Историята на благоевградския съдия, който отказа да прекръсти Радка на Вилелаурия…

Най-колоритният благоевградски магистрат вкарва в решенията си и развлекателна част, която образова и провокира четящия да потърси още и още информация

 

Кое е общото между Робин Худ, Дядо Мраз, Бай Ганьо, Кристо, Сенека, Хораций, Евангелието, метъл група­та HIM и рок бандата The Rasmus? На пръв поглед – нищо. Ако обаче се прочетат някои от делата на окръж­ния съдия в Благоевград Владимир Ковачев, ще се срещнат на някоя от много­то страници в кориците на съдебните спорове, които той решава.

Нетипично за човек в черна тога, Владимир Ко­вачев изпълва мотивите си не само със строго юриди­чески доводи, но вкарва и развлекателна част, която образова и провокира четя­щия да потърси още и още информация. Единствен е, който пише подобни реше­ния, станали негова запазе­на марка. Адвокатите в на­чалото се учудвали, а после бързали да видят мотивите,

ЗА ДА ОТКРИЯТ ЗАКАЧКА ИЗ­ВЪН ТЕЖКИТЕ ПРАВНИ

норми. Няколко са атрак­тивните дела, които е гле­дал, като първото, в което си позволи по-свободен изказ, е от декември 2013 г. Тога­ва лидерът на ДСБ в Благо­евград Калоян Ханджийски преобрази като Дядо Коледа паметника на Димитър Бла­гоев. И се сдоби с дело за дребно хулиганство, което се падна на съдия Ковачев, още правораздаващ в ра­йонния съд.

Адвокат на Ханджийски бе неговият съпартиец ген. Атанас Атанасов. Двамата извадиха доводи за спорна­та личност на Дядото, усъм­ниха се в ефекта от прила­гането на Указа за борба с дребното хулиганство още от времето на „мракобес­ния комунистически режим – 1963 г.“. Въпреки че съ­дия Ковачев определи като „блестяща“ пледоарията на ген. Атанасов, осъди на 100 лв. глоба клиента му.

Мотивите обаче бяха из­ключително занимателни. „Годината на създаването на указа не може да е един­ствено мерило за адекват­ността и приложимостта на съдържанието му. Известно е, че

В АНГЛИЯ НАПРИМЕР ВСЕ ОЩЕ ДЕЙСТВАТ ЗАКОНИ, ПРИЕТИ ПРЕДИ СТОТИЦИ ГОДИНИ,

като това обстоятелство не кара англичаните да не се съобразяват с тях.

Духът на епохата и исто­рическите съображения, при които е бил приет указът, също не могат да бъдат дос­татъчни критерии за негова­та оценка, особено в наши дни. Когато, както в случая, се преминат границите на добрия тон и вкус, умест­ната политическо-коледна шега става неудачна поли­тическо-дядомразовска бур­леска“, пише съдията.

Коментира и спорната лич­ност на Благоев: „Какъвто и да е бил в действителност Благоев – социалист, социал­демократ, комунист, бълга­рин, македонец, славянин от с. Загоричане или ескимос – неоспорим факт е, че от дълги години паметникът му стои на централния площад на Благоевград и

ТОЗИ ПАМЕТНИК ТРЯБВА ДА СЕ УВАЖАВА И ПАЗИ,

а не да се правят поди­гравки с него, като се бояди­са като Дядо Мраз и му се сложи чувал, носещ остав­ката на правителството.

Културните и възпитани хора, както и хората с ев­ро-атлантически ценности (каквито несъмнено са чле­новете и симпатизантите на политическа партия “Демо­крати за силна България”, включително и уважаемият г-н Ханджийски) ценят кул­турно-историческите памет­ници, съхраняващи нацио­налната памет, и се отнасят по подобаващ начин с тях.“

Съдия Ковачев прави и едно сравнение: „Груба не­градска хулиганска проя­ва ще бъде и ако например членове на БСП боядисат великолепния паметник на известния юрист г-н Све­тослав Лучников в София и

СЛОЖАТ В КРАКАТА МУ ЧУ­ВАЛ С НАДПИС С ИСКАНЕ НА ОСТАВКАТА

на националния лидер на политическа партия “Демо­крати за силна България” г-н Радан Кънев (също известен юрист и адвокат). Подобни деяния не отиват на активи­стите на никоя национално отговорна политическа сила в Република България.

