Ексклузивно! Цветелина Узунова: След 30 години преход трябваше отдавна да говорим за просперитет

КАКВА ПОЛИТИЧЕСКА ГОДИНА НИ ОЧАКВА СПОРЕД ВАС?

Преди да отговоря искам да честитя новата година на Вашия екип и на Вашите читатели. Нека за всички да има здраве и много успех.

По всичко личи, че 2019-та ще бъде знакова. За политиците предстоят две изпитания – изборите за Европейски парламент през май и за местни власти през есента. За хората пък предстоят важни решения на кого да се доверят. Моето виждане е, че българите стават все по-взискателни. 2018-та година го показа с протестите и на майките на деца с увреждания, и на недоволните от цените на горивата. Всички вече искат бързо решаване на проблемите, някои от които са затлачени с години. Така че политици, които са показали адекватно поведение, грижа за хората, ще затвърдят позициите си. И обратното- тези, които са забравили обещанията си, които са тръгнали в посока лобистки или лични интереси, ще загубят доверие.

През тази година се навършват 30 години от началото на демократичните промени, от т.нар. преход. Логично е повече хора да си зададат въпросите живеят ли по-добре, какво беше направено през този немалък период, къде политиците успяха и къде  се провалиха, кой заслужава да бъде избиран оттук нататък и кой не. 30 години са много време. Политическият елит имаше предостатъчно възможности да покаже качествата си, да направи много неща за народа си, който понесе какво ли не през тези години. Има, например, партии и  политици, които са във висшите институции с десетилетия. Това означава, че те през цялото време на прехода са определяли пътя на България и стандарта на живот на българските граждани. Може би идва времето да им се даде оценка. Фактът, че страната ни е сочена като най-бедната и най-корумпирана в ЕС, не е никак добра атестация за тях. Да, никой не отрича, че България много се промени, но дали повече хора постигнаха благосъстояние, европейски жизнен стандарт?! За мен не е логично след толкова време ние все още да говорим за оцеляване на милиони българи, за работещи бедни, за стягане на коланите. Отдавна трябваше тези думи да са заменени с висок стандарт на живот, с просперитет. Да мислим как да надграждаме, а не как да закърпваме. Все по-трудно ще става на политиците да убеждават хората да продължават да чакат по-доброто бъдеще. Няколко поколения търпяха в името на това децата им да живеят друг живот. Само че и децата порастваха.После и те се надяваха за своите деца. Затова си мисля, че за в бъдеще ще успяват онези политици, които умеят да решават проблемите на хората сега, в кратки срокове, а не да ги влачат с години.

В ЕВРОПЕЙСКИ ПЛАН СЪЩО ТЕКАТ ИНТЕРЕСНИ ПРОЦЕСИ. КАК СМЯТАТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ РАЗВИЯТ?

Мисля, че всеки вече осъзнава добре връзката между състоянието на Европейския съюз и отражението в отделните държави. Следим с внимание процесите и в Италия по отношение на мигрантите, и във Великобритания, заради Брекзит, и във Франция след краха на президента Макрон и натиска на „жълтите жилетки”. Живеем в свят на взаимосвързаност. Няма как ставащото в Брюксел, например, да не води до последици и у нас. Като част от тази общност вече 12 години, ние не можем да останем изолирани от европейските процеси. А те са очевидни. Има все по-нарастваща вълна на патриотичните партии, които искат тотална промяна в начина, по който съществува и се управляват европейските институции. Стана така, че с годините беше отгледана една луксозна чиновническа прослойка, която затъна в наредби, доклади, препоръки…Огромна бюрокрация. Чиновниците сякаш забравиха, че основната им задача е да работят за хората, а не за институциите и за себе си. За много европейци службата в тези институции се превърна в самоцел и начин за оправяне на личното положение, предвид привилегиите, които носи. Но това е за сметка на всички европейски данъкоплатци. И те вече не са съгласни това да продължава. Ето защо очаквам изборите за евро-депутати да донесат много изненади в разпределението на силите в Европейския парламент. Явно идва смяна на познатите ни европейски лидери. За жалост, някои от тях, ще се оттеглят безславно, след наложени грешни политики. Какъвто е случаят с канцлера Меркел, например. Въпреки успешното й управление, няма как да забравим щедрата й покана към мигрантите. Един непремислен политически ход, платен впоследствие с човешки жертви. През ноември се запознах с г-жа Марин льо Пен –лидер на френската партия „Национален сбор”. Ако сте следили социологическите проучвания там, тя измести по рейтинг президента Макрон и би спечелила изборите. Та тя сподели, че при тях вече има цели села и квартали от мигранти, където полицията не смее да влезе, камо ли да наложи някакъв цивилизован ред. Какво говори това? Че системата на сигурност е пробита.Че страхът се е настанил сред нас. И всичко това- благодарение на грешните решения на евро-лидерите. Нищо не е останало вече от старата спокойна и сигурна Европа. Логично е избирателите да „накажат” с вота си досегашната върхушка.

ПРИ НАС ТОЗИ ПРОБЛЕМ НЕ СЕ УСЕЩА КАКТО В ДРУГИ ДЪРЖАВИ. ТОГАВА КАКВО ЩЕ Е ВАЖНОТО В ЕВРО-ИЗБОРИТЕ?

Както казах, ние не сме изолирани. Това, че мигрантите ни подминават, не означава, че проблемът не съществува или че нещата няма да се променят. От друга страна- огромен брой български граждани работят и живеят из Европа, където темата е водеща. Четох прогнози на европейски учени, че в следващите десетилетия стотици милиони африканци ще тръгнат към стария континент. Европа не е подготвена за такава чудовищна миграция. Още повече, че както виждаме, тези хора не желаят да приемат нашите правила на живот. Проблемът е много сериозен. Ето защо на дневен ред у нас излиза друго- да си подредим и оправим държавата така, че хората тук да заживеят много по-добре и  нашите сънародници да започнат се връщат у дома. Политиците да сплотяват хората, а не да ги разделят. Не са без основание прогнозите, че всяка държава ще търси свои начини да се справя. Нищо чудно да се върнат и границите. В този смисъл бъдещите политици у нас трябва да са изключително компетентни и разумни хора, защото ще ръководят обществото –независимо дали в националните институции или в общините, в едни много трудни и сложни условия. Идват години на сериозни изпитания за политическите елити навсякъде. Затова като избиратели не можем да си позволим експерименти и лекомислени избори. А хората, които ще изпратим в Брюксел тази година, ще трябва да са готови да защитават на първо място националния интерес и да се придържат стриктно към ценностите, които нашият народ традиционно споделя.

Цветелина Узунова е журналист, консултант по публични комуникации и външна политика. Родена е в Гоце Делчев, където завършва средното си образование. Възпитаник е на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет „св.Климент Охридски”. Била е водеща на „По света и у нас” в БНТ, директор на Правителствената информационна служба, съиздател и главен редактор на списание Business Woman. Управлява своя пиар фирма.Занимава се и с обществена дейност като председател на Обществото на деловите жени.