Свържете се с нас

Култура

Днес Православната църква почита паметта на св. преподобни Теодосий Велики

Публикувано

на

Насаден в дворите на Господа, 
красиво си разцъфтял с преподобните твои добродетели 
и си умножил чедата си в пустинята, 
напоявайки с потоци сълзи божествените двори, стадоначалниче Божий. 
Затова зовем: радвай се, отче Теодосие.

Житие на преподобни Теодосий Велики

Както през първите векове на християнството мъченичеството послужило за утвърждаване на Църквата, така монашеството станало опора на Църквата през следващите времена. Преминало различни форми в своето развитие, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири.

Кападокия, която станала люлка на източното православно богословие чрез благодатното творчество на най-великите църковни учители и св. Отци, подарила на християнството и този велик първоучител на иноческия подвиг.Преп. Теодосий Велики се родил в село Магарион в Кападокия. Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като дар на Провидението и затова го нарекли Теодосий – „от Бога даден” (Богдан). Възпитан в съвършено благонравие и просветен от постоянно четене на Словото Божие, младият Теодосий пламнал от свещена ревност да служи на Христа. Усърдно се молил на Бога да му посочи истинския път. В ранна младост той пожелал да се поклони на светите места и тръгнал за Йерусалим. На минаване през Антиохия Теодосий посетил св. Симеон Стълпник (517-592 г.), който го благословил за монашески подвиг и му предрекъл, че той ще бъде „велик пастир на словесни овце”, което напълно потвърдил животът на бъдещия знаменит изповедник.

Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий поискал да се запознае със живота на подвизаващите се наоколо отшелници и се поселил при опитния старец Лонгин близо до Светия град. След това се преместил в новопостроената Богородична църква, основата от благочестивата Гликерия, но известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която – според преданието – пренощували тримата източни мъдреци, дошли да се поклонят някога на „родилия се Цар Юдейски” (Мат. 2:1-12) . Тази пещера станала свидетел на един свръхчовешки подвиг. Тук св. Теодосий се отдал на непрестанна молитва и неотстъпно Богосъзерцание. Пределно сурово било и неговото въздържание. В продължение на 30 години той не вкусил хляб, а се хранел само с фурми, трева и корени, но и от тях приемал само толкова, колкото да не умре от глад. Този неземен подвиг извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и прозорливост.

Дълбокото уединение не скрило славата на великия Божий угодник. Мнозина се нуждаели от духовното ръководство на такъв съвършен образец и започнали постепенно да се заселват около него. Като се осланял на Божията воля, светият старец основал в 560 година своя знаменит манастир, който и днес носи неговото име и се намира на 7 км. югоизточно от Йерусалим. Отшелниците скоро достигнали повече от 600 души, а преданието говори, че през неговия 105-годишен живот те достигнали 16,000. Съществуващият днес манастир „Дер-Доси” има монашески килии, подвория за миряни, болници и странноприемници.

Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен „началник на общежитието”. Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на св. Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.

При св. Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали отделни храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено правило, съгласно устава на самия Псалмопевец (Пс. 118:164). За св. Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език. Преподобни Теодосий управлявал многолюдното си братство, като се ръководил от монашеските правила на съотечественика си св. Василий Велики. В своето мъдро ръководство великият духовен отец благодатно обединявал кротостта със строгата справедливост. Всички ревностно практикували социалното добротворство и се грижели за бедните, странниците и болните, които прибягвали до помощта на многобройните манастирски благотворителни заведения. Сам великият Теодосий измивал раните на страдащите в неговите болници и помагал за обслужването на разнообразните просители и поклонници.

Като се подвизавал в знаменития си манастир и се грижел за спасението на стотиците си духовни чеда, св. Теодосий Велики не отминавал и вселенските грижи на св. Църква за чистотата на православната вяра. Привърженикът на монофизитите император Анастасий (591-618 г.) се опитал да използва високия авторитет на св. Теодосий. той изпратил на православния игумен дар от 30 литри злато, като знак на усърдие за неговата обител. Великият старец не обидил с отказ приноса на заблудения император, но когато станало дума за спорните въпроси на вярата, той се отправил за Йерусалим и от амвона произнесъл отлъчване от Църквата на всички, които не поставяли IV Вселенски събор в Халкидон от 451 г. и неговите вероопределения наравно с решенията на първите три Вселенски събора. Като не се задоволил с това, отшелникът напуснал строгото си уединение и обиколил селищата на Палестина, за да утвърждава навсякъде Православието и да изкоренява ересите. Заради това той бил изпратен на заточение, но след скоропостижната смърт на император Анастасий, той отново се върнал в своята лавра.

