ЧАСТ I

 Времето когато се изгражда храма „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ в село Добринище е в диоцеза на Самоковска Епархия начело с тогавашен митрополит Игнатия. През 1926 г. Основно се преустроява храма. На северната и южна фасади се разширяват прозорците. От западната страна предната се изгражда триетажна камбанария, на която се окачват две сладкозвучни камбани. По сградата на билото на покрива се избива и изгражда осемстенен широк барабан изцяло остъклен. Интериора на сградата е просветен обилно. Барабана и канбанарията завършват с луковици руски тип на храмово строителство увенчани с разкошни цъфтящи железни кръстове. Храмът придобива вид на кораб ориентиран изток запад. В храма се влиза през южната и западната фасади през солидно арковидна рамкирани врати. Над западната врата е поставена възпоменателна плоча, указваща времето на изграждането и преустройството на храма. Докато с външността си църковната сграда не дразни окото на надменния турски господар поробител, то вътрешността е богата и още с влизането създава молитвено настроение в християнина, че това е място, където пребивава Светия Дух и внушава смирение пред величието на Бог. Вътрешноста е разделена напречно и надлъжно на 3 части, напречно по пронаос-запад; Средна наос и източна олтар, отделена от наоса чрез иконостасна преграда. Пронаоса (притвор) е предназначен като женско отделени или отделение, в което стоят някои християни, на които е наложено епитимия, изпитание. От пронаоса с едно стъпало по ниско се влиза в наоса (Корабната част на храма). В про наоса е отделено място за продаване на свещи, изписване имената за споменаване при светата литургия. Вътршността на храма представлява псевдо базилика, централна най -широка и две странични северна и южна разделени с по 4 масивни цилиндрични колони. Средният таван е полуцилиндричен накован на квадратчета-боядисани в синьо с бяло звездичка наподобяващи небесен свод. Таваните на страничните кораби са наковани надлъжно с дъски боядисани в сиво. И са плоски стените на храма, не са изографисани. Единствените стенописи в наоса са на падантивите над колоните. От ляво са двамата евангелисти: Св. Лука и Св. Йоан техните символи, а в дясната срещоположна страна: Св. Евангелист Марк и Св, евангелист Матей също с техните символи. Фигурите на евангелистите са представени седнали много реалистично. Изписани са от ръката на школуван иконописец. Към третата колона в ляво е изграден амвонът. Той представлява фуниевидно разтварящ се цвят, към него води извиваща се дървена стълбичка. На гърба на скултиран гълъб е прикрепена поставка за четене или произнасяне на слово след праз ничната служба. Амвонът е боядисан още при построяването на храма многоцветно. Стилизирани вази вертикално удължени цветя с оригинално запазен свой колорит дело на майстор декоратор. От дясната страна между втората и третата колона е монтиран владишкия трон, който е без художествена стойност. Когато се обърне посетителят на запад остава възхитен от величествения балкон, който изпълва интериора. Оградата на балкона представлява нагънати 7 плакета богато декорирани ромбоидиограничени с дървени ленти. Във всеки ромб е изписана ваза с цветя запазени, така както са били създадени от декоратора. Оградата завършва с решетка изплетена от цепени лескови ленти много умело и красиво монтирани. На изток иконостасната стена отделя олтара от корабната част. Иконостаса не е резбован солидни хоризонтални и вертикални греди изграждат скелето на иконните рамки. Иконите са подредени в три хоризонтални реда. Първият ред са царските икони и три входа, средният вход – богато и красиво ажурно резбовани царски двери. Те са донесени от старата църква на Рилския манастир и подарени от баба Евгения, чиято къща е била в двора на църквата. Фризове с растителни мотиви във вид на грилянди и цъфтящи рози оплетени с акантов лист, отделят реда на царските икони от реда на празничните икони и другия фриз с преплетени лозови пръчки отделя реда на празничните икони от реда на Апостолските икони…

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса