Речната планинска вода на река Бистрица-безплатна работна сила в миналото на с. Сатовча

От векове българинът е използвал водата не само за домашни нужди и за напояване, но и нейната сила за полезна работа. По много места се виждат още развалини от валявици, тепавици и стара мелница. Интересен факт от историята на с. Сатовча е, че в  древността в землището  е имало вятърна мелница в местността „Ветреницата“.

Но най-много са били от най-старо време водениците. Обикновено те са били малки постройки, построени край двете реки, близо до селото и имали по два воденични камъка-единият да мели постоянно царевица, овес или ечемик, а другият-ръж или пшеница.

Воденичарите били хора, опитни в мелничарският занаят и сами наковавали мелничарските камъни според това какво ще мелят /за царевица по-едро, а за пшеницата и ръжта по-ситно наковаване/.

До самите воденици имало яхъри /обори/ за връзване и подслоняване на товарния добитък, с който се довозва зърното. Водениците мелели денонощно и там се налагало да нощуват хората.

Сега, когато в Сатовчанският район няма нито една оцеляла воденица, младото поколение се озадачава, че в миналото са били десетки на брой. Една от най-интересните воденици в Сатовча била на долния край на сегашното футболно игрище, носеща името „Кацаруша“. А на самият долен край на селото-„Райковата воденица“ при Райковата градина. На 200-300 м по течението на реката била „Начовата воденица“, а на 100 м след нея-воденицата на Атанас Карталов. А срещу нея на другия бряг-на Цаньо Влайков. Там, където се събират Сатовчанската река и Дикчанската река била голямата и просторна воденица на Димитър Карабунаров. Много голяма и посещавана била  и воденицата на самата Дикчанска река. Тя била голяма и просторна и се наричала „Ряхов-Петровата воденица“, а по-нагоре на 300 м от нея-„Даутевата“. На мястото на „Даутевата воденица“ после е построена малка мелнична фабрика за мелене на бяло брашно. Там в действие били и дарак и чепкало, където идвали клиенти чак от Доспат, Змеица, от Смоленско, от Пещера. От „Карабунаровата воденица“ надолу Дикчанската река става по-пълноводна от вливащите се в нея дерета и ручеи. Там била построена от лявата страна на реката, откъм м. „Мисальково“ така наречената „Ташова воденица“. Там предприемчивият Ташо Петев, построил освен голяма воденица с два камъка и тепавица, която работела денонощно. Пред нея собственикът направил малко мегданче , на което имало огромно крушево дърво, което създавало един особен, рядък декор. След „Пулевата валявица“, на малка ливада по-надолу е била построена и работела до най-късно дъскорезницата на Сотир Георгиев-така наречения „Тиров чарк“.  На 150 м на юг от „Делина поляна“ интересна била огромната „Беглянова воденица“ с обор, добре измазан с хоросан, ограден с висока ограда, в който обор се връзвали конете. Близо до тази воденица се намира голям, топъл извор, на който се предполага, че е имало баня, откъдето и местността носи името „Банян“. Този топъл извор, вкаран в мелничните води на „Бегляновата воденица“, не позволявал  никакво замръзване на воденицата в най-лютите студове. Благодарение на това, тази мелница през зимните месеци била най-посещаваната и денонощно обграждана от чакащи мливари. На 500 м по течението на реката зад големият каменен римски мост работела „Анговата воденица“. Тя била с два мелнични камъка и валявица. До „Анговата воденица“ имало бърчина сгур, където някога с водна сила древните ни прадеди са топели желязна руда, копана и намираща се в близките околности. Интересен факт е, че и сега там има остатъци от зидове на древно съоръжение, където са преработвали и плавели желязната руда. Много трюдолюбивите сатовчанци използвали някои от водениците заедно с доленци. Например от дясната страна на на село Долен е действала и е валяла аби и кепета /покрови/ воденицата на Чешмеджиеви. Една от водениците сатовчанци посещавали заедно с населението от Плетена и това била „Гаровата воденица“ /откъм с. Плетена/.

На долния край на местността „Банян“ работела запустялата сега дъскорезница на горската производителна кооперация на с. Долен. Така, че на едно разстояние от някакви си 4-5 км, действали денонощно повече от 10 воденици, валявици, тепавици и дъскорезници и всички те работели с най-чистата и безплатна работна сила-водата.

От цялата тази своеобразна, донякъде примитивна, но евтина местна индустрия сега е останала само една единствена тепавица в местността „Живенар“ по пътя за „Дикчан“, собственост на Тепавичарови от с. Плетена.

В днешно време, потомците на красивото родопско село Сатовча с учудване разбираме, че в Сатовчанския район хората са произвеждали хиляди тонове зърнени храни. Мелниците са работели денонощно и населението се е изхранвало с местно прoизводство. С произведените зърнени храни са се изхранвали едър и дребен рогат добитък. Красивите Родопи и днес привличат, но сега сме само консуматори на природата, а трябва да се знае, че в  миналото хората са влагали упорит труд  за съхраняване на родопската красота с производство на повече местни блага за своето оцеляване, преживяване и икономически възход.

Из спомени от Тодор Мавродиев, учител