Патронен празник празнуват днес ученици и учители от Обединено училище „Христо Ботев“ в Дъбница

С отлично организирано тържество посветено на патрона на училището Христо Ботев ,и с песента „Хубава си моя горо“ по  стихотворението на безсмъртния български поет, Любен Каравелов , превърнала се в химн на красотата на България , ученици и учители  от Обединено училище „Христо Ботев“ отпразнуваха патронния празник на школото си .

С презентация учителят по история Кемал Адем направи обстоен преглед на героичния път  на  поета а литературната програма бе  изцяло по Ботеви произведения . Ученическият конкурс за стихотворение , посветено  на  патрона на  училището Христо Ботев в гърменското село Дъбница спечели  шестокласничката Марина Маринова а победители в конкурса за рисунка  на тема“ Ботев и неговата дейност“ станаха  седмокласниците Елиза Чолакова  и Юзден Бекирова.

Да си  припомним!!!!

 Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“.

От октомври 1867 г. Христо Ботев живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно и с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“.

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.