Православната църква чества днес Свето Богоявление на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос
- януари 6, 2019
Кръщение Господне или Богоявление
„И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. (Мат. 3:16-17)
Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.
Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед „във Витавара отвъд Йордан“ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). Неговият зов:„Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“ (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му“ (Йоан. 1:26-27).
И ето, Този Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Мат. 3:13-15).
„А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лука 3:21). „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: „Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:
„Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“
Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Поверия и народна традиция
Йордановден е един от най-големите християнски празници в българския календар. На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан. Българинът вярва, че както тогава небето се отваря и Господ изпълнява желания. По същия начин вярвали и предците езичници, когато на същия ден се молели на Дажбог, който изпълнява желания, в същата нощ.
Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици.
На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.
В Калофер на този ден се провежда и изключително зрелищното мъжко хоро във водите на река Тунджа като се вярва, че всеки влязъл в януарските ледени води, ще бъде пазен далеч от болести през цялата година.
С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. мръсни дни, т.е. злите сили са победени и прогонени.
Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.
Според поверията на старите българи в полунощ в нощта на празника реките спират да текат и стават лековити. Вярва се и че водата на този ден има свещени свойства и затова се пази през цялата година, като се използва за лекарство.
През нощта срещу празника, когато “небето се отвори” се вярва, че всяко желание се изпълнява, стига човек да изрече това, което иска на глас.
Според православната традиция пък на този ден във всеки храм се прави водосвет като водата също се пази през цялата година и се вярва, че има лечебна сила. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно.
Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода – също за здраве.
На много места има и традиция свещениците да минават през домовете на хората и да ръсят със светена вода за здраве и освещаване.
Пак народна традиция е момите да измиват с вода лицата си, за да са бели и румени лицата им. На реката се носят части от ралото, които се топят, за да е бяло житото, а три трески от бъдника се хвърлят в реката, за да изтече всяко зло.
Със светената вода пък се замесва пита, от водата се слага и във виното и зелевия сок, като така се вярва, че няма да се развалят. На този празник се събира и пепелта от огнището като също се смята, че тя има лечебна сила.
В някои краища на страната след като се върнат от църква хората слагат брадва с острието нагоре като всеки я прескача, за да се спрат болестите и всяко зло.
В югозападна България обредът за къпане с вода на този ден се нарича Мъжки водици, а в Родопите го наричат Хаскане.
На този празник се правят и различни гадания. Например гадае се по бръшляна за здраве и дълъг живот. Освен това за неомъжените в югозападните части на страната се гадае по пръстени коя мома за кого ще се омъжи.
Има вярване, че ако на този ден замръзне китката, с която ръси светена вода свещеника, то годината ще бъде здрава и плодотворна, ако пък на самия ден е топло – житото ще бъде гъсто, а ако и в дните преди празника е меко времето, то годината няма да е хубава. Вярва се също, че ако на този ден духа вятър, цялата година ще бъде ветровита.
Имен ден празнуват всички с имената Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден и Теодосий.
