10 години от смъртта на поета Георги Николов Гавалюгов

Член на литературен клуб „Людмил Стоянов“ от 1950 г. с. Гърмен Десет години вече как сме без него. Но образът му остава винаги в нас. Такъв човек не се забравя. Дори и след смъртта му, говорим за него като за жив. Чистотата и силата на поетичния му дух остана в сърцата на хората, с които работеше до последния ден. Остана онова, което беше написал. Остана голямата му човешка душа.

Той еднакво принадлежи и на миналото, и на бъдещето. И на днешния ден. Годините преминаха край името му, без да го отнесат назад, без да изтрият от паметта на хората. В своя честен живот той сигурно не е мисли за това. Просто се е слял с времето. Така се е слял, че сега дори смъртта е безсилна да го откъсне от нас. Роден е в гр. Неврокоп, сега Гоце Делчев, на 22.06.1936 г. Произхожда от трудолюбиво земеделско семейство. Учи в гимназия „Яне Сандански“ в родния си град, която завършва с много добър успех. Като ученик дружих с него непрекъснато. Искам да разкрия образа му. Искам да го видите от началото на младостта му, когато в гимназията го наричаха – нашият поет. Искам да почувствате огъня на поета и вярата му, която не угасна до последния му ден. Те бяха силата на живота му. Сега се връщам към минутите, прекарани заедно с него. Виждам как очите му горят от блясък, когато е написал поредната творба. Още като ученик в прогимназията започва да пише. В тях ясно личи бъдещия талант. По-късно ми показа едно списание, в което беше поместено негово стихотворение. Беше публикувана и снимката му. Това беше най-голямата му награда. Едно признание, което получи много рано. Доби кураж и самочувствие. Той е един от първите членове на литературния клуб „Людмил Стоянов“ още през 1949 г. Тук се оформя като истински поет. Работи с творческа дързост, размах и въображение. Започва дружбата му с композитора и директор на гимназията Иван

Кюлев. Неговото влияние не остава незабелязано. Насърчава го с думите: „Пиши! Ти можеш и композитор да станеш“. Той пръв го запозна с тънкостите на фолклора, с музиката на стиха. После сам създава чудни авторски песни. Ще посоча някои: „Неврокопчанка съм аз“, „Не жали, девойко“, „Песен за Гоце“, Песен за Яне“, „Тъга по зюмбюлче“. Много от песните му са включени в репертоарите на ансамбъл „Яне Сандански“ и „Пирин“. В литературния клуб дружи с творци като Илия Крантев, Георги Жерев, Кирил Кемалов, Запрю Икономов, Петър Селяшки, Александър Койков, Асен Плевнелиев, Лалю Лалев, Асен Маникатов, Валентина Шейтанова и Кипра Гелемерова. Това са поети, които имат признание на творци и пишат упорито. Някои от тях имат издадени книги. Явление представлява романът „Сияние над Кресна“ на Георги Жерев, романът „Потурчване“ на Кирил Кемалов, стихосбирката „Родина“ на Илия Крантев. Както се казва, Гавалюгов получава своята закваса. Ръководството на творците се осъществява от Зефир Кънчев и литературните критици Максим Наимович и Иван Спасов. Тези хора и читалището имат най-голяма заслуга за израстването на поета Георги Гавалюгов. Заедно с Илия Крантев и Запрю Икономов той издига песенната слава на града до национално ниво. Песните им звучат по всички събори и националното радио. Пеят ги българите в Банат и Одеса. Звучат в съседна Македония. Това са бисери, родени от сърцето на поета. Щастлив беше, че още приживе получи признанието на музикалната критика и народа. Хората обичаха неговите песни. Той още живее между нас с неземния си Божи дар.

