вестници почти ежедневно публикуват съобщения за подобни гнезда на разврата, в които добре охранени госпожи

ПЪЛНЯТ ГУШИ

на гърба на млади момичета, принудени от мизерия да продават телата си.
Световната практика показва, че явлението не може да се изкорени с административно-полицейски средства. Колкото и неприемлива да е за обществото, проституцията винаги ще съществува, защото запълва една вечна пазарна ниша. Затова в интерес на всички е тя да се развива на светло и при ясни правила, а не да се забранява и по този начин да се превръща в неконтролируемо криминално явление.

коментара

Таблоид

КИТАЙЦИ ПИЯТ ПИРИНСКО?

Публикувано

на

Датската пивоварна Carlsberg отчете по-високи от очакванията приходи от продажби през четвъртото тримесечие на 2018 г., съоб­щава Reuters. Макар орга­ничният растеж да е по-слаб в сравнение с предходната година, резултатите бяха за­силени от доброто предста­вяне на компанията в Китай.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Carlsberg, третата по го­лемина в света пивоварна след Anheuser Busch InBev и Heineken, заяви, че очаква оперативната й печалба да нарасне с 5-6% през 2019 г., доста под миналогодиш­ните 11%. „Постигнахме до­бри резултати през 2018 г.“, заяви главният изпълните­лен директор Сеес’т Харт, позовавайки се на растежа на приходите от продажби, по-големите маржове на печалба и на­маления дълг. Ръстът на про­дажбите на безалкохол­ните и крафт бирите също подпомогнаха растежа през 2018 г.

Компанията, която е собственик на пивоварните в Шумен и Благоевград, за­яви, че ценовият микс, кой­то показва дали е продала повече от скъпите си бири, е положителен на повечето пазари, най-вече в Китай, къ­дето пласира повече своите премиум марки бира, вклю­чително „Пиринско пиво“. Китайският пазар е воден от международни премиум марки бира, които се прода­ват на два до три пъти по-ви­сока цена от масовите брандове. Харт комен­тира още, че не вижда признаци на забавяне на покупател­ната способ­ност на по­требителите в Китай.

През чет­въртото тримесечие приходите от продажби на компания­та са дости­гнали 13.59 млрд. датски крони (2.13 млрд. дола­ра), което е малко над прогнозата на анализа­торите от 13.51 млрд. крони. Компанията заяви, че ще започне 12-месечна програ­ма за обратно изкупуване на акции за 4.5 млрд. кро­ни. Бордът на Carlsberg ще предложи дивидент от 18 крони на акция, което е малко под очакваните 18.30 крони на акция.

ОЧАКВАНИЯТA

Датският пивовар пре­мина през програма за съ­кращаване на разходите, откакто настоящият главен изпълнителен директор пое управлението през 2015 г., чиято цел е да подпомогне възстановяването на клю­човия руски пазар. Компа­нията притежава марката Baltika, която е лидер на па­зара в Русия с дял от около 38%. Освен това продажби­те й осигуряват около една трета от печалбата на дат­ския производител. Покрай финансовата криза от 2008 г. насам датският пивовар намали персонала си в Ру­сия с една трета. Въпреки това компанията инвестира 12 млрд. долара от 2008 г., като в сумата е включено и придобиването на Baltika.

Докато руският пазар на бира нарасна миналата го­дина за първи път от 2007 г. насам, движещ се от топлото време и от Световното пър­венство по футбол, Carslberg заяви, че е загубил пазарен дял в страната през послед­ното тримесечие, тъй като е увеличил цените.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Председателят на Регионалната фармацевтична колегия – Благоевград д-р К. Качулев: Не сме против верификацията на медикаментите, а срещу начина, по който се въвежда тя, и усложняването на работата, което я съпътства!

Публикувано

на

„Безплатните лекарства за хипертония ще доведат до фалит на малките аптеки“; „Новата наредба за нама­ляване на надценките ще доведе до фалит на аптеки“; „Изискванията на здравна­та каса ще доведат до фа­лит на квартални аптеки“; „Фармацевтите ще носят сигнални жълти жилетки върху белите престилки, за да привлекат вниманието на обществеността, че сис­темата убива българските аптеки, потиска оказването на фармацевтични грижи за пациентите и води малките и средните предприятия в аптечния бранш към фали­ти!“.

