Асим Адемов: Няма религия, която да толерира подобни безумия като атентата в Страсбург!

– Господин Адемов, благодаря ви, че при­ехте поканата ни за това интервю. Краят на годината е, време за равносметка. Каква беше според вас изми­наващата 2018 год., имайки предвид вашата дейност като евродепутат?

– Аз също много ви благо­даря, че ми давате отново въз­можност да споделя виждани­ята си пред вашата медия. За мен е чест да се възползвам от тази възможност. Не забра­вям, че първото ми интервю като кандидат за член на Ев­ропейския парламент преди изборите през май 2014 год. бе именно във вашата медия.

– Каква беше изминаващата 2018 от гледната точка като на член на Европейския Парла­мент?

– Последната една година беше динамична и емоцио­нална. Работата на евродепу­татите е разпределена в три държави – Белгия, Брюксел, където заседаваме в комисии, Франция- Страсбург, където се събираме на пленарна сесия и гласуваме договореното в ко­мисии и разбира се България, където развивам няколко мои инициативи, главно в сферата на образова­нието. Дина­мична беше, защото се научих да се възползвам от всяка сво­бодна секун­да – чакайки на опашка за самолет, или в задръстване на път за работа, за да подредя деня си и задачите, които ме очакват. Тъй като Европейския Парламент е работно място на минимум 28 национално­сти, работата е изключително концентрирана и не робува на стандартите за 8-часов ра­ботен ден, така че да позволи на политиците да развиват успешно дейността си и в дър­жавите, в които са избрани. И наистина, 7 дни понякога едва стигат.

Емо­ционална беше, за­щото кау­зите, с които съм се захва­нал са много раз­лич­ни и разнообразни. Да вземем например последното дос­ие, по което бях докладчик, касаещо визовата либера­лизация за Косово. Едно такова досие не изисква само седене зад бюро. За да успееш да докараш не­щата до край трябва да приемеш каузата като своя, да се запознаеш в детайли със ситуацията, тоест да се срещнеш с много хора, в този случай представите­ли на властта и гражданското общество, да отидеш на място и да събереш всички доводи, нужни за защита на каузата. Аз бях в Косово и имах въз­можността да се запозная с млади динамични хора, които искат да пътуват, да се разви­ват и да се връщат в държава­та си със свежи сили и знания. Усетих належащата нужда да се подаде ръка на това мла­до общество, особено имайки предвид, че тази ръка е била обещана от Европейските ин­ституции след покриването на определени стандарти. Косово се показа добър ученик, при­мерен и изпълнителен. Време е ЕС да изпълни обещанието си и да либерализира визовия режим за страната.

Друга кауза, с която всички българи в ЕП се борим е влиза­нето ни в Шенген. На кратко – годината беше забързана, пло­дотворна и резултатна. Силно се надявам да продължа в същия дух до края и на дру­гата година!

– Обявихте че ще работи­те за повдига­не авторитета на българския учител? Как­во направихте за българския учител? Успяхте ли да върнете родителите в училище, както гласеше една от вашите ини­циатива тази година?