Душата му беше сладкопойна птица.
Възпя героите на Пирин и мелодиите днес далече се чуват. Това е така, защото дружеше с големи поети и композитори. За него композиторът Димитър Янев казва: „Песента му е пленителна хубост, тя е безоблачен ден“. А Запрю Икономов допълва: „Неговата песен гали и е лек за душата. Тя е нежен полъх от Родопа и буен вятър от Пирин“. Не буди учудване това, неговата песен извира от сърцето. Това е, така да се каже, магията на добрия поет и музикант. Той е един от многоуважаваните граждани на Неврокоп. Има много награди и отличия. Щастлив беше, че създаде песни за хората. Те бяха неговото богатство. Той не може да бъде друг, освен творец по душа и сърце. Като добър общественик, винаги разтапяше всяко разстояние между хората и себе си.

Всички, които го познаваха през годините, споменават за подобно нещо. Неговата песен е звънчева магия. Тя е неотразима – вълнува, изтръгва възторг и радост, а едновременно разплаква. На това го научи композиторът Иван Кюлев. Научи го да извисява силата и родолюбивия дух на българина. Затова е достоен син на Неврокоп и България – сега и в бъдния ни ден. Той е не само добър поет, но и талантлив журналист. Активно сътрудничи на регионалния и централния печат. Става кореспондент на вестниците „Пиринско дело“, „Народна просвета“, „Неврокопска трибуна“. Кореспондент е до смъртта си на Радио Благоевград и Радио София. Отличен е с много награди от литературни конкурси и музикални предавания. Участва най-активно в обществения и културен живот. Непрекъснато води Радиовъзела в града. Става секретар на читалището. Артист е в драматичния състав „Кръстю Сарафов“. На неговите спектакли хората плачат от умиление. Носи душа на роден артист. Любовта към сцената го прави още по-добър и отзивчив за всичко. Много от песните на Гавалюгов са посветени на македонските комити. Тук, в Пирин, все още са топли баладичните пътеки и твърдите горещи стъпки на Гоце и Яне. Пред тях той се прекланя в песен и стих. За него тази планина е „Светая Светих за България“. Гордея се, че се познавах и дружих с него. Нищо не попречи до края да делим приятелството. Разказах само частица от неговия живот. Издал е две стихосбирки – „Песен и шепот от Пирин“ и втора – след смъртта му – „Цветя от сърцето“. Това са песни, изтъкани от златни слънчеви лъчи, които сякаш изгряват от Пирина, където Гоце откри пътеката към свободата. С тези редове изразявам преклонението към него и таланта му.

Със своето дар слово, той стана любимец на всички. За себе си пише: „Родих се чист и чист ще си отида“. На нас, приятелите и потомците, остави своето неголяма, но богато лирично богатство. Остави ни един свеж букет от песни и цветя. Душата му остава безсмъртна. Песните му ще звучат като реквием в земята на Орфей. В знак на уважение му посвещавам стихотворението „Поетът“. ПОЕТЪТ На Георги Гавалюгов „Той беше чист като сълза“ Запрю Икономов Той беше чист като сълза сребриста и поет с най-нежните слова. Тъй ще го запомним утре всички с песните вълшебни за града. В тях изпя душата си лъчиста, по-нежна от душата на Орфей. Под небето пиринско и чисто още медни чанове люлей… не са чанове, а звънки песни, дето с обич пеят в Неврокоп. На криле ги носи буйна Места и орли в небесния чертог. Под полето и пшенични ниви литва като славей този глас. Вредом из страната ни красива пеят песните му всеки час. Туй са песни с много страст и огън, и звучи във тях най-силен дух. Звънчев медолей, дошъл от Бога, за да радва всички хора тук. Той твори за радост, не за мъка, за човечност и за красота… С песните венец от звук изтъка и поднесе с обич на света. Беше чист като сълза сребриста и мъдрец с вълшебните слова. Колко много, много ми се иска жив да бъде между нас сега. Но го няма, рано си отиде със тъга по моя слънчев юг. И остави в пътя си завиден най-голямото богатство тук. Асен Стругов