Свържете се с нас

Култура

Кукерска магия в Пиринско! Малко бяха купите за цялата красота на стадиона в Симитли

Публикувано

на

По три групи си поделяха големите награди, защото всички бяха от хубави по-хубави, по-оригинални, най-всеотдайни, категорични са от журито, което за поредна година стават „разногледи“ и остават объркани в красотата и богатството в Древната кукерска земя – Симитли.

И все пак – цяла маса купи и медали получиха участниците в 16-тия фестивал на кукерските и маскарадните игри „Симитли – Древната земя на кукерите“.

И много специални награди дават организаторите на фестивала, за жалост паметни, за ярката следа, оставили във фестивала, във възраждането на традициите, запазването и развитието на кукерството и Сурва.

На хубавия празник не можем да не спомним за Виолета Айкова, за Николай Кимчев, за Бончо Христов, за Васил Благоев.

Тъкмо падна полумрака и последната, 30-та група участник във фестивала се изтегли от стадиона. И освободи място за всички. За да връчи кмета наградите. Удоволствието да даде отличията на най-добрите има създателя на фестивала, с чиято любов и специална грижа се провежда вече 16 години – кметът на общината Апостол Апостолов.

Колоритът и достойнствата в 10-часовото дефиле на стадион „Септември“ в Симитли гледаше с очи на професионалисти жури в състав: проф. Костадин Динчев- фолкорист и почетен академик на Украинската академия на висшите училища, Атанас Пиронев- телевизионен водещ, Тодор Тодоров- хореограф и фолклорен антрополог, Николай Кашев- учител, художник и естет, Силвия Домозетска- ПР, хореограф–педагод и Владимир Симеонов- журналист.

Ето и наградите: „Най – възрастен участник” тази година бе 84-годишната баба Мария от Петрич-център; „Най – добре представен сурвакарски обичай“ бе Васильовден на Младежка група Симитли, която шашна още по обед с множественост, колорит и актуалност.

Трето място за представяне на обредна традиция журито определи за Сватба на групата от село Брежани; второто място бе за Прощапулник на групата от село Бачево; първо място е за представянето на Сватба от групата от квартал Ораново в Симитли.

Мечките и мечкарите: “Най – добре маскирана мечка”  – село Полена;  “Най – добре маскирано мече”  –  две награди Симитли Младежка група и квартал Ораново; “Най – добре маскиран мечкар” – село Полето.

Маските и суратите: трето място за „Най – добра маска на “бабугер” – село Гигинци; второ място за „Най – добра маска на “бабугер”  – козела на село Коларово; първо място за „Най – добра маска на “бабугер”  – село Брежани.

Костюмите: трето място за „Най – оригинален кукерски костюм“  – колективна село Черниче; второ място за „Най – оригинален кукерски костюм“ – шарения от Полена и Спас от Брежани; първо място за „Най – оригинален кукерски костюм“ – Стоян Гинински и Радослав Равначки.

И другите категории: “Най – добра хореография” – Село Бачево; “Най – оригинална младоженческа двойка” – квартал Ораново Симитли; “Най – колоритни старци” – село Полена; Най- сполучилива съвременна интерпретация- квартал Ораново, за Фермата.

Според компетенциите на журито: „Най – добре представили се гостуващи групи“ – трето място „За цялостно представяне“ бе дадено на групата Бачево, второто място си заслужиха групите  от село Церово и Жабокрът, а с първа награда си тръгнаха кукерите на село Калчево и 4-ти квартал Плажа Благоевград.

В категорията „Цялостно представяне на групи“ трето място бе присъдено на групите Симитли 3 квартал и Полето, второ място на групите от Брежани, Младежка Симитли  и Черниче и първо място на кв. Ораново, Крупник и село Полена.

Награда в памет на Васил Миланов Благоев за принос и утвърждаване на кукерските и маскарадни игри в община Симитли бе връчена на кмета на село Полена Веселин Топузов.

Нова награда бе връчена днес в памет на големия Николай Кимчев за артистичност, която бе връчена посмъртно на самия него.

Награда в памет на Виолета Айкова за принос в организацията и развитието на кукерските и маскарадни игри в община Симитли бе връчена на младежката група от село Крупник.

Награда в памет на Бончо Христов за ревностно пазене на кукерството в село Крупник бе връчена на неговата внучка Станислава Христова.

Специалната награда на Кмета на община Симитли Апостол Апостолов получи село Полето.

Раздадени бяха и следните плакети: за станчинара с лик на козел Коларово; Дяволът от Петрич-център; Калофер- два рогати пръча и Сирни Заговезни; село Габра- за маршала; старците от Звегор, Македония“; домакинът на Бъдни вечер село Полето; заораването село Калчево;Водача на хорото Симитли 3 квартал, ; семейство Колеви от 4 квартал Плажа за приемственост на традициите; гайдарската група 101 каба гайди от Смолян; Черния кукер с малкото кукерче Жабокрът; Дяволът село Церово; Старците с магарето Струмско; За поддържане на руслалийската традиция Петрич център;

Най -атрактивен оркестър Бачево; Сдружение Хайдути; Старецът с ВРЪТАЛЕЖКАТА Крупник; Карибските пирати от Черниче; Старците на дивана от Брежани; Антония Митова за поддържане на традицията жива от Младежка група Симитли, Марк Жирардели от Ораново.