Фалитът е плашилото, кое­то магистър-фармацевтите размахват всяка година, ко­гато държавата понечи да въведе някакъв тип отчет­ност в обектите им, като на­пример компютри за работа със здравната каса или ка­сов апарат. Прогнозите, раз­бира се, са комични, защото броят на аптеките в Бълга­рия продължава да бъде около 4000 през последните 15 години, а при средни обо­роти на един обект от 50 хил. лв. месечно по данни на све­товната анализаторска ком­пания IQVIA някак е трудно да се приеме, че някой е за­плашен от фалит.

ЗА КАКВО СА ПРОТЕСТИТЕ

Последният протест от вторник например беше обявен от една от профе­сионалните организации в бранша – Национална аптеч­на камара, в която члену­ват 128 аптеки по данни на председателя й Антон Вълев (общо в страната аптеките са около 3600). Във втор­ник в част от тези 128 апте­ки фармацевтите облякоха жълти жилетки в знак на протест срещу въвеждането на софтуер за верификация на медикаментите, който задължително трябва да притежава всяка аптека, за да следи фалшивите лекар­ства, от 9 февруари нататък. Системата започва работа в целия ЕС едновременно, съществуването й е основа­но на директива от 2011 г. и регламент от 2016 г., а един четец струва 200 лв. – сума, която едва ли би затруднила какъвто и да е бизнес.

Обличането на жълти жи­летки има и още няколко причини. През тази година аптеките трябва да изпъл­нят още три законови задъл­жения – да въведат касови апарати за отчитане в ре­ално време пред Национал­ната агенция по приходите, както и всички останали фирми, през следващия ме­сец да въведат софтуер, под­готвен от държавата, с кой­то всяка вечер да изпращат един файл до Изпълнителна­та агенция по лекарствата, за да се следи за дефицит на медикаменти, и в края на го­дината да въведат софтуер за електронна рецепта, кой­то отново ще бъде подгот­вен от държавата. Протес­тиращите обаче настояват, че държавата следва да им покрие разходите по дигита­лизацията, била тя наложе­на от ЕС или от българското законодателство.

В ЕС няма нито една дър­жава, която да е платила за въвеждането на четци за ве­рифициране на лекарства. Напротив, в част от държа­вите аптеките плащат, за да участват в системата за сле­дене на медикаменти. Част от българските аптеки обаче биха искали държавата да им плати четците, а освен това да им купи компютри, както това стана по проект на Световната банка с лич­ните лекари през 2000 г., и софтуер за следене на скла­довите наличности, който струва 500 – 700 лв. Според тези фармацевти поне 500 аптеки в България нямат компютри, понякога нямат ток и държавата, както и съ­словната им организация, трябва да се погрижи за тях. На практика покупката на нов компю­тър, софтуер и четец би струвало на една аптека 1700 – 2000 лв.

БИТКА В СЪ­СЛОВИЕТО

На този фон тече и още една битка в съсловието – за това кой да оглави съсловната орга­низация на фармацевтите Българския фармацевтичен съюз (БФС), защото втори­ят мандат на председателя й проф. Илко Гетов изтича през ок­томври. Пара­лелно тече спорът доколко ръковод­ството в момен­та за­щитава търгов­ските ин­тереси на чле­новете си. От­делно от това остава впечатлението, че част от аптеките просто не искат въвеждането на ред и про­следяване на лекарствата, защото това ще преустано­ви нелегалната търговия и износ на медикаменти. „Ди­гитализацията е един вид стрес тест на системата, за­щото с нея всички некоре­ктни и нелояни практики в лекарствоснабдяването ще бъдат елиминирани“, комен­тира председателят на БФС проф. Илко Гетов.

Управата на БФС пък е принципно съгласна с въве­дените законови промени за проследяването на лекар­ствата. Всеки фармацевт е длъжен да членува в БФС, за да може да упражнява про­фесията, а здравната каса проверява дали аптекари­те са си платили членския внос. Освен фармацевтите в аптеките и болниците в съюза участват и работе­щите в институциите и във фармацевтичните компа­нии. Овладяването на БФС е принципно важно, защото съсловието се самоконтро­лира през нея, а предста­вители на БФС участват в комисиите, които дават ли­цензи на аптеки и разреша­ват за употреба лекарства. В съсловната организация към момента членуват 6502 магистър-фармацевти, зато­ва протестът изглежда сим­воличен.