Преподобни Теодосий Велики предузнал смъртта си няколко години преди да напусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: „Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!” В същото време Антиохия била разрушена от земетресение…

Св. Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, където започнал своето подвижничество. Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената вечност. Йосиф Студит и Теофан Начертани от лаврата на св. Сава написали многопеснопения, с които и до днес Православната църква прославя великия основател на общежителните манастири.

© Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991

Красиви имена черпят днес заради „началника на общежитието“ Богдан, Богдана и Теодосий.

коментара

Култура

Днес Православната църква почита паметта на преподобни Захария

Публикувано

на

Той бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани.

Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност. На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил: „Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии“. А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал: „Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.“ Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.

Днес имен ден празнуват всички с имената Зарко, Захари, Захарина и Хари.

Житие на Св. Артемон, еп. Селевкийски

Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил възпитан. Той водел благочестив живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото учение. Веднъж свети апостол Павел дошъл в Селевкия, където сред гражданите, подобно на светилник, който не може да се укрие, блестял с добрите си дела Артемон. Понеже бил утвърден в Христовата вяра и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети апостол Павел го определил за пастир и учител, ръкоположил го за първи епископ на Селевкия Писидийска. Блаженият Артемон ръководил добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на спасение. За вдовици, сираци и бедни бил незаменим покровител, чудотворен лечител на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и починал в дълбока старост.

В памет на преподобния отец Иаков Изповедник

Преподобният Иаков Изповедник живял по времето на нечестивия византийски император Лъв Арменец, който възобновил иконоборческата ерес, отхвърлена от светите отци на седмия вселенски събор, и погубил мнозина заради благоговейно почитане на светите икони. Иаков бил сред учениците на свети Теодор Студит, от когото черпим сведенията за него. Заради иконите свети Теодор бил заточен, а мнозина от учениците му били подложени на мъчения. Блаженият Иаков също бил заловен и изтезаван. След убийството на нечестивия император Христовите изповедници излезли на свобода. Свети Иаков успял да се прибере с последни сили в Студийския манастир и скоро починал. Тялото му било погребано с чест. Блаженият Ипатий, който изпълнявал задълженията на игумен вместо своя наставник, уведомил с писмо за смъртта му свети Теодор, който се връщал от заточението и временно се намирал в Крискентовата обител.