Те следва да се порицават и санкционират по съответ­ния законов ред, защото в България трябва да властва върховенството на закона (Dura lex, sed lex, са казали древните римляни, нена­празно).“

За да мотивира решението си още по-добре, магистра­тът е изчел всякакви комен­тари в социалните мрежи за преобразения паметник. Там открива, че оценките за деянието са разнопосочни.

„Варират от обявяването на г-н Ханджийски за но­вия Левски до призиви за изпращането му в Белене или в Централния софийски затвор при бай С. в просло­вутата килия с южно изло­жение. Накрая следва да се отбележи, че процесното „творчество“ на г-н Ханджий­ски твърде слабо (най-меко казано) се доближава до това на световноизвестния творец Кристо Явашев, като приликите между тях клонят към нула.“

„Уважавам всички памет­ници и затова не приемам да се сквернят по какъвто и да е начин“, каза пред наш репортер магистратът, който е от Варна, но правораздава в Благоевград.

Смята, че не е грешка в подобни дела да вкарва по-свободен изказ и дори

ВЕЧЕ ИМАЛ “ПОСЛЕДОВАТЕЛИ” В СТОЛИЧНИ СЪДИЛИЩА

Другото атрактивно дело, което е гледал, бе за смяна на името на Радка, която иска да се казва Вилелаурия или в краен случай Вили. Сложното име измислила като съчетание на Виле и Лаури – любими нейни му­зиканти. Виле – вокалист на финландската метъл група HIM, а Лаури – вокалист на друга известна финландска рок група – The Rasmus.

Желаното сложно име про­вокира съдия Ковачев, кой­то иначе не е фен на метъла, да изчете всичко за двете банди. На няколко страни­ци от решението подробно е описал историята на групи­те, членовете им, стиловете, в които свирят, символите, които използват, дрехите, с които се обличат, и др. под­робности, които вероятно са непознати и за най-върлите им фенове.

Написал е и биографията на Виле Хермани Вало, дори е открил, че се е родил в 8,28 ч. От съдебното решение може да се разбере и кое е гаджето на музиканта, КАКВИ ТАТУИРОВКИ ИМА, ПО КОЛКО ЦИГАРИ Е ПУШИЛ

на ден и как ги е отказал, какви зависимости има. Съ­щата пълна справка съдия Ковачев е направил и за вто­рата група с вокалист Лаури Юльонен.

Цитира негови изказва­ния. Ако фенове на Лаури ис­кат да разберат какъв е ис­тинският цвят на косата му, как я боядисва, какви пера си слага, как сам се под­стригва и защо си лакира само ноктите на лявата ръка в черно, е добре да прочетат съдебното решение.

Желанието на Радка да се прекръсти на Вилелау­рия Ковачев определя като „най-меко казано – екстрава­гантно“ и отказва, въпреки че идеята „е в духа на днеш­ните модерни времена“. Ма­гистратът ги определя като време, „когато се правят гей паради, сключват се едно­полови бракове, обособи се трети пол и вече не се знае жените жени ли са, а мъжете – мъже ли са“.

Вкарва и още коментари, че „навсякъде по света, а и в България, се срутват всякак­ви морални и семейни цен­ности“. Цитира и реклама, в която се казва, че „тради­циите вече не са това, което бяха“.

След това се спира на съ­дебната институция. „Съдът поначало е замислен като една консервативна инсти­туция, която наред със зако­ните е призвана да брани и обичаите, традициите и мо­рала. В този смисъл името Вилелаурия, избрано от мо­лителката, е дълбоко непри­емливо и чуждо на българ­ската именна традиция.

За съжаление на моли­телката тя не е родена във Финландия, а в България. Ако беше обратното, сигур­но съдът във Финландия би допуснал исканата от нея промяна. Unfortunately, на­стоящият съдебен състав също се съотнася към кон­сервативните такива

(ДЕМЕК Е “КОНСЕРВА” –

ако може да се направи подобна аналогия с израза на Бай Ганьо: „Бай Иречек, ти май-май си консерва, как­то виждам?“), поради което и няма да промени името на молителката от Радка на Вилелаурия“, се казва в мо­тивите на съда, но пък поз­волява да се преименува на Вили.

Наскоро съдия Ковачев реши и друго странно дело на столичанин, който иска 6 млн. лв. обезщетение от дър­жавна институция. Въпрос­ният господин води почти 100 дела, обича да съди на­ред и все за много милиони. Така един от исковете му стигнал до съдия Ковачев.

