Свържете се с нас

Интервюта

Откровено с Евдокия Попадинова: За трудния път от Хаджидимово до Охайо и…

Публикувано

на

Пътят към успе­ха е труден и нищо не се дава на ръка, за да успееш трябва постоянство и да се трудиш“, заяви мла­дата футболистка от град Хаджидимово, Гоце Делчевско, Евдокия Попадинова. Днес тя спо­дели своите впечатления от начина на живот, учене и физическа подготовка в САЩ, където понастоящем учи и тренира.

Ева, както приятелите я наричат, е родена е на 26 октомври 1996 г. в град Хаджидимово. Тя е първа­та българска футболистка играла в Англия, отначало в Бристол Академи а след това в Лондон Бойс във втора дивизия. В момента играе в САЩ за Североза­падния университет Оха­йо, град Лима за отбора на Рейсърс.

– Футболът е типично мъжки спорт, как ре­шихте да се за­нимавате точно с този спорт?

– Честно ка­зано аз от мно­го малка си ритах с момче­тата и никога не ми е влияло това, че повечето хора в Ев­ропа гледат на футбола като мъжки спорт. Реших да се занимавам с футбол, защото във времето този спорт се превърна в моята най-голя­ма страст.

– Вие сте студентка в САЩ играете в университет­ския отбор, какво Ви прави най-силно впечатление в Америка?

– Физическата подготов­ка е много по-голяма. В Америка страшно много се набляга на тичането, и вся­ка тренировка тичаме дос­та преди треньорите да ни позволят да играем с топка. Ако не влезем във времето, което ние дадено, може да се случи така, че да тичаме през цялата тренировка. Случвало се е преди и за това дисциплината в отбора е голяма и винаги гледаме да сме много добре подгот­вени. Като цяло Америка ме впечатлява във всеки един аспект и съм много щастли­ва там, това е държавата на моите мечти.

– Труден ли беше пътя от Хаджидимово до Охайо?

– О, да! Доста беше труден пътя, но нищо не се дава на ръка и съм свикнала да се боря. Вярвам, че имам да из­вървя още много дълъг път.

– Преди това беше в Ан­глия, разкажете нещо за там?

– В Англия научих много и благодарение на изявите ми там, ус­пях и в по­следствие да стигна и до Амери­ка. Когато говоря за периода в който игра­ех в Англия, обичам да спомена­вам победа­та на отбора ми Лондон Бийс сре­щу Челси в един от финалите за Конти­ненталната купа. Челси тогава бяха действащ шампион на Англия, и беше голя­ма победа за целия ни отбор поне­же много малко хора мислеха, че мо­жем да отстраним отбора на Челси.

– Вярно ли, че в САЩ при­емат повече футбола за женски спорт?

– Да, абсолютно! За това мисля, че намерих правил­ната държава за женски футбол. Никога не ми е ха­ресвало, когато хората са се отнасяли с пренебрежение към женския футбол, а там ни приемат с отворени обя­тия и сърдечно ни се радват за това, че се занимаваме с футбол.

– Приемат ли наравно, знаят ли изобщо за Бълга­рия в САЩ?

– Америка не случайно е държавата на неограниче­ните възможности. Там чо­век, който се труди е винаги оценен без значение от къде е. Много съм доволна от от­ношението на всички хора в Америка. Аз намирам аме­риканците за много добри хора, поне на база на опита, който имам в последните 3 години. Не мога да кажа, че много хора знаят за Бълга­рия, но като цяло америка­нците не знаят много за по­вечето държави в Европа.

– От учение и тренировки остава ли време за партита?

– Аз почти никога не ходя на партита, докато съм в Америка. Там съм изклю­чително заета и трудно на­мирам време дори за прия­теля си. Ако трябва да съм напълно честна, последната година съм излизала на пар­ти 3 пъти и това е беше тук в България ха-ха.

– Какво бихте казали на младите хора от нашия край?

– Да бъдат постоянни и да се трудят, не само когато нещата вървят, но и когато нищо не върви по план.

– Ще се върнете ли в Бъл­гария?

– На почивка винаги бих се прибрала в родното мяс­то, но наистина мечтая да живея в Америка и по-точно в Лос Анджелис.

– Далеч зад граница ми­слите ли често за дома и се­мейството?

– Винаги мисля за семей­ството си и дали всички са добре, понеже няма как да се чуваме всеки ден. А до­мът винаги ще ми липсва, но това е една от жертвите, които тряб­ва да поло­жа да за да успея, и ще про­дъл­жавам да го правя докато не по­стигна целите си.

– Ако не бяхте футбо­лист­ка, кой друг спорт бихте практикувала?

– Може би щях да се зани­мавам с тенис на корт.

– Пожелаваме Ви успеш­на кариера в САЩ и никога да не забравяте България. Дано Вашите успе­хи са пример за младите хора!

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса “

 

коментара

Интервюта

Общинска фирма „Биострой“ в действие…

Публикувано

на

Дейността на фирма „Биострой” ЕООД е: Озеленяване на фирми, учреждения, търговски обекти и по заявка на частни лица. Занимава се с почистване, ръчно и машинно на градската мрежа; извозване на отпадъци; вътрешни превози, услуги с механизация и автотранспорт, услуги с поливомиячни автомобили. снегопочистване. Участва в съвместни мероприятия за подобряване хигиената и чистотата на града за повишаване на екологичното възпитание на подрастващите и възрастните. Поддържа и освежава детските площадки, пейките в кварталите и парковете. „Биострой” ЕООД разполага със собствена автобаза и автопарк: сметопочистващи машини, контейнеровози, самосвали и строителна механизация. Срещам се с управителят на общинската фирма „Биострой” ЕООД Васил Бачев, за да проверя сигнал изпратен до Топ Преса от наши читатели. Докато си говорим с г-н Бачев, телефонът му прегрява от сигнали. На последният сигнал, той казва, че праща хора веднага в кв. Струмско, за да се заемат с проблема. Проблемът е счупени колела на метален контейнер за отпадъци. След краят на разговорът ни той ме кани да отида с него до Струмско, за да направи проверка на работниците си. Стигайки до квартала, виждаме двама работници на фирма „Биострой”, който на място заваряват нови колелца на контейнера.