В отговор преподобният Теодор му написал следното: „Не без сърдечна болка, но не и без душевна радост, сине мой, получихме от тебе известието за кончината на нашия възлюбен брат, Христовия изповедник Иаков. Ние съжаляваме за него като за син, и то такъв, когото заради греховете си аз не съм достоен да нарека син. Радваме се за вечния живот, който му е приготвил Господ. И се радваме не само ние, за които той е дивно украшение, но и цялата Църква. Помисли си само за какъв го смяташе ти – за изповедник, мъченик и светец. Той се бореше мъжествено срещу плътските желания, като пазеше тялото си чисто от похоти, употребяваше най-проста храна и подчиняваше плътта си на разумната душа. Спеше толкова малко, че тия, които го гледаха, се чудеха как е още здрав. Обичаше, доколкото му позволява времето, да възнася мислите си към Бога и потъваше в богомислие до забрава. Когато идваше на себе си, биваше изпълнен с Божествена любов. Не мислете, че заради нечия угода говоря така, свидетели са ми Бог и наставникът на Иаков – Йоан, който ми е разказвал за него онова, което по-рано не знаех. Така той се стремеше да се приучи към постнически живот. Що се отнася до това, колко време е прекарал в подвизите на изповедничество и колко големи са били тези подвизи, те са явни и за ангелите, и за хората. Непоколебимо и свидно сърце, той завърши своя подвиг безбоязнено, като Божий воин. Слугите на неговите мъчители го покрили с рани, превърнали в рана гърдите и раменете му, изцеждали кръвта му, натрошили тялото му и го оставили захвърлен на земята. Той не издал и звук на нетърпение, но понесъл до края угодните на Бога мъчения в името на Неговия Син, нашия Христос Бог, тъй като да страдаш за светата Му икона значи да страдаш за Самия Него. Нека кротките да чуят и да се развеселят, нека се радват мъчениколюбците, а дяволът да бъде посрамен и да се разпръсне сборището на иконоборците, защото освен Иаков, те мъчили, убили, уморили от глад и причинили подобни страдания на множество Христови изповедници както наши, така и не наши (повече наши, понеже ние сме едно тяло в Христа, Който е Глава на всички). Изтощен от нетърпимите рани, Иаков легнал тежко болен. Всеки ден се готвел за смъртта и напуснал живота с благодарност и смирение. Пишеш ми, че бил предсказал смъртта си – това е поради страдалческите му подвизи. Казваш, че на погребението му имало много хора, в това число и много знатни люде, всичко това е резултат на непостижимата Божия воля, понеже, ако не беше угодно на Бога, нямаше да се стече такова множество при един неизвестен (но не и по дух) човек. Иаков се присъедини на небето към ония, които страдаха с него. Така нарасна броят на мъчениците и изповедниците, затова небето се весели и се радва душата на Иаков, с чиито молитви, братя, ще се спасим. Той получи дар, достоен за трудовете му. Щастливи и наистина благочестиви са били онези, които са били събрани на неговото достойно погребение. Те са истински мъчениколюбци и нека наследят участта на тия, които почитат. Ако е угодно на Бога, ще се погрижа за неговите честни мощи, както съм писал в правилата. Поздравете се един други със свето целуване. Целува ви архиепископ патриарх Никифор, протопрезвитерът, икономът и останалите братя. Господ да бъде с вас. Амин.“

Така завършва писмото на свети Теодор Студит за живота и страданията на преподобния Христов изповедник Иаков, по чиито молитви Господ да удостои и нас навеки с участта на Своите светии.

коментара

Продължете с четенето

Култура

ПРАЗНИК НА ЧУЖДИТЕ ЕЗИЦИ, ПОСВЕТЕН НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ФРАНКОФОНИЯТА В СУ-САТОВЧА

Публикувано

на

Ученици, учители и родители се включиха в проведения  преди дни празник на чуждите езици, посветен на Международния ден на франкофонията, който събра ученици, учители и родители.

Франкофония не означава само споделяне на френския език, а нещо повече- културно многообразие. Франкофонията е общност без вътрешни културни и други граници, където важи принципа на взаимното допълване и толерантност.

Празникът се отбелязва от близо 500 милиона жители на 56 държави, членуващи в Международната организация на франкофонията в 70 страни по света, в това число и България.

Френският език е официален в 32 страни самостоятелно или наред със съответните национални езици. В Европейския съюз той е вторият по използваемост. Той е и вторият, най-изучаван език в света след английския.

Празникът в училището в Сатовча, бе организиран от преподавателките Нели Коемджиева, Райка Славчева и Маруся Лозанова, а програмата включваше: песни, сценки, стихотворения, танци, драматизации на приказки и басни на английски и френски език, в изпълнение на учениците от 3, 7, 8 и 11 клас. Учениците се представиха блестящо и показаха невероятни артистични умения.

В часовете по френски език, старши учител по френски език  Райка Славчева проведе маратон по четене на художествени текстове с учениците от 9 и 11 клас.

Тържеството завърши с кръшни хора в изпълнение на учениците от клуб „Палави крачета“ под ръководството на Маруся Лозанова.

Водещите на празника – Нанси Хаджиева и Кристиян Джилджов от 8-„б „клас, пожелаха здраве, щастие и късмет на всички и изказаха благодарности на ръководството на училището: на директора Джеват Дунчев и Цветанка Янева, както и на всички учители и ученици, които оказаха съдействие за реализиране на чудесното тържество.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

март 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