Свържете се с нас

Култура

Православната църква чества днес Свето Богоявление на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос

Публикувано

на

 Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, 
откри се поклонението на Св. Троица; 
защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; 
и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото. 
Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе”.

Кръщение Господне или Богоявление

„И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. (Мат. 3:16-17)

Св. Богоявление. Руска икона от XIII век. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил  на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на  Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед „във Витавара отвъд Йордан“ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). Неговият зов:„Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“ (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му“ (Йоан. 1:26-27).

И ето, Този Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Мат. 3:13-15).

„А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лука 3:21). „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: „Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

„Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Поверия и народна традиция

Йордановден е един от най-големите християнски празници в българския календар. На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан. Българинът вярва, че както тогава небето се отваря и Господ изпълнява желания. По същия начин вярвали и предците езичници, когато на същия ден се молели на Дажбог, който изпълнява желания, в същата нощ.

Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици.

На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.

В Калофер на този ден се провежда и изключително зрелищното мъжко хоро във водите на река Тунджа като се вярва, че всеки влязъл в януарските ледени води, ще бъде пазен далеч от болести през цялата година.

С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. мръсни дни, т.е. злите сили са победени и прогонени.

Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.

Според поверията на старите българи в полунощ в нощта на празника реките спират да текат и стават лековити. Вярва се и че водата на този ден има свещени свойства и затова се пази през цялата година, като се използва за лекарство.

През нощта срещу празника, когато “небето се отвори” се вярва, че всяко желание се изпълнява, стига човек да изрече това, което иска на глас.

Според православната традиция пък на този ден във всеки храм се прави водосвет като водата също се пази през цялата година и се вярва, че има лечебна сила. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно.

Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода – също за здраве.

На много места има и традиция свещениците да минават през домовете на хората и да ръсят със светена вода за здраве и освещаване.

Пак народна традиция е момите да измиват с вода лицата си, за да са бели и румени лицата им. На реката се носят части от ралото, които се топят, за да е бяло житото, а три трески от бъдника се хвърлят в реката, за да изтече всяко зло.

Със светената вода пък се замесва пита, от водата се слага и във виното и зелевия сок, като така се вярва, че няма да се развалят. На този празник се събира и пепелта от огнището като също се смята, че тя има лечебна сила.

В някои краища на страната след като се върнат от църква хората слагат брадва с острието нагоре като всеки я прескача, за да се спрат болестите и всяко зло.

В югозападна България обредът за къпане с вода на този ден се нарича Мъжки водици, а в Родопите го наричат Хаскане.

На този празник се правят и различни гадания. Например гадае се по бръшляна за здраве и дълъг живот. Освен това за неомъжените в югозападните части на страната се гадае по пръстени коя мома за кого ще се омъжи.

Има вярване, че ако на този ден замръзне китката, с която ръси светена вода свещеника, то годината ще бъде здрава и плодотворна, ако пък на самия ден е топло – житото ще бъде гъсто, а ако и в дните преди празника е меко времето, то годината няма да е хубава. Вярва се също, че ако на този ден духа вятър, цялата година ще бъде ветровита.

Имен ден празнуват всички с имената Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден и Теодосий.

коментара

Култура

Народните представители от ПП ГЕРБ – Благоевград Даниела Савеклиева, Стефан Апостолов, Георги Динев, Александър Мацурев и д-р Емил Тончев участваха в откриването на изложбата 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция

Публикувано

на

Кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов бе сред официалните лица по време на представянето на изложба „140 години от Учредителното Събрание и приемането на Търновската конституция“.

Експозицията бе открита от областния управител на Благоевград Бисер Михайлов.

Сред гостите на церемонията бяха още народните представители Даниела Савеклиева, Стефан Апостолов, Александър Мацурев, заместник- областните Иван Стоянов и Антоанета Янчева, представители на държавни институции, на културни институти, граждани.

Мащабната изложба включва общо 40 пана, с размери 70/100 см. Експозицията представя исторически и биографични данни за народните представители от състава на Учредителното събрание.

Изложбата е по повод отбелязването на годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.

Паната ще останат подредени във фоайето на Община Благоевград до 25 януари 2019 година.

Кметът д-р Ат. Камбитов присъства на официалното откриване на пътуваща изложба „140 години от Учредителното Събрание и приемането на Търновската конституция“ снимка 1

коментара

Продължете с четенето

Култура

Днес честваме Св. патриарх Евтимий Търновски

Публикувано

на

„Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ (Св. Евтимий Търновски).

Кратко животоописание

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.

Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата „Св. Троица“. Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“ Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.

Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.

Паметта на патриарх Евтимий се чества на 20 януари.

Pravoslavieto.com

Петльовден е! Красиви имена черпят, а традицията повелява във всеки дом, където има момче да се…

Този ден е посветен на паметта на Преподобни Евтимий Велики

Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който според традиционните народни схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т. е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка. В ситуацията на обреда юношата се нарича „петелар“. След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват специално приготвените за празника знамена, които се наричат „колуни“. Всяко домакинство приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял.

Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят обикновено ярки за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза.

Днес празник имат всички, които носят имената Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия.

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

януари 2019
П В С Ч П С Н
« дек.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