Александрина Пандурска: Плетенето е живо,изисква любов, време… и добър учител!

Есента е сезонът на цве­товете, уюта и нуждата от допълнителна топлинка. Сезонът, в който искаме да си направим топло мляко с канела и да се гушнем в мекотата на плетивата.

Александрина Пандурска ни доказва, че плетенето не е само сезонно, че не ни топли само физически и че не принадлежи на минало­то, а е все още живо, и го пренася във времето.

Тя е на 28 години от Бла­гоевград. Като дете мечтае да стане журналист и ня­кой ден да основе приют за кучета.

Завършва „Връзки с обществеността“ в Со­фийския университет „Св. Климент Охридски“, а в момента е студентка в специалност „Приложна лингвистика с немски и английски език“ в Югозапа­ден университет „Неофит Рилски“.

Преди повече от десет години открива страстта си към плетенето, на което я е научила прабаба й Свет­ла. Преди година създава Brands from Hands – свое кътче от пъстрота, уют и топлина, които да допъл­нят мястото, на което се чувствате у дома и в хар­мония със себе си.

– Кой беше моментът, в който си каза, че да плетеш, е това, което искаш да пра­виш?

– В продължение на годи­ни идеята да се занимавам с плетенето по-сериозно „зрееше“ в съзнанието ми, но преди година и половина все повече започнах да се замислям дали тогавашната ми работа ме удовлетворя­ва, дали пре­карвам 8 часа 5 дни в седми­цата на пра­вилното място за мен. Плете­нето наклони везните в своя полза, и сега съм щастлива от избора си!

– Разкажи ни за модели­те, които тво­риш – какво плетеш, как ги развиваш?

– От година и половина насам най-интересни са ми дамските чанти и бебешките одеялца, чантите са в търсе­не на женствеността, стила и комфорта в ежедневието, а одеялцата – за да се до­косна до света на най-не­винните и чисти същества, които осмислят живота и го правят искрен. Развивам ги с вдъхновение от света около мен – приятелите ми, персоналните поръчки, при­родата.

– Как се промени идейно концепцията ти – от създа­ването й до момента?

– Занимавам се с Brands from Hands усилено едва от година, така че концепция­та засега върви в началния си вид – искам всичките ми творения да са уникални, да са колкото се може по-пер­сонализирани, и да експериментирам с цветове, материа­ли и форми.

– Какви цели си беше поставила в началото, какви цели имаш сега?

– В началото ис­ках да творя и да създавам краси­ви неща за хора­та, сега имам още две цели за по-да­лечното бъдеще. Първата е да имам собствено място, ателие, в което да посрещам всеки, който иска нещо да бъде създадено специално за него, а втората – да създам школа по плете­не.

– Откриваш ли нови плет­ки? Лесно ли се учат? Лесно ли се комбинират с други? Какви игли използваш?

– Най-интересно ми е да

плета на една кука, защото там се получават по-фините детайли, и може да се екс­периментира повече. Посто­янно откривам нови плетки, като ги научавам и си ги за­пазвам някъде до момента, в който мога да ги включа в някой проект.

– Какво вплиташ в нишки­те прежда от себе си – като мисли и чувства? Какво от теб искаш да достига до хо­рата?

– Докато плета нещо, си представям човека, който ще го носи. Представям си сватбата, на която чантата ще допълва тоалета, детска­та стая, в която одеялцето ще внесе цвят и уют, книга­та, между чиито редове ще се крие книгоразделителят.

– Получаваш ли допитва­ния за модели, които никога не си мислила, че ще създа­деш? Приемаш ли предизви­кателствата?

– Да, вече имам няколко проекта за неща, които нико­га не съм изработвала. При­емам предизвикателства, но си давам време идеята да се развие в съзнанието ми, пре­ди да поема ангажимента да я изпълня. Аз съм префек­ционист до известна степен и искам всичко, което правя, да е своята най-добра вер­сия.

– Кои са цветовете, които най-много обичаш да впли­таш? Какви са асоциациите те към всеки един от тях?

– Много харесвам бордо, синьо в различни нюанси, земни цветове. Свързвам ги с природата и усещането за сила.

– Често участ­ваш в благотвори­телни компании и проекти? Какво е доброволчеството за теб? Кой беше първият проект, в който участва?

– Когато участ­вам в добровол­чески проекти, се чувствам полезна, харесва ми да да­рявам от времето и енергията си за други живи съще­ства. Не си спомням точно кой е първият проект, но със сигурност го намерих в сайта TimeHeroes, където се публикуват различни иници­ативи, препоръчвам хората да го следят, защото има най-разнообразни кампа­нии и всеки може да помог­не спрямо своето свободно време, умения и средства.

– Разкажи ни за кампани­ите, които ти предстоят?

– В момента работя по две инициативи. Първата е като координатор за Благоевград на Благотворителна кам­пания „Изплети топлина“. През октомври и ноември ще плетем шалове, шапки, чорапи и ръкавици за мъже, жени, деца и възрастни хора без дом. Повече за проекта можете да видите на сайта на „Изплети топлина“ и във Facebook страницата му.

Вторият ми проект е свър­зан с участие в събитието Sofia Green Fashion Days през ноември. Един ден се вдъхнових да рециклирам найлонови торбички, и да ги претворявам от грозен и вреден за планетата боклук в нещо красиво /дамски чанти/, което да накара хо­рата да се замислят и да на­малят, а в бъдеще и да спрат употребата на еднократни торбички. В проекта ще ре­циклирам и чанти, събрани по време на дарителска кам­пания на Софийска община. Средствата от продажбата на чантите ще се дарят за благотворителност.

– Даваш ли уроци по пле­тене? И бързоусвояващ уче­ник ли е съвременият чо­век?

– Досега съм организира­ла четири работилници по плетене, и бях приятно изне­надана, че хората са привле­чени от това хоби, и се кон­центрират лесно за час-два в иглите и преждата. Някои от участниците ми разказва­ха, че са се учили да плетат като малки, но след това са позабравили, или пък им е липсвало търпение да над­граждат уменията си. Плете­нето изисква любов, време и

добър учител!

– Каква е най-пред­разпола­гащата творческа среда за теб – имаш ли си люби­ми часове за плете­не, люби­мо място, любима музика за слушане?

– Въпре­ки че обо­жавам да слушам музика, най-при­ятно ми е да плета в пълна тишина. За мяс­то пред­почитам най-вече откритите простран­ства като поляните на село, а през зи­мата и в градски условия – вечер на дивана в хола с чаша чай подръка.

– Колко време ти е необ­ходимо за създаването на един модел?

– Между 8 и 20 часа.

– Коя е най-топлата ре­акция, която си получавала заради твоя създадена то­плина?

– Оценявам всяка сним­ка с мое творение, всеки коментар и пожелание, кое­то получавам от притежа­телите на моите творения. Най-приятно ми е, когато се сре­щам очи в очи с хората и усещам емоцията и ра­достта им!

– Опиши с няколко думи – какво е пле­тенето, какво е мястото му в днешното еже­дневие, какъв транслатор на послания е от миналото към днес?

– Макар и да се счита за по­забравена дей­ност, която само някои от бабите ни практикуват все още, плете­нето все още е живо, и аз са­мата го доказ­вам и пренасям във времето. С много желание откликвам на всеки млад и не толкова човек, който иска да научи или да си припомни това умение. Наско­ро се запознах с една млада дама, видяла страницата ми във Фейсбук, която искаше да сподели, че и тя се е запа­лила по плетенето, и да об­меним опит и съвети. Беше много приятна среща!

А за посланията – една вечер, докато гледах видео урок по плетене на чужд език, осъзнах, че плетенето е универсален език, можеш да го научиш и от китаец, защото в него са най-важни движенията на ръцете и же­ланията на сърцето!

– Разкажи ни за другите си хобита, интереси и страс­ти?

– Наравно с плетенето лю­бимо занимание ми е чете­нето. Както се шегувам, ако има кой да ми държи книга­та и да прелиства страници­те, ще е пълно щастие! Оби­чам разходките в природата и с кучето ми голдън ретри­вър Санди.

Друга моя страст е пътува­нето както в България, така и в чужбина. Последното ин­тересно и вълнуващо място, което посетих, беше с. Старо Железаре, където дуварите на къщите са изрисувани от Венцислав Пирянков, него­ви ученици и съпругата му.

Напоследък се интересу­вам и от селско стопанство, това е голяма страст на дядо ми и мечтая да си имам гра­динка с плодове и зеленчу­ци някой ден!

Вестник “ Топ Преса“