Свържете се с нас

Бизнес

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Разходите по връщането на онлайн покупки заради дефекти или заблуди при продажбата са за сметка на търговеца“

Публикувано

на

Онлайн ориентираните потребители могат да се сблъскат с три основни групи проблеми, когато си поръчат дадена стока през интернет и при нейното пристигане установят разлики спрямо очакванията им по отношение на нейните качества и характеристики. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по телевизия Bulgaria ON Air.

„Първата група проблеми е свързана с т.нар нелоялни практики – когато търговецът умишлено е въвел потребителя в заблуждение относно достойнствата на продукта, който му предлага“, посочи Маргаритов. Той даде пример със случай, в който Комисията е установила, че конкретен електронен магазин е придружавал продаваните от него бижута с фалшиви сертификати за качество. „Това означава, че те нямат тези характеристики, които въпросните сертификати ѝ приписват“, коментира той. „Нашето решение по такива случаи дава възможност на потребителя да развали сделката и да получи всичко, което е платил за стоката и разходите по нейната доставка и връщане на търговеца. Включително да претендира някакво обезщетение, ако е претърпял вреди в резултат от това умишлено въвеждане в заблуждение или скриването на важна информация, която би могла да повлияе върху потребителското решение“, обясни председателят на КЗП. Маргаритов допълни, че наред с това търговецът бива и санкциониран от Комисията за прилаганата нелоялна практика.

Понякога клиентът може да получи нещо различно от поръчаното от него просто поради грешка на търговеца. В тези случаи потребителите имат право на рекламация. „Тогава отново и разходите за връщането и привеждането на сделката в съответствие с параметрите, които тя е трябвало да има от самото начало, са за сметка на търговеца“, разясни председателят на КЗП.

Третата група въпроси е свързана с безусловното право на отказ от онлайн покупка на стоката, просто защото тя не е харесала на потребителя. „Вие си поръчвате нещо. Идва същото нещо, но преценявате, че то не Ви харесва по причина, която не сте длъжни да споделяте с никого или дори и самият Вие да не можете да определите точно, но решавате, че ще го върнете. Имате такова право в 14-дневен срок. Разходите по упражняването на въпросното право на отказ много често са за сметка на потребителите“, разясни Маргаритов. Той направи важното уточнение, че търговецът обаче е длъжен да упомене това обстоятелство в електронния си магазин, тъй като в противен случай потребителят няма да дължи сумите за куриерските услуги.

Много хора се оплакват в КЗП, че чакат твърде дълго време да получат парите си обратно, каза още Маргаритов. А по закон търговците са длъжни също в 14-дневен срок да възстановят на клиентите си плащането по начина, по който са го получили – по банков път, чрез наложен платеж или друг способ. Това е и едно от най-често санкционираните от КЗП нарушения в онлайн търговията, отбеляза председателят.

„За да могат потребителите да очакват, че нашата намеса ще има положителен резултат при проблем, трябва максимално добре да опазят всички материали, които са свързани с общуването с търговеца по повод извършването на дадената покупка“, обърна внимание председателят на КЗП. И уточни, че не е задължително те да са на физически носител, могат да бъдат и електронни файлове. „Тогава за контролния орган е много по-лесно да установи, че от търговеца в определените срокове, в определеното време или не е направено необходимото, или реакцията е била неадекватна. Оттам нататък бихме могли да наложим санкция, от една страна, и от друга – да помогнем на хората да получат в максимално кратки срокове онова, което им се полага“, добави той.

Димитър Маргаритов препоръча хората да не се предоверяват на оферти от физически лица в интернет, както и на търговци, които предлагат „маркови“ стоки на многократно по-ниски цени от средните за тях на пазара. Причината – или нищо няма да получат срещу парите си, или стоката ще е със значително по-ниско качество.

коментара

Бизнес

Водеща от bTV се е сдобила с лиценз за отглеждане на марихуана

Публикувано

на

Водещата на предаването „Мармалад“ по Би Ти Ви Радост Драганова се е сдобила с лиценз от Министерството на земеделието за отглеждане на марихуана, научи „Уикенд“ от два независими един от друг свои източници.