Министърът на здравео­пазването Кирил Ананиев съобщи във вторник, че от 3600-те аптеки, които рабо­тят в България, 2400 пред­лагат лекарства, платени от здравната каса, което предполага минимално­то ниво на дигитализация. „Не мога да си представя, че останалите 1200 аптеки, които не работят с НЗОК, за което се изисква компютър, нямат касов апарат или ра­ботят без интернет и ком­пютър, тъй като една аптека трябва най-малкото да има софтуер, за да управлява складовото си стопанство“, каза Ананиев. Минималният асортимент продукти в една аптека е между 3000 и 5000, което в днешно време трудно би се упра­влявало с тефтер в ръка.

Ананиев е кате­горичен, че про­мените няма да доведат до фа­лит на аптеки, и припомни, че ве­домството му е обещало плавен преход – в рам­ките на половин година аптеките няма да бъдат глобявани, а ос­вен това здрав­ната каса ще продължи да плаща 2 лв. на обработена рецепта.

25% Е ПАЗАРНИЯТ ДЯЛ НА МАЛ­КИТЕ АПТЕКИ В БЪЛГАРИЯ

Не всички от аптеките, ра­ботещи със здравната каса, поддържат пълната гама от 1500 лекарства. Повечето аптеки не продават скъпо­струващи лекарства, а само такива, от които могат да пе­челят.

„По данни на IQVIA инди­видуалните аптеки, собстве­ност на магистър-фарма­цевти в България, са около 45% от всичките реално ра­ботещи аптеки, които са при­близително 3200, като тен­денцията е към намаление. Преди 5 години този пока­зател е бил 55%. Пазарният дял на тези аптеки е около 25% за 2018 г. и също нама­лява през годините, макар и по-бавно“, коментира мени­джър на IQVIA за България. По думите му всички оста­нали аптеки се намират във верига от два и повече обек­та и през тях минават 75% от продажбите на лекарства.

Той отбелязва още, че средните обороти на малки­те аптеки са под 50 хил. лв. месечно при средна над­ценка под 15%, но не може да каже колко от аптеките, неработещи с НЗОК, нямат компютър и софтуер.

МАЛКА ПРЕДИЗБОРНА КАМПА­НИЯ

Инициативният комитет на магистър-фармацевтите, които смятат, че държавата трябва да плати компютри­те, софтуера на аптеките, четците за верифициране на лекарствата и да увеличи таксата, която фармацевти­те получават за обработка на рецептата, се оглавява от Аделина Любенова, член на борда на един от четирите търговеца на едро с медика­менти с около 20% пазарен дял – това е българската компания „Стинг“ с прихо­ди 531 млн. лв. през 2017 г. Любенова е фармацевт, дългогодишен активен член на ръководството на БФС, а дистрибуторът е основен кредитор и снабдител на малките аптеки, собственост на фармацевти. По време на последните избори за пред­седател на фармацевтичния съюз Любенова беше канди­дат, но изгуби от проф. Илко Гетов, като събра 144 срещу 318 гласа. След неуспешно обжалване на избора в съда тя се опита да организира извънреден конгрес на съ­юза, но отново не успя. Тъй като официалните органи на фармацевтичния съюз под­крепят верификацията на лекарствата и са в постоян­ни преговори със здравната каса и здравното министер­ство, малцинството фарма­цевти против организираха конференция на 15 януари. Повечето от официалните лица обаче разбраха за нея постфактум и не присъст­ваха. На събитието иници­ативният комитет е заявил желанието си държавата да подкрепи финансово ап­теките при въвеждането на новите дигитални системи и освен това да отложи въ­веждането им с две години.

Лидерът на протестиращи­те фармацевти Антон Вълев, облечен в жълта жилетка, присъства на пресконфе­ренцията на здравния ми­нистър, след която двамата се уговориха за среща с мал­ките аптеки.

