Свържете се с нас

Таблоид

Съдят пастира за големия пожар в Пирин, изгорелите гори и къщи за 34 млн. лв.

Публикувано

на

Тридесет и една годишният Костадин Митев е предаден на съд от Районна прокуратура – Благоевград по обвинение за неумишлен палеж.

През 2017 г. Костадин работил като пастир към Фонд за дивата флора и фауна, като се грижил за около осемдесет говеда. Отглеждал животните във ферма в района на местността Долни Мечкул в община Симитли.

Около 10,30 ч на 24 август 2017 г. той тръгнал с говедата на паша. В близост до пресъхналия водоем, който се намирал над реката, седнал, за да наблюдава животните, и запалил цигара. Не след дълго мъжът забелязал, че стадото се разделило на две групи, поради което хвърлил набързо незагасената цигара в сухите тревисти площи около него и тръгнал след животните.

Насочил се към онези от тях, които вървели в посока към р. Струма, за да ги събере с другата част от говедата. В момента, в който ги настигнал се обърнал към мястото, където пушил цигарата и видял, че от там излиза пушек. Цигарата на обвиняемия била възпламенила сухите тревисти площи.

Костадин се изкачил нагоре по билото и установил наличие на огън, който се разпространявал от пресъхналия водоем в посока към с. Стара Кресна. Пламъците вече били обхванали сухите треви и наближавали към дърветата.

Пастирът се паникьосал, поради което се обадил по телефона на кмета на с. Брежани, като му съобщил за възникналия пожар и поискал от него да извика служители на пожарната. Обадил се и на приятелката си, на която казал, че е направил „беля“.

Огънят наближавал говедата, обвиняемият се опитал да го загаси, използвайки тениската си, с която бил облечен. Въпреки бързото разрастване на пожара, Митев успял да отдалечи стадото от огъня.

Вследствие на вятъра и високите температури, както и на сухата растителност, възникналият пожар продължил мащабно да се разпространява, като обхванал големи площи държавни горски територии, общински горски територии, частни горски територии и имоти, ведно с постройки и движими вещи, собственост на различни лица, на територията на общините Симитли и Кресна. От пожара били засегнати и движими вещи, собственост на ЧЕЗ, в това число проводник, електромерни табла за стълб за директно измерване, разположени в засегнатите от пожара местности.

В резултат на многобройните сигнали на тел. 112 от лица, забелязали пожара, на местопроизшествието пристигнали служители от Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград. Те предприели действия по гасене на огъня. Бил извършен оглед от служители на ОД МВР гр. Благоевград.

От заключението на изготвената по делото пожаротехническа експертиза е видно, че най-вероятната причина за възникване на пожара е небрежност при използване на открит огън – незагасена цигара, като огнището на пожара се намира в района на водоема на с. Мечкул, община Симитли. Особеното при този пожар е, че възникнал през горещите дни на август, на обяд, при топло и сухо време и при умерен вятър в посока север – юг. Поради тази причина той се разпрострял върху голяма площ – от района на водоема на с. Мечкул, общ. Симитли, на юг – до землището на с. Ощава, общ. Кресна.

Запалените в резултат на престъпното деяние на обвиняемия имоти са на обща стойност 33 902 435 лева, като причинените значителни вреди възлизат на 6 119 944 лева.

Предстои наказателното производство да продължи в съда.

Антоанета Маскръчка

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Таблоид

Георги Икономов: Банско е с амбицията да стане лидер в компостиране и рециклиране на отпадъците

Публикувано

на

– Г-н Икономов, обявихте стартирането на мащабна кампания за разделно събиране, съответно рециклиране и компостиране на отпадъци на територията на Банско. Какво очаквате да постигнете?

– Зелените идеи, свързани с рационално управление на отпадъците, за мен не са просто модерни. Прилагането на базисните принципи за разделно събиране имат положителен ефект върху природата, защото ни позволяват да пестим ресурси, като ги използваме многократно, и своето сериозно икономическо отражение върху бюджета на общината. През изминалата 2018 г. разходите ни за такси и отчисления по Закона за управление на отпадъците и депониране на регионалното депо възлизат на общо 1 млн. лв. Представете си колко много е това за малка община като нашата. Вярно, ключов туристически център с голям човекопоток, но все пак. Ако успеем да намалим натрупания и депониран битов отпадък с 10%, това означава, че ще освободим 100 000 лв. обществен ресурс за инвестиции в облагородяване на градските пространства. В никакъв случай не е за подценяване. За мен би било огромно постижение.

– А изпълнима ли е подобна цел според вашите анализи?