През лятото на миналата година фирма на забъркалата се в няколко търговски съдебни спора телевизионерка е получила правото да отглежда индустриален коноп в България, като документите са били разписани лично от земеделския министър Румен Порожанов.

През октомври 2018 г. Радост Драганова вече е добила първата си реколта индустриален коноп, като нивите, където отглежда растенията от рода на канабиса, са в района около Петрич, който се слави като най-благоприятния регион в България за отглеждане на „смешните“ растения.

Сега телевизионната водеща очаква втората си реколта. Според закона, добивът на индустриален коноп в страната е в периода май-октомври.

В началото на 2018 г. в страната ни тихомълком бе разрешено легалното отглеждане на индустриален коноп, след като през последните години марихуаната намери приложение в световната медицина и козметика. Според закона в България обаче добивът на индустриален коноп е възможен, само ако растенията бъдат събирани с корените. В момента, в който тревистата маса бъде отделена от стъблото, собственика на плантацията рискува присъда за наркоразпространение. Заради това малкото български фирми с лиценз за добив на индустриална марихуана са принудени да изнасят продукцията си заедно със стъблата в чужбина, където стоката се разфасова и отделя от стъблото и след това се продава на фармацевтични и козметични фирми.

Запознати с новия бизнес на Радост Драганова разкриха, че тя вече има договор с немска фирма за износ на конопено олио, което добива в България и извлича от марихуаната. Телевизионната водеща обаче никак не била доволна от приходите, тъй като у нас според закона психотропния ефект, дължащ се на веществото тетрахидроканабиол (ТНС) не може да надхвърля 0,2%. В други европейски държави допустимото ТНС в индустриалния коноп е до 5%.

Това е принудило чевръстата телевизионна водеща да наеме мастити адвокати, чрез които се опитва да промени закона за отглеждане на индустриален коноп.

Неотдавна Радост Драганова се похвалила с първия си успех – от Министерството на земеделието всеки момент ще разрешат и в България тревистата маса на индустриалния коноп да се отделя от стъблото. Нейни конкуренти в бизнеса с отглеждането на марихуана за медицински цели обаче я обвиняват, че тя се ползва със солидни връзки при министър Порожанов, като някои даже пускат и непристойни слухове.

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето

Бизнес

Община Разлог обединява селскостопански производители и преработватели за създаване на клъстер

Публикувано

на

Община Разлог обединява селскостопански производители и преработватели за създаване на клъстер обхващаш територията на област Благоевград с център град Разлог.

Началото ще бъде поставено на 11 април с представяне на проекта „Клъстери за иновации в агропродуктите“. Целта на събитието е да събере на едно място земеделски производители, фермери, предприятията от хранително-вкусовия сектор, местни/регионални власти, изследователски институции на територията на област Благоевград.

По време на събитието ще бъде представено резюме на проекта и дейностите, които Община Разлог изпълнява като проектен партньор, както и етапа на реализиране на проекта. Проектът обединява осем партньора от четири страни –Гърция, Кипър, България и Албания. Водеща организация е Университета в Западна Атика, Гърция.

Проектни партньори са: Региона на Централна Македония, Гърция; Кипърски университет по технологии; Агенция за развитие на Лимасол, Кипър; Селскостопански университет в Тирана, Албания; Община Фиер, Албания; Община Разлог, България и Софийски университет „Св.Климент Охридски“, България.

Целта на проекта е да стимулира производството и разпространението на иновативни селскостопански и хранителни продукти на територията „Балкани – Средиземно море“, както и създаването на клъстери във всяка от държавите партньори по проекта. Клъстерът представлява географски свързана мрежа от сходни, взаимообвързани или допълващи се конкурентни фирми, които са изправени пред общи възможности за развитие и/или заплахи.

С други думи казано, клъстерът е своеобразна самоорганизираща се производствена система, в която фирми и други заинтересовани организации от определена географска локация (близостта на участниците е решаваща за успеха на клъстерните инициативи) си сътрудничат за повишаване на конкурентоспособността.

За създаването на клъстер с център Разлог е извършена диагностика на селскостопанския сектор във всяка община в Благоевградска област, създаден е и местен план за действие, следващата стъпка е реалното създаване на клъстер.

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

март 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