Награда взеха и журналисти: Радио Фокус – за популяризиране на фестивала.

pirinsko.com

коментара

Реклама
loading...
Кликнете, за да коментирате

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Антоновден е. Днес Православната църква почита паметта на Св. преподобни Антоний Велики

Публикувано

на

Отхвърлил житейската мълва, си преминал безмълвно житие 
и по всякакъв начин си подражавал на Кръстителя, преподобни: 
с него те почитаме, началниче на отците Антоние.

Поради Своята благост Бог Отец не пощадил Единородния Си Син, а за да се избавим от нашите грехове и неправди Го изпратил [при нас]. И Божият Син, като Се смирил заради нас, ни излекувал от нашите душевни болести, и устроил нашето спасение от греховете за нас. Затова е необходимо да знаем и винаги да помним великото Божие домостроителство: че Бог Слово заради нас се уподоби на нас във всичко, с изключение на греха. Да помним това и да се стремим усърдно истински да се освободим от нашите грехове с Божия помощ.

Житие на св. преподобни Антоний Велики

Св. Антоний Велики. Икона от XVI в. от критския иконописец Михаил Дамаскинос.

Св. Антоний Велики. Икона от XVI в. от критския иконописец Мануил Дамаскинос. Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семейства или насаме, а понякога и на малки групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на преподобните Павел Тивейски и Антоний Велики.

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение. За пръв път му се явил „дракон“ във вид на жалък и немощен черен отрок, който нарекъл себе си „дух на блуда“ и се признал за победен. Но това било само началото на онази страховита борба с демоните, която продължила доста време.

Св. Антоний в борба с бесовете. Източник: monasterypress.com.Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че „силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото“.

Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: „Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!“ И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: „Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?“ И се чул глас: „Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!“

Св. Антоний с друг пустинноживеещ, икона от 16 в.По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизани и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: „Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му…“ (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната „вътрешна пустиня“ на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: „Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си“.

Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.

Своите умножени дарове св. Антоний щедро отдавал на Църквата. Посетил на два пъти шумната столица на Египет – Александрия. Първият път той пристигнал там в 311 г. по време на гонението, предприето от император Максимин, но Бог го запазил от мъченичество заради великата задача на монашеството. Антоний служил на изповедниците на вярата по рудници и тъмници, а след това, придружен от бедуини, се отдръпнал на три дни път в пустинята, както съобщава това бБлажени Йероним. По молбата на самия св. Атанасий Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу нестихналото и след Никейския събор арианство.

Появата на великия подвижник в столицата направила необикновено впечатление. Дори езичниците и жреците се тълпели да видят Божия човек и мнозина искали да се докоснат до него. Той не само сразявал еретиците, но върнал в християнството и мнозина езичници. Неукият и безкнижен старец с мъдро и властно слово бранил своята вяра от надменните езически философи, с които могълда говори само чрез преводачи, понеже не владеел официалните езици /гръцки и латински/, а само египетски. Той, неграмотният, водил кореспонденция с Константин Велики и с неговите синове, като защититл своя приятел св. Атанасий от клеветите на неговите врагове. Св. Антоний бил строг към несправедливите съдии и умеел да им напомни за Страшния съд и за техния дълг да бъдат милостиви и справедливи.

– Не изпадайте в страх, когато слушате за добродетелта – казвал преподобни Антоний Велики. – Тя не е далеко от нас, не се създава извън нас. За да се обучават в словесните науки, елените предприемат далечни пътешествия, преплават морета, а ние нямаме нужда да отиваме далеко заради Царството небесно или да преплаваме морета заради добродетелта. Господ е казал „Царството Божие е вътре във вас“. Ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля.

– Потребни са ни силна молитва и подвизи, за да приемем от Св. Дух дара да различаваме духовете и да познаваме демоните. Те се осмеляват да поставят на всички християни и особено на трудолюбивия монах съблазни чрез лукави помисли, стараят се да ги уплашат чрез несъществуващи призраци и да ги измамят с коварно многословие. Но не трябва да се боим от тях, защото те са безсилни и не могат да сторят повече от това – да плашат. Не е трудно да се разпознава присъствието на ангелите от това на демоните: видението на светиите бива несмутимо и е придружено с радост, а демоните създават вътрешна тревога. Много пъти демоните са ме облажавали, за да се възгордея, но аз ги заклинах в името Господне.

– Никой, който не е победил изкушенията, не може да влезе в Царството небесно.

– Който кове парче желязо, обмисля отначало какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така и ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се струдим напразно.

– За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомняме думите на светия апостол „всеки ден умирам“. Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягата, помислете си, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Днес празнуват всички с имената Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо и Тотка.

Blitz.bg

коментара

Продължете с четенето

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

януари 2019
П В С Ч П С Н
« дек.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