– Българското общество продължава да е длъжник по отношение на авторитета на учителя. Трябва продължим да работим в тази посока всички, ангажирани с проблемите на образователната ни система – родители, учители, управля­ващи, профсъюзи, родителски организации. Аз съм изключи­телно удовлетворен от факта, че един от основните приорите­ти на правителството на ГЕРБ и ОП е именно образованието. Осезателното увеличаване на учителските заплати немину­емо ще доведе до по-голямо самочувствие на българския учител и ще възобнови ин­тереса на младите хора към тази трудна професия. Но ав­торитета към учителя няма да го възстановим в желаните граници само със повишава­нето на заплатите или със за­поведи. Това е процес, в кой­то активно участие трябва да вземат и самите учители. А за да дам и своята подкрепа към това, започнах моята нацио­нална кампания „Да върнем родителите в училище“. Тази кампания има за цел да подпо­могне възстановяването на на­рушената комуникация между учителите и родителите. През последните години се създаде една пропаст между учителите и родителите, изчезна довери­ето между тях. А това нямаше как да не създаде проблем, нямаше как да не окаже вли­яние върху целия учебно-въз­питателен процес. За целта преди старта на кампанията поръчах едно национално из­следване по темата „Степента на отчужденост на родителите от училищния живот на своите деца“, за да бъде всичко добре подплатено. В това изследва­не излязоха интересни резул­тати, които потвърдиха моята оценка, че между родителите и учителите има недоверие и на­рушена комуникация. Кампа­нията ми се провежда с подкрепата на МОН, за което много благо­даря на министерство­то. Досега съм провел три срещи в страна­та – в София, Бургас и Благоевград, където участваха директо­ри, учители, родители, профсъюзи, училищни психолози не само от споменатите области, но и от съседните им. Предстоят такива сре­щи и в други областни центрове на страната. От проведените срещи аз съм изключително доволен от атмосфе­рата, от духа, от спо­делените мнения от всички заинтересова­ни страни. Оформи се във всички срещи, че училището има нужда от родителите, от тях­ната по-голяма анга­жираност, защото това е в интерес най-вече на децата ни.

– Още в началото на вашия мандат зая­вихте, че темата за ет­ническата и религиоз­ната толерантност ще бъде основна за вас. До къде стигна работата ви в тази посока?

– Толерантността е ключово условие за мира, сигурността и просперитета на едно обще­ство. Пример за това е самият ЕС, който е най-големият ми­рен проект в света. Откакто е създаден Съюза, той генерира мир, сигурност и стабилност вече почти 70 години. А да си припомним от историята какво са си причинявали една друга страните, които са в основата на Съюза – Германия, Франция, Англия и останалите. Но в един момент са стигнали до извода, че с война и проливане на кръв, няма да си решат проблемите. Затова са загърбили желанието си да се доказват колко са велики всяка за себе си, а са прозрели, че заедно и обединени ще са мно­го по-силни, по-сигурни и по-благоденстващи. За нас като страна е чест и гордост да сме част от този ми­рен проект и да сме също толко­ва толерантни. Но виждаме, че темата за толерантността е от особено значение за страните от Западните Балкани и засега се очертава като основна преч­ка пред тяхната европейска ин­теграция. Разпадането на би­вша република Югославия не стана за съжаление по мирен начин, а различните страни си причиниха много злини една на друга и не са готови засега да загърбят миналото. Но ако не го направят, пътят им към пълноправното членство ще е много труден и дълъг. За да дадем и нашия принос и да им помогнем по този проблем, по моя идея заедно с колегата ми от ГЕРБ Андрей Ковачев орга­низирахме един форум през месец май в София. Темата на форума бе „Толерантността в Западните Балкани: ключ към Европа“. Поканихме предста­вители на гражданския сектор, на държавния сектор и пред­ставители на различни вероиз­поведания от шестте страни от ЗБ – Сърбия, Черна гора, Маке­дония, Косово, Албания и Бос­на и Херцеговина. Получи се много откро­вена и полез­на дискусия, в която предста­вителите спо­делиха своето виждане и се убедиха, че мо­гат да седнат на една маса и да си говорят.

– Моля ви, споделете пред нашите читатели, по кои други теми работите още в европейския парламент?

– Освен те­мата за Запад­ните Балкани, за мен е важна и темата за Шенген, или по-скоро не­допускането на България до Шенгенско­то простран­ство. Преди няколко дни в Европейския парламент имаше дебат по доклада на Сергей Стани­шев, в който доклад се призо­вава Съветът на ЕС незабавно да ни приеме в Шенген. Това е много болезнен въпрос за на­шата страна, защото България фактически преди 7 год. е из­пълнила критериите за влиза­нето ни в Шенген, но 7 години това не се случва! Някои стра­ни-членки се противопоставят на приемането ни като изтък­ват доводи и критерии, които ги няма в предварително на­писаните от тях. Тук е парадо­ксът, че тези страни нарушават правилата, които самите те са приели и гласували! Заявих в пленарната зала на парламен­та, че това е изключително лош и драстичен пример за прила­гането на двойни стандарти, че това отношение към България е недемократично и неевро­пейско. Когато една страна из­пълни критериите, тя трябва да бъде приета незабавно в Шен­ген, такива са правилата и те трябва да се спазват!