– Много е амбициозна. На година извозваме близо 10 000 тона боклук. Морфологичният анализ, направен през 2018 г., сочи, че стъклото, пластмасата, металът са толкова замърсени от общия битов отпадък, че не би било възможно да сепарираме и рециклираме. Трябваше да мислим за предприемането на други действия. Иначе продължаваме да хабим полезни ресурси, които могат да бъдат рециклирани. Установихме също така, че в град като Банско, където хората живеят в къщи с дворове, много голям процент от теглото на боклука през пролетните и летни месеци представлява растителен отпадък – трева, клони, цветя. През предходното лято създадохме система за разделното му събиране и извозване. Успяхме без сериозна кампания да привлечем към инициативата 120 семейства, които с отговорния си подход отделиха 10 тона годен за компостиране материал. Искаме тази година да включим в тази инициатива 50 бизнес обекта и 1200 къщи. Особено с участието на хотелите, които имат големи тревни площи, можем да постигнем значими резултати.

– Има ли една община механизми да задължи бизнеса да спазва определени правила?

– Не вярвам в прилагането на насилствени мерки. Особено когато говорим за дългосрочни инициативи, гледам на всички участници като на партньори. Искаме да ги убедим, че пътят е правилен, че усилията ни ще имат ефект върху природата, върху имиджа на курорта, върху бъдещето на децата ни. Нямаме илюзии, че можем да постигнем промяна на поведение или убеждения с кампания от няколко месеца. Устойчивото развиване на нови навици отнема години. Затова искаме да разгърнем кампанията в училищата. Бъдещето се програмира най-лесно през децата. Ще научим тях да се отнасят отговорно към боклука, който създават, а чрез тях вярвам, че ще повлияем дългосрочно на целите им семействата

– И все пак голямата промяна може да дойде, ако хотелите и ресторантите поемат ангажимент. Постигнахте ли някаква договорка с тях?

– На този етап предложихме на бизнеса да смени пластмасовите бутилки за минерална вода със стъклени, които бутилиращите компании традиционно използват многократно. Да спре употребата на найлонови торбички и да премине към хартиени. Тази трансформация е с добавена стойност – в нашето социално предприятие произвеждаме хартиени пликове и можем да ги предложим на атрактивни цени. И може би най-значимата количествено промяна – да отделят всички стъклени бутилки и буркани в чистите контейнери за разделно събиране. Защото стъклото се рециклира 100% успешно, ако не е замърсено.

– Остават туристите, ще опитате ли да ги присъедините към каузата?

– В кампанията “неРАЗДЕЛНО Банско” ще работим с всички групи и потенциални партньори. Сами си поставихме високи цели, от нас зависи да включим успешно повече хора. Към момента не сме имали отказ от потенциален партньор. Ще направим всичко възможно да запазим тази енергия и да я впрегнем в ефективна работа.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Виктор Касъмов, директор на „Фолклорна магия“: ЮНЕСКО призна нашия фестивал

Публикувано

на

КОЙ Е ТОЙ

Виктор Касъмов е роден на 5 декември 1960 г. в Кюстендил. Вече 34 годи­ни е в музикалния бизнес у нас. През 1994 г. заедно с брат си Ненчо Касъмов създават музикална ком­пания „Ара аудио-видео“, която през годините про­дуцира и менажира едни от най-големите имена в българската фолклорна и попфолк музика, като Во­лодя Стоянов, Николина Чакърдъкова, Румяна По­пова, Гуна Иванова, Кати, Алисия, Тони Стораро и много други.

В момента Виктор Касъ­мов управлява фирма, в която освен две музикални компании влизат и 4 нацио­нални музикални телеви­зии за фолклор, българска музика, балканска модер­на музика поп фолк. През 2018 г. създава Национа­лен фестивал за народно творчество „Фолклорна магия“ в Банско, който тази година ще проведе своето второ издание. Виктор Ка­съмов е негов директор.

– Г-н Касъмов, фестивалът „Фолклорна магия“ се появи за пръв път преди година в Банско, а сега ще има второ издание. Какво да очакваме от това изключително бъл­гарско събитие?

– Тази година фестива­лът ще се проведе от 12 до 14 юли и отново ще бъде в градския парк. Целта е ясна – да съхраним българското. Ще има конкурсен харак­тер, като ще участват само­дейци от всички фолклор­ни области. Ще има четири категории – пеене, свирене, танци и демонстрация на обичаи и традиции. В пър­вите три категории ще има три възрастови групи – до 12 години, от 13 до 17 годи­ни и над 18 години. Новото е категорията за най-малките – още преди години журито и организаторите видяхме, че има нужда от такова разделение. Целта на фес­тивала е да популяризира и съхрани българските тра­диции, фолклора, обичаите, културата и родното произ­водство. Той дава сцена за изява на пазителите на бъл­гарското народно творчест­во в лицето на самодейци, занаятчии и производители на традиционни български стоки от цялата страна.