 

г-н Бачев, Топ Преса стана свидетел на вашата бърза реакция… Винаги ли фирма „Биострой” реагира толкова бързо на сигналите?

– Зависи от сигнала какъв е… В случая имахме работници на близо до този обект и за това за минути се отзоваха. Както виждате тези контейнери са доста амортизирани и се налага подмяна на колелцата.

От кой беше сигнала?

– Сигнала дойде от младежи, живеещи наблизо. Забелязали, че контейнера се е наклонил и може да падне. С цел предотвратяване на злополука позвъниха за да питат какво може да се направи.

Очевадно е, че не става въпрос за вандалски прояви, а просто времето си е казало думата…

– Да, наистина… поне тук няма вандалщина в случая. Тук става дума да амортизация…

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

ВИДЕО

Най-младият БГ рапър Ice G: Днес в рап песните се прави реклама на трева, хапчета и прахчета…

Публикувано

на

Той е само на 11 година, а вече спечели уважението и възхищението на рапъри и фенове на черната музика. Неговото име е Георги Байрактарски и е син на Методи Байрактарски – Айс, един от пионерите на българския Хип-Хоп. Гого се появи на сцената на първият South-West Hip-Hop Fest през януари 2018 година, когато беше само на 10 години. Тогава изпя първият хит на баща си от 1991 год. Песента претърпя промени във втория куплет и  бе добавен чисто нов трети такъв. Песента бе приета много добре от слушателите, а Гого се превърна в новата малка звезда на родният Хип-Хоп. След участието му на феста заваляха покани за участия в програми и концерти. На пети март Ice G взе участие във вторият  South-West Hip-Hop Fest. Как влияе славата на младият рапър? Защо даде живот на втора песен на баща си от 1994 год.? Защо добави и “Ice” към псевдонима си? Научаваме сега от самият него, Най-младият БГ рапър Ice G.

Още от детската градина си искал да станеш рапър…

– Да, това е много интересна история. Ами как си представяте O’Shea Jackson Jr.  синът  на Ice Cube да стане футболист ? Няма как. Баща ми вкъщи винаги е слушал рап, в колата също. Винаги сме гледали такива филми. Той в началото ми пускаше по танцувални неща Vanilla Ice, МС Hammer… с целта да се науча да танцувам. Но аз харесах повече 2Pac, Ice Cube, Dr. Dre, N.W.A. като цяло… В детската градина като ни правиха албумчето и ни питаха кой какъв иска да стане като порасне моите приятелчета казваха полицай, пожарникар, футболист… Тогава аз казах рапър 🙂

Стартира кариерата си под името G, защо добави и “Ice” към псевдонима си?

– Това е псевдонимът на баща ми… Известен е с това име повече от 30 години. Той е четвъртият българин узаконил своят прякор. Преди него са Васил Иванов – Лучано, Митьо – Крика и Митьо Пищова. Де факто, аз съм Георги Байрактарски – Айс… „G“ e съкращение от Георги не от Гангстер 😉 А „Айс“ си е наследство на което имам законно право!

Вече си доста известен, как се чувстваш?

– Нормално, хубаво е да ме познават. Искат ми автографи и се снимат с мен… Съвсем нормални неща за нас рапърите. Това са неща неизбежни за един изпълнител. Но преди всичко е готината музика, хубавият текст, външен вид… Съвкупността от всичко това прави един изпълнител добър.

Разкажи ни за твоите две песни, „ЕжедневиЕ“ и новата „Баскетбол“, която е хит №1 в класациите за българска музика от далечната ’94 год.

– Горд съм, че дадох нов живот на тези две песни. Те са хубави, смислени, разказват история, има случка и в двете. Точно заради това ми харесаха. Направете сметка само, че „Баскетбол“ е написана преди 25 години!!! Представяте ли си? Сега я пея аз и песента се приема много добре от феновете. Това искам, към това се стремя… На това ме учи и баща ми. Аз никога няма да изпея песен, от която след време да се срамувам. Сега тъй наречените рапъри правят текст за 5 мин. Обикновено се пее колко са яки и непременно трябва да правят реклама на трева, хапчета, прахчета… Много тъпо. Не мерси, това го оставям на хората, които няма какво друго да покажат.  За мен музиката е забавление. Не ми е цел да ставам звезда, то не че в България може де, но…   Не харесвам съвременния рап, а БГ въобще не слушам!

Да, но все пак имаш талант, и то вече доста оценен…

– Да, явно може и без брада и татуировки… Има време де, все пак съм само на 11 😉 Ами да, имам талант имам вече 4-5 грамоти, канят ме на много участия, а и все пак спечелих телефонът, който исках от Дядо Коледа 😉 Моето видео писмо бе одобрено сред над 2 000 други. Ако ми позволите бих искал да благодаря на  комисията, които са харесали клипчето ми. Това са  Силвия Спасова, Мария Демиревска, Соня Кацарска и Катя Низамова. Благодаря и на заместник-кметът Христина Шопова и на най-готиния кмет д-р Атанас Камбитов. Обещах им да направя много яка песен за Благоевград….

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

март 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