90 години от основаването на читалището в с. Либяхово (дн. Илинден)

Десетилетия наред важно място в духовния живот на с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско, заема местното читалище. То е основано на 10 декември 1928 г. по инициатива на учителите и някои по-прогресивни хора в селото. Главна заслуга за това има учителят-пенсионер Димитър Г. Бекяров и Костадин Ив. Колчаков – учител тук от Банско. При учредяването се записват 48 души, но твърде скоро броят им нараства на 130. Първият управителен съвет е в състав; Д. Бекяров – председател, Костадин Колчаков – секретар, Илия Полянов – касиер, свещ. Атанас Ив. Икономов, Атанас Н. Зимбилев и Ангел Г. Праматаров – членове.

Отначало работата на читалището се спъва от липса на помещение. Използва се дюкянчето на Петър Анг. Бараков, където била уредена скромна библиотека от 78 тома книги, подарени от населението и учителите и съхранявани в шкаф, даден от училището. Но твърде скоро, още през 1929 г. за читалище била преустроена малката сградичка на Сарафовото дворно място, подарено от наследниците на имота. В знак на благодарност читалището било наречено ‘’Петър Сарафов’’.
Най-оживена дейност развило читалищното ръководство с председател Пандо Воденов, Георги Кираджиев –библиотекар, Димитър Д. Бекяров, Иван П. Панчелиев и Никола Ат. Гюров-членове. Книжният фонд непрекъснато растял от дарения на книги, а и се закупували. До 1944 г. библиотекари били обикновено учителите – най-дълго време Георги Кираджиев.
Средства за издръжка на читалището постъпвали от членски внос /2 лв. на месец/, от издаваните пиеси и малко от съвета. По време на имени дни спезиална комисия обикаля къщите на имениците и също събирала пари. Те се изразходвали за абонамент на вестници и списания, купуване на книги и поддържане на сградата.

Читалището било обзаведено със салон и сцена, което станало с доброволен труд на членовете му. Средствата за преустройство били отделени от наемите от читалищните ниви.
Неизразима радост за читалищните дейци и цялото население било купуването на радиоапарат ‘’Филипс’’. Заради него читалището се превърнало във втори дом за много хора, някои от тях доста възрастни, които се чудели ‘’как може да говори и пее една лъскава кутия’’. На посетителите сервирали чай и кафе.

Много полезна обществена и културно-просветна дейност развивало читалището, където всяка година играели пред населението пиеси. Подбирали се пиеси с патриотично съдържание или комедии. Участвали повече мъже, защото трудно се намирали жени освен учителките. Представленията се посрещали с много голям интерес от хората.
Първата пиеса в Либяхово била поставена още през 1921 г. с участието на Петър Малев, Илия Полянов и др. Следе това в 1928 г. с ‘’артисти’’учителите Тошев, Елена Даракчиева и др. и местните младежи Г. Гърнев, , Ив. Панчелиев и др. Суфлирал Георги Кираджиев.
През 1932 г. била представена пиесата ‘’Постигнат блян’от Йордан Щурков.
Тя е от пет действия, но били поставени само последните три, тъй като в първите две трябвало да участват и жени, а нямало кандидатки.

С много голям успех учениците представили комедията ‘’Нов даскал’’от Молеров през учебната 1931/32 г. с участието на Тодор Ат. Гюров, Димитър Л. Духов и др.
През 30-те години на миналия век се поставяли пиеси всяка година, дори и по две – на Коледа и Великден- с участието на учителките Радка Родопска, Милка Каваклийска, Йорданка Тошева.
До 1944 г. младежите подготвили и играли в селото и извън него над 40 пиеси, между които комедии от Иван Вазов, ’’Майстори’’от Рачо Стоянов, ’‘’Руска’, пиеса за Васил Левски и др. Предпочитанието към комедиите било също и израз на подражание на таланта на Кръстьо Сарафов, (роден в Либяхово), който с най-голямо майсторство се представял по това време в столицата и из страната с комедийни роли.

Истински разцвет на читалищната дейност се наблюдава в периода 1944-1980 г., особено в развитието на художествената и театрална дейност, на библиотечното дело. Още през 40-те години на миналия век се образува певчески хор, които след 1948 г. се заменя с женски самодеен битов колектив с танцов състав. Той е околийски първенец през 1955 г. и с призово място на окръжен фестивал в Благоевград.

Докъм 1970 г. редовно се подготвят и представят през зимния сезон пиеси пред местното население и в съседните села.

Намаляването на населението в Илинден е причина за ограничаване дейността на читалището, независимо че от 1976 г. то се помещава в нова, голяма специално строена за читалище сграда. И вместо ‘’Петър Сарафов’’то бе преименувано ‘’Кръстьо Сарафов’’. Доста години след това илинденци спазват традицията, като поддържат самодеен състав за автентичен фолклор. Той успешно участва докъм 1990 г. на окръжните събори ‘’Пирин пее’’, където успешно представя характерната само за с. Илинден ‘’Стивастарска сватба’, представена и на националния събор в гр. Копривщица.

За голямо съжаление поради значителното обезлюдяване на селото читалището в с. Илинден почти не функционира. С носталгия и с умиление си спомняме за разностранната му и народополезна дейност в миналото, но и с искрица надежда, дали няма да дойдат по-добри времена и то отново да бъде ‘’светилище на културата и просветата. ’’

Атанас Панчелиев