Свържете се с нас

Таблоид

Иван Капсъзов счупи рекорда с уникален кукерски костюм! /СНИМКИ/

Публикувано

на

Иван Капсъзов от село Копривлен отново счупи рекорда с чисто бели кожи, които имат 93 сантиметров косъм! Той е един от най – големите запалянковци и мераклии на кукерите.

За четвърта поредна година скача в студените води на Богоявление и изважда кръста в Копривлен.

Иван е един от малкото млади хора, които се стараят и се опитват всячески да запазят българските традиции, той твърди, че всичко се постига с много труд и пари.

коментара

Таблоид

Един млад мъж от Разлог се връща в родния си град, за да преподава

Публикувано

на

Един млад мъж от Разлог се връща в родния си град, за да преподава. Признава, че го е направил заради повишените заплати на учителите и най-вече, защото почувствал, че някой го чака, че има нужда от него тук, че липсва на някого.

Слав Астинов е преподавател по английски език в разложката професионална гимназия „Никола Стойчев”.

За 32-годишния Слав Астинов, преподавател по английски език в разложката професионална гимназия „Никола Стойчев”.

Астинов е работил сезонна работа във Франция, в автосервиз във Великобритания и като служител на големи търговски вериги в САЩ, за да се върне окончателно преди три години в родния Разлог.

Питаме го какво го е накарало да започне да преподава на учениците от разложката професионална гимназия: „Чувствам се добре в родния си град, както се казва камъкът си тежи на мястото. С целия професионален опит, който имам като преподавател, смятах, че ще се справя с преподаването на младите хора, за да споделя опита си”.

„След като завърших висшето си образование започнах работа в ЮЗУ „Неофит Рилски“, но поради ниското заплащане там не можех да се изхранвам. За това, когато се освободи място в гимназията, директорката Галина Адамова, ме назначи. Но тогава бяха тежки за мен времена, заплащането бе ниско. Бях решил да замина пак за чужбина, за да си стъпя на краката. Тогава обаче се смени ръководството на училището, директорът Васка Пенева ми подаде ръка. Даде ми година неплатен отпуск, обаждаше ми се да ме пита как съм, но винаги казваше, че ще се радва да се върна, че съм добре дошъл отново в гимназията. Тогава реших да се върна, защото знаех, че някой тук ме чака, някой е доволен от работата ми, на някой му липсвам.

За това да се върна повлияха и учениците ми. Преди да тръгна за Англия те ми подариха тениска с надпис „Любим учител“, те също ми се обаждаха, питаха как съм. Така разбрах, че съм свършил добра работа, че съм оставил някаква следа тук в гимназията. Тогава си казах: защо трябва да се раздавам, да работя за друга държава, за други хора, когато мога да бъда полезен в моя роден град, в моята страна”.

Питаме младия преподавател как трябва да се държи учител с ученици, за да има взаимно уважение и все пак да респектира децата: „Те усещат един натиск, смятайки, че ние учителите очакваме те да бъдат същите ученици, каквито сме били ние, а това няма как да стане. Те са новото поколение, те са по-различни и аз ги приемам като по-добри от ученика, който съм бил аз. Когато погледна на тях през тази призма, нещата започват да работят, най-голямата им потреба е да ги обичаш и подкрепяш. Аз се придържам към това, с пет минути психология – какво- ако, какво-защо, защо трябва да се прави, в момента когато им се покаже пътя, те започват да се замислят, започват да стават с една нотка по-добри, намират пътя. Това е моята стратегия”.

На въпроса трябва ли учителят да бъде приятел с учениците си, Астинов заяви: „Не, не трябва, но по някакъв начин трябва да им покаже, че е близък с тях. Ако те имат нужда да разговарят с някого, било то за усъвършенстване в личен план, за помощ по личен проблем, няма начин, ти трябва да се отзовеш, и до там”.

32-годишният учител по английски е категоричен, че нито за миг не е съжалявал за решението си да се върне в Родината. „Не съжалявам, защото нещата започват да се оправят, подобрява се училищната база, а и не на последно място, увеличиха ни се заплатите. Това е голям стимул и учителската професия си идва на мястото”, каза той.

Той не крие, че в чужбина е изпитвал носталгия към България: „Чувствал съм я непрестанно, достатъчно е да прекараш навън един празник, например Великден, за да се увериш, че не е както тук – да се събираме с приятели, да ни е весело, празнувал съм го и в САЩ, и в Англия, там всеки празнува сам”.

И още нещо, питал съм се защо трябва да съм ефективен в чужда страна като мога да бъда такъв за едно младо поколение българи, върху които се надявам труда ми да окаже някакво влияние, заключи Слав Астинов. /БГНЕС

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

Снежанка Пенова: „Девойка Кюстендилска пролет“ е един от най-истинските конкурси в България!

Публикувано

на

Снежанка Пенова е „Девойка Кюстендилска пролет“ за 2019 година. Тя е ученичка от ПГИМ „Йордан Захариев“. Наградата на победителката връчи кметът Петър Паунов. Снежанка получи 1500 лв. от Община Кюстендил. Журито бе съставено от 28 носителки на титлата „Девойка Кюстендилска пролет“. „Уникално се чувствам, не съм го очаквала. Пожелавам на кюстендилци да бъдат здрави, щастливи, обичани и най- вече да продължават да се усмихват, защото усмивката е най- важното нещо. На себе си пожелавам успехи и здраве”, заяви след награждаването победителката Снежанка Пенова.  Ние се свързахме с нея, за да разберем коя е хубавицата с приказното име Снежанка…

Представи се на нашите читатели…

– Казвам се Снежанка Пенова На 17 години съм от град Кюстендил. Уча в Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт „Йордан Захариев“ – специалност банково дело. През свободното си време обичам да пея и танцувам. Занимавам се с благотворителни каузи. Ходя на уроци. Излизам с приятели. Забавлявам се общо взето.

Тоест не скучаеш?

– Изобщо не. Графика ми е пълен.

Разкажи за конкурса. Кой беше човекът, който първи те подкрепи? Ти сама ли взе решението да участваш в него?

– Приятелите и семейството ме подкрепиха и записаха. Те ми дадоха кураж първоначално. Постоянно ми повтаряха да се запиша. Че е хубаво. Затова и се записах.

Имаше ли някакви очаквания? Нещо подсказваше ли ти, че ще спечелиш?

– Изобщо не очаквах, че ще спечеля. Нищо не ми го подсказваше. Като гледах другите момичета, които участваха, не се възприемах за нещо повече от тях. Мислех си, че някой друг ще вземе тази титла, а всъщност я взех аз. Все още не мога да повярвам. Все още ми е тръпка.

Как се чувстваш сега като „Девойка Кюстендилска пролет“2019?

– Еуфорията ми намаля, но се чувствам много добре. Определено е гордост да носиш тази титла. Чувствам се страхотно.

Какво предстои сега от тук нататък?

– Незнам. Надявам се на много успехи, здраве, щастие. Всичко най-хубаво си желая….

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

март 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