– Вярно ли е, че от ЮНЕСКО са изявили желание да бъ­дат ваши партньори.

– Да, това е голямата нови­на тази година. Ние го при­емаме като признание не само за нас, но и за град Бан­ско. Изпълнителният дирек­тор на Регионален център – София на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова ще връчи плакет със знака на ЮНЕСКО в ка­тегорията за представяне на автентични обичаи и тради­ции „На мегдана“. Също така световната организация ще заснеме късометражен филм, посветен на фестива­ла, носителите на нематери­алното културно наследство и различни обичаи и зана­яти. За нас това е огромна чест, още повече че сме тол­кова млад фестивал.

– Това знак ли е, че „Фол­клорна магия“ влиза в не­материалното културно на­следство на ЮНЕСКО?

– Нашето партньорство е точно този знак. ЮНЕСКО не работят с всеки фестивал и предложението за партньор­ство идва точно от тях.

– Година по-късно как оце­нявате първото издание на фестивала?

– Много успешно! Имаше над 1700 участници, и то много качествени самодей­ци от цялата страна. Имаше от Тутракан, Бургас, Видин и още много места. Бяха надминати очакванията ни. Проведохме разговори с участниците за изявите им и тази година, като 99% от тях потвърдиха, че отново ще се включат. Всички са възхитени от организация­та. Това ни беше една от целите – самодейците да се почувстват много значими и важни. Да участват в един наистина голям фестивал. Записванията продължават до края на този месец, така че очакваме още хора. Друга мисия, която изпълняваме, е самодейците да се изявяват на една сцена със звезди от българския фолклор.

– Кое ще са големите име­на, които можем да видим след месец и половина?

– На първата дата – 12 юли (петък), на сцената ще изле­зе Николина Чакърдъкова с Неврокопския танцов ан­самбъл. Тогава ще се изявят и от мъжка фолклорна група „Годлевски Великден“. Те из­пълняват авторска музика с фолклорни елементи от Пиринския край. На втория ден – 13 юли (събота), ще пеят Румяна Попова и Бин­ка Добрева, както и мъжка фолклорна група „Бански старчета“. В последния ден – 14 юли (неделя), на сцена­та ще излязат Ива и Велис­лава Костадинови (бел. ред. – внучки на великата народ­на певица Гуна Иванова) с мъжка фолклорна група „Огражденска четворка“. На сцената качваме хем моде­рен фолклор, хем автентич­ни изпълнители. Усещам, че хората много ги харесват и са търсени за слушане. Оп­итваме се да представяме едновременно и модерното, и автентичното. Победите­лите в отделните категории ще имат възможност да спо­делят сцената заедно със звездите. Да натрупат само­чувствие и да се почувстват значими.

– Какви други интересни изяви ще предложите на участници и гости?

– И тази година на една от сцените ще направим хоротека, тъй като интере­сът е много голям. Настава такова голямо забавление, че на хората им е истинско удоволствие. Да се надя­ваме тази година времето да е хуба­во. Ще заснемем всички участници и ще ги излъчим по телевизиите и соци­алните медии. Има много фестивали, но никой не инвестира време и средства, за да ги заснеме от начало до край. Не само участниците да се видят, но и други хора да ги гледат. Това е едно от неща­та, които ни отлича­ват от другите фести­вали. Наблягаме на видеореализацията. ЮНЕСКО приятно ни изненада и това ни казва, че сме в пра­вилната посока.

– Смятате ли, че има достатъчно фолклорни фестива­ли в България?

– Много са и това е радостно. Посетих много фестивали и виждам, че българи­нът безкрайно обича фолклора. Хиляди са тези, които посещават събитията, и хиляди са тези, които се занимават с фолк­лор. Може и милиони да са. Чудесно е, че фолклорът за­ема толкова важно място в живота ни. Поставяме си цел до 5 години да бъдем в топ 5 на най-предпочита­ните родни фестивали. На година посещавам по 70-80 събития в цялата страна и е невероятно колко много са хората – от 3-4-годишни до най-възрастните, са част от тези събития. Всички са с на­родни носии и ходят да пеят и танцуват. Българинът явно трайно се е обърнал към на­шия фолклор. Може би там намира спасение, спокой­ствие и щастие. Затова и не е изненада, че има толкова много фолклорни телеви­зии. И те са коренно различ­ни една от друга. Това може само да ни радва.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

ПОПУЛЯРНИ