„Много колеги биха иска­ли да се кандидатирам за председател на БФС, но аз не бих искал, докато не видя съсловието единно. Работа може да се върши и без да заемаш постове“, казва Въ­лев. Според него няма нищо лошо в предизборните кам­пании, ако се постигне нещо полезно за съсловието, но БФС не е толкова жива ор­ганизация, която да има си­лата за мощни предизборни кампании.

Третото лице на протеста, автор на дълго писмо, раз­пратено до институциите, е председателят на Регио­налната фармацевтична ко­легия (РФК) в Благоевград Константин Качулев, който е подписал писмото и като член на управителните съве­ти на две неправителствени сдружения – „Експерти за просперитет на гражданско­то общество“ и „Българско международно движение“. Първото сдружение е екс­пертно и дава становища по нормативни актове, уточни Качулев. Сайтът на второто съобщава, че то се състои от „доброволни групи от съ­мишленици“, всеки от които може да участва в повече от едно ми­нистерство в сянка и за „граждански проект, който ще ог­лави новата българ­ска държава“. Качу­лев коментира, че в РФК – Благоевград, членуват 207 души, но не ги е събирал за подкрепа за пис­мата си, а е получил подкрепата на упра­вителния съвет от седем души.

По времето на здравния минис­тър проф. Николай Петров през 2017 г. група депутати от управляващата коалиция предложиха кандидатурата на Качулев за заместник-ди­ректор на лекарствената агенция. По това време при­оритет на част от народни­те представители беше да оказват натиск върху ин­ституцията да регистрира лекарство за рак, диабет и други болести, изобретено от приближен на Волен Си­деров.

Качулев коментира, че кан­дидатурата му е била „при­ета от депутати и предложе­на на тогавашния министър проф. Николай Петров, но заместник-министърът не ме одобри“. Пак вчера той заяви, че е партньор с Адели­на Любенова и че в момента компанията, в която работи, се занимава и с продажба на четци за верификацията. Той бил уредил колегите му от Благоевград да ги полу­чат на доставна цена, като освен това е помогнал да получат безплатно и аптечен софтуер, за който да плащат само 51 лв. такса месечно.

„Да бъда председател на БФС е отговорност, която в момента не искам да си причинявам, но ако нещата тръгнат натам, ще си поема кръста, след като има един куп хора, които ми се дове­ряват“, коментира Качулев. Той допълва, че те не са про­тив верификацията, а срещу начина, по който се въвеж­да, и усложняването на ра­ботата, което я съпътства.

В инициативния комитет участва и председателят на Асоциацията на собствени­ците на аптеки Николай Кос­тов, в която участват вери­гите аптеки. На пръв поглед обединението на вериги с малките аптеки е странно, още повече че дори етикети­те на стоките в аптеките на Костов от веригата „Ремеди­ум“ от години са дигитални.

Костов обаче смята, че по традиция ръководството на БФС не защитава добре ин­тересите на съсловието по отношение на верификация­та. „Получава се така, че ид­ват производителите и каз­ват, че половин час на ден трябва всяка една аптека да работи безплатно за тях за­ради верификацията. Отдел­но от това идва НАП и казва, че още половин час трябва да се работи за тях. Здрав­ната каса започна да казва, че трябва да работим без­платно и за тях. Предстои да дойде и ИАЛ, които да кажат, че всяка вечер искат да работим за тях половин час и да изпращаме данни за складовите наличности. Въпросът е кога работим за себе си“, коментира той.

КАКВО НЯМА ДА СЕ СЛУЧВА, АКО ИМА ВЕРИФИКАЦИЯ?

През октомври миналата година един от членовете на благоевградската фармаце­втична колегия – Светлана Тюлекова, сестра на дълго­годишния председател на колегията, беше арестувана като част от група, която не е прилагала лекарства на онкоболни, а ги е изнасяла нелегално от болничната аптека. Ако тогава имаше възможност да се просле­дява пътят на лекарството, пациентите на тези клиники нямаше да бъдат измамени. Константин Качулев се съ­гласява с това и отбелязва, че Тюлекова е била редовен член на колегията, но „РФК няма възможност да следи работата на фармацевтите. Ако получи присъда, ще раз­гледаме случая в етичната ни комисия“, допълва той.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

ПОПУЛЯРНИ