– Като евродепутат, участ­вахте и в няколко мисии на ЕП. Разкажете ни повече за тях, каква беше целта им?

– Една от мисиите ми бе в Кипър, която бе свързана с работата на Комисията по издирване на безследно из­чезнали кипърски гърци и ки­пърски турци вследствие на етническия конфликт в Кипър за периода 1963-1974 год. Това е една голяма трагедия с неза­творена страница в историята на острова. Много е трудно да се говори за тази трагедия, за това което видях и чух там. Става въпрос за безследно из­чезнали кипърски гърци и тур­ци от сблъсъците между двете общности. Това са войници, цивилни мъже и жени, деца, старци. Разстреляни са били цели семейства, цели автобуси с мъже, които са се връщали от работа са били отвлечени и разстрелвани. Имало е ма­сови екзекуции на жени и деца в се­лата. Жертвите са били захвърляни в масови гробове, канавки, кладенци. Това са престъпле­ния, които са били извършвани и от двете страни в ос­трова. И до ден дне­шен още се издир­ват тези гробове, за да може близките им да ги погребат…Видях и чух покър­тителни неща…

– Как коментирате заплаши­телните приказки за края на Европейския съюз след Брек­зит, например? На къде отива Европа?

– По мое мнение ЕС се на­мира в най-сложния и труден период от създаването си до сега. Защо? Защото пред ЕС стоят няколко сериозни предизвикателства и едно от тях безспорно е напускането на Великобритания. Това е се­риозен тест за бъдещето на Съюза. Виждаме каква драма предизвиква този процес в самата Англия. Според мен от това напускане никой не пече­ли. Но Брекзит доведе до по-го­лямо сплотяване на редиците в ЕС, страните-членки осъзна­ват, че заедно ще са по-силни и по-добре ще се справят с предизвикателствата.

Другият изключително те­жък проблем е мигрантската криза, която има сериозно отражение върху процесите в Съюза. След като бе овладяна бежанската криза, най-вече с бежанците от Сирия, на дневен ред е проблема с мигрантската криза, най-вече напиращите мигранти от Африка. Свидете­ли сме на сериозен мигрантски поток от Африка през Гърция и Италия. Това, разбира се, съз­дава напрежение между стра­ните-членки, защото не всич­ки имат еднакво отношение и еднакво решение на този про­блем.

Но в едно са на едно мнение страните, че мигрантската кри­за трябва да е контролирана, ЕС да инвестира в Африка, за да им помогнем да се подо­бри икономическата ситуация и африканците да си останат в страните си. Но в едно съм сигурен, че този проблем ще има огромно отражение върху предстоящите избори за евро­пейски парламент и ще доведе до размествания в политиче­ското представителство в но­вия парламент.

– В локален план, вие сте от Гърменско, от нашия край. Ро­дом от Дъбница. Имаше ли ка­уза в дейността ви на евроде­путат, свързана с родния край?

– Родният край си ми е най-мил и скъп. Където и да се намирам, където и да ходя, с най-голямо удоволствие се за­връщам тук. Въ­преки че все пак аз съм евроде­путат, който е из­бран да предста­влява България, при всички слу­чаи не съм обър­нал гръб на на­шия край. Винаги когато ми е във възможностите, аз съдействам с каквото мога. Все пак моята сла­бост е образова­телната система и се чувствам удовлетворен, че успях да помогна доста учи­лища да подобрят съществено материално-техническата си база и да се създадат по-при­ятни условия за работа на учи­телите и още по-важното за по-хубава среда за учениците.

– Какво е усещането да имаш допир до водещи европейски политици, да общуваш с тях?

