Две години Румен Радев на „Дондуков“ 2

Президентът наложи 12 пъти вето, влезе в остър сблъсък с управляващите по всички теми

На днешния 22 януари се закръглят две години от стъпването на Румен Радев на „Дондуков“ 2. Президентът, издигнат от БСП, но събрал и сериозен периферен вот, пое пътя на еманципация от партията, независимо че по доста теми позициите им съвпадаха. Еманципацията му пък провокира слухове, че ще прави своя партия, което Радев нееднократно отрече.

Докато чувствата между него и БСП охладняваха, държавният глава и управляващите влизаха скорострелно бързо в поредната конфронтация. ГЕРБ дежурно го обвиняваха, че е президент на БСП, че разделя нацията, Радев пък не мълчеше и парираше ударите. БСП го защитаваше отривисто, макар първите искри между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 вече да проблясват, все още не така публично изразени.

Радев отиграваше топката на ГЕРБ, като връщаше законите им. 12 пъти наложи вето президентът върху законодателството, изработено от управляващата партия и Обединените патриоти. И 11 пъти те не се съгласиха с бележките му, като прегласуваха по своему. Последното вето, което всички в парламента без социалистите, събориха отново, беше за тайните арести, записани в Наказателния кодекс. И тогава, и всеки път преди това, от БСП заставаха на страната на президента. Той пък, някакси, се правеше, че не го забелязва.

На втората година от мандата му острият тон между президент и управляващи, между президент и изпълнителна власт, се задълбочи, особено по темата за изтребителите. Бившият началник на ВВС показа, че не одобрява решението на властта за F-16, тя пък го обвини, че лобира за „Грипен“. Спорна бе новогодишната му реч, дала повод от ГЕРБ отново да уличат Радев, че е разделител, а не обединител на нацията. Едни го обвиняваха, че е използвал минутите преди полунощ вместо за наздравица, за политическо обръщение, а други го защитиха, че истината боли.

През тази втора година президентът говореше с нацията чрез обръщения. Държавният глава обаче не отиде в парламента и не направи нито едно такова обръщение пред народните избраници.

Въпреки тежката окопна война, която трябваше да води на моменти, Румен Радев остава с висок рейтинг, макар и напоследък социолозите да отбелязват разколебаване сред феновете му.

А за разлика от предшественика си Плевнелиев, който се показа с жена до себе си чак след края на мандата, до Радев през цялото време неотлъчно беше неговата съпруга Десислава Радева, погрешно наричана първа дама, титла, каквато в България по Конституция няма. Радева не само че не беше крачка назад, а редом до Радев. Двамата често се появяваха хванати за ръце, напук на протокола, а президентската половинка не мълчеше, дори когато той млъкваше. Радева отвръщаше на ударите на враговете на мъжа й обикновено със статуси във Фейсбук. Популярността й нарасна главоломно, даже заплаши да надмине тази на президента, а принос за това имаха до голяма степен и управляващите. Те пък педантично следяха всяка нейна крачка – от това дали й се полага охрана от НСО до пазаруванията й в моден бутик на пъпа на София. И докато едни ахкаха по брюкселските дантели на президентшата при дефилетата й в чужбина, когато придружаваше Радев, други разнасяха легенди за тежката й дума на „Дондуков“ 2. Радева бе обявена за личен пиар на Румен Радев, след като такъв там така и не беше назначен.

Над всичко обаче на втората година на Румен Радев в президентството можем да кажем, че имаме един реактивен президент, който назовава несправедливости така, както желаят да го чуят онези, които ги преживяват на свой гръб. А за обвиненията, че е коректив само на думи, вината не е негова. Ролята му е предопределена от Конституцията. Въпросът е колко продуктивна е тази роля не за рейтинга на един президент, а за хората. /Кanal3.bg