Здравословно с Цветелина Хаджиева: Значението на семейството за съвременния човекразбрания

Днес семейството не е това, което беше преди повече от 40-50 години, когато се спазваха и зачитаха моралните норми и неотлъчно се следваха семейните традиции, битуващи в народа. Семейството тогава беше най-сплотената неформална институция и нейното значение и същност се крепяха на доверие, сигурност, взаимна обич, търпение и послушание от страна на децата.

Днес, в динамично развиващия се живот, определението за семейството далеч не е такова, защото всяка промяна, в каквото и да е отношение, води след себе си промяна и в други отношения, а човешкият живот е низ от тясно свързани компоненти, които образуват непредсказуемо функциониращата система човешки живот. Но колкото и изкривено да бъде разбирането на семейната структура от съвременния човек, нейното значение винаги ще остане съществено и дори жизнено важно за развитието на човешкия индивид, тъй като именно в него човек може да стане личност, да израсне и да се съхрани като личност.

И това е така, защото функцията на семейството е не оспорима относно възпитанието на децата. Именно в него, посредством своите родители, децата формират своите ценности, разбирания, самооценката си и оценката за останалите, формират своите добродетели и т.н. и всичко това е продукт на възпитанието, което са получили от своите родители, като поведението им е отражение на самото възпитанието. Проследявайки тази връзка виждаме неизбежното значение на възпитанието, което много родители не осъзнават. Това се дължи на много семейни, социални, обществени, политически и икономически фактори. Като един от основните проблеми е е т. нар. „дефицит на общуване” между родител-дете или още казано „прекъснатият канал на комуникация”, който води след себе си редица негативни последствия, породени от свободията на „родителския контрол“. Това води до злоупотреба на алкохол, наркотици, до девиантни прояви, които могат да доведат до необратими последствия за всички страни. Липсата на комуникация между родители и деца води до отчуждение и деформиране на личността на подрастващите, тъй като са изложени на така да се каже „улично възпитание”, което поражда у тях агресивност.

Така децата са поставени в условие на пълна свобода на действие и безконтролно отношение от страна на възрастните и живеят с представата, че всичко им е позволено и не са длъжни да отговарят пред никого. И това е причината за появата на един нов тип деца, с нов тип на поведение и стереотипи, изкривена представа за реалността, упадък на ценностната система, потъпкване на добродетелите, които успешно са заменени с арогантност, безчувственост, емоционална депривиралост и непрекъснат стремеж към материални придобивки и користни взаимоотношения. новият и модерен свят, пренасищането, респективно, презадоволяването размиха границите между приемливо и недопустимо, между достатъчно и недостатъчно, между добро и зло, между красиво и грозно, между позволено и непозволено и т.н и т.н. като между всичко това остават вечно незадоволените, мрънкащи и искащи още и още малчугани, за които основната дума, имаща значение и смисъл е ИСКАМ.

Или днес децата просто искат всичко и не дават нищо! Има ли виновни и кои са те? Разбира се! И това е обществото, обществото на възрастните, на тези, от които се очакваше да бъдат пример на поведение, модел на подражание; да помагат, съблюдават и контролират децата; да бъдат там и сега; да напътстват, разбират и подкрепят; да обичат, зачитат и уважават. Децата постъпват неправилно, защото техният пример, модел, техните родители им показаха света през друга перспектива, през погледа на криво човекразбрания идеал: ‘Аз нямах, но ти имаш’, защото до скоро ние живеехме в материална и информационна нищета, където всичко беше малко, недостатъчно и непознато, а ние бяхме плахи, несигурни, нямащи и изгубени….Днес, днес има всичко, макар и парите пак да са малко, но днес сме свободни, освободени психически, морално и духовно, днес сме сила, освободена от предразсъдъци, разкъсали оковите и рамките, в които власт имащите в недалечното минало ни бяха заприщили.

Но днес живеем, ех че е хубаво, а на нас ни се живее, глътката въздух е толкова жива и изпълваща, неповторима, завладяваща и пристрастяваща. А ние искаме още и още, искаме живот, искаме свобода, искаме да живеем, толкова е сладко, неустоимо сладко, животворящо… Преди всичко беше обвито в тъмнина, а днес е светло и не искаме да губим тази светлина, не искаме да живеем отново в мрака на нищетата, незнанието и безнадеждността… Разкъсах оковите, видях небето, опитах въздуха…..ето, затова ще дам всичко на детето си…..

За консултации: 0877 34 74 14
Цветелина Хаджиева
Психолог