– Съставът на Европей­ския парламент е изпъс­трен с водещи политици, които имат огромен опит и влияние върху европей­ската политика. Лично за мен времето прекарано в ЕП е като времето, пре­карано в престижен ев­ропейски университет. От такива авторитети човек винаги има какво да нау­чи и да разшири знанията си и мирогледа си. Отделно от това ЕП от известно време има традиция на всяка пле­нарна сесия в Страсбург да кани държавни ръководители на страните-членки, които да споделят своите виждания в каква посока да се развива Ев­ропа. Имахме възможността на живо да изслушаме Анге­ла Меркел, Еманюел Макрон, Алексис Ципрас, Марк Рюте, премиер на Холандия, Антонио Коста, премиер на Португалия, Андрей Пленкович, премиер на Хърватска, Клаус Йоханис, пре­зидент на Румъния, премиери­те на Белгия, Полша, Люксем­бург, Естония, Дания. Наистина това са авторитетни политици, които задават посока, в която да се движи Европа и е истин­ско удоволствие човек да се учи от тях.

– Бихте ли поискал още един кредит на доверие то избира­телите на ГЕРБ за нов мандат за евродепутат!

– Вижте, аз винаги съм каз­вал, че съм екипен играч. Аз съм част от отбора на ГЕРБ от самота създаване на партията. Бил съм общински съветник, след това заместник-областен управител, сега съм член на европейския парламент. Но винаги заемането на тези пост­ове се е случвало след партий­но решение и одобрение. И на всичките тези постове съм се стремял да си върша работата по най-добър начин, съвестно и качествено.

А дали това се случва и дали се справям добре, оставям на моята партия да прецени. Ако се прецени, че съм се справил, ще вземат подобно решение. А ако не съм в листата, това няма да е края на света и няма да е драма в моя жив

– Определено не ми се ис­каше да задам този въпрос в края на това интервю, но вие се оказахте в епицентъра на атентата в Страсбург! Моля, споделете какво видяхте, как­во изживяхте в ужаса на теро­ра:

– Първо искам да поднеса моите най-искрени съболезно­вания на семействата на заги­налите. Потресен съм от този и подобни атентати. Извършите­лят е някакво същество, но не и човешко, защото явно е, че човешкото отдавна го е напус­нало. Безкрайно съм възмутен, че подобни същества нанасят жестоки беди на хората и пет­нят името и на религията, коя­то аз изповядвам, а именно ис­ляма. но според мен подобни същества въобще не бива да се отъждествяват с която и да е религия. Няма религия, която да толерира и подтиква да се извършват подобни безумия.

Иначе вечерта на 10 декем­ври, когато се извърши атен­тата в Страсбург, с мои колеги евродепутати от ГЕРБ, по една случайност бяхме доста бли­зо до Коледния базар, където се извърши този атентат. Ви­дяхме суматохата, появиха се полицаи, войници, линейки. Веднага ни се обадиха от От­дела за сигурност към ЕП и ни предупредиха, че има стрелба в района на Коледния базар и да не стоим на открито. По-къс­но когато за малко се поуспо­кои ситуацията, се прибрахме в ЕП, където стояхме до 3 през нощта и след това организира­ха извозването ни да хотелите, в които сме настанени. Но и до днес има много полицаи и войници по улиците, но това е обяснимо и необходимо си мисля, защото все още не е арестуван извършителят на атентата.

– Вашите пожелания към на­шите читатели…

– Пожелавам на всички Ваши читатели на първо място здраве, късмет и щастие през но­вата 2019 г. Да не забравяме, че празниците, не­зависимо на коя религия принад­лежат, са повод да се съберем с приятели, със семействата си, да усетим топли­ната и любовта и да починем след натоварена­та работа. Нека да сме по-добри, по-смирени, по-състрадателни, към тези, които имат нужда от помощ. Все си мисля, че когато сме по-добри един към друг, и Господ ще бъде добър към нас!

Весело посрещане на Колед­ните и Новогодишните празни­ци!