След като излага юридиче­ските мотиви за отхвърляне на иска, магистратът накрая не изменя на себе си и пише: „Макар и да е дълбоко убе­ден, че г-н Б. е несъмнено човек достоен, мъдър, бла­горазумен, почтен и честен –

НАПРАВО ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ РОБИН ХУД

– и искрено адмирира не­говите неизтощими усилия да се бори с недостатъците и недъзите на нашето обще­ство и държава, настоящият състав на Окръжен съд – Бла­гоевград, в крайна сметка и със съжаление реши да от­хвърли исковата му молба.“

Дори и в сложни и запле­тени казуси Ковачев пак намира място за интересни мисли. При решаване на се­риозен търговски спор, след като излага правната моти­вация, не пропуска да вкара и нещо от богатата си обща култура:

„Казусът има и философ­ско-правна страна. Още в древността Horatius е задал риторичния въпрос: Q. sunt leges sine moribus? (“Какво са законите без добри нрави?”), за да подчертае значението и нуж­дата от хармония и непротивопоставя­не на двете групи правила, понеже при липса на добри нрави и висок об­ществен морал ре­гулаторната сила на правните норми ряз­ко отслабва.

Едва ли някой може да отрече, че това важи и днес. Моралът устано­вява критериите за оценка на едно или друго поведение, а до­брите нрави представляват трансформация на морал­ните критерии в правила за поведение. Честността е основа на справедливост­та (F. est justutae fides). На­края побеждава справед­ливото дело (Tandem bona causa triumphat). Ноторен е изразът F. iustitia et pereat mundus! – „Да възтържеству­ва справедливостта, та ма­кар и светът да погине!“.

В случая, за да се възста­нови спра­ведливостта, исковете за нищожност трябва да бъ­дат уважени. В този ред на мисли, и въпреки ста­рата, но злат­на житейска максима, че solum certum nihil esse certi, Окръжен съд – Благоевград, реши…“

42-годишни­ят магистрат признава, че едно от тежки­те дела, които е водил, е на бивш митни­чар, който

ИСКА ОБЕЗ­ЩЕТЕНИЕ ЗА НЕЗАКОННО ПОДСЛУШВАНЕ

И отново след излагане на правните мотиви не про­пуска да припомни няколко древни сентенции, за които твърди, че се отнасят как­то за действията на поли­цията, така и за събраните секретни данни за митни­чаря: Non est fumus absque igne (“Няма дим без огън”), Non enin est occultum, guod non manifestetur (“Няма нищо тайно, което да не стане явно” – Евангелие от Лука (8:17), Neminem metuit inndsens (“Невинният не се бои от никого”).

И на финала допълва: „Во­ден от златното правило Nec scire fas est omnia, формули­рано от Horatius, Окръжният съд реши…“

Владимир Ковачев вероят­но е сред най-четящите съдии у нас. Завършил е гимназия във Варна, където е изучавал старогръцки и латински. Оби­ча историята и литературата. „Философията на правото“, „Християнските ценности като правообразуващ фак­тор“, „Философски нормати­визъм в правото“, „Латински сентенции“ и речници са част от многото книги, които е под­редил в кабинета си.

Не е семеен и затова ве­чер му остава време да чете. Освен правна, историческа и документална литература купува и криминалета. Не обича да пътува, затова пък пътеписите също са му лю­бими.

Казва, че

СЕ Е УСЪВЪРШЕНСТВАЛ ДА ЧЕТЕ И ПИШЕ БЪРЗО,

така че за дългите моти­ви по делата не му трябва много време. „Моите реше­ния са нещо като експери­мент. Разбира се, пиша ги по нестандартни дела, които позволяват по-фриволно из­разяване. Когато обаче съм в състав с други колеги, не излагам свои виждания, за да не ангажирам и тях.

Такива решения може да се пишат на първа инстан­ция“, обяснява съдия Кова­чев. Определя себе си като търпелив човек и затова в залата не реагира веднага, когато понякога страните по делото го нападат.

„Мисля, че те могат да из­разят по-свободно мнението си дори и към съда. Когато обаче помежду си преминат добрия тон, се намесвам като арбитър“, обяснява ма­гистратът, който пръв идва в съдебната палата в Благо­евград – всяка сутрин още в 7,30 ч, малко след като съ­дебната охрана е отключила сградата.

Силвия Стоянова ю

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